Калият е важен хранителен елемент » Съвети в земеделието

Калият е важен хранителен елемент

Пшеницата е най-важната зърнено-житна култура в света и основна в българското земеделие – ежегодно у нас се засяват 10-12 млн. декара. За устойчивото производство на зърно решаваща роля има регулиране то на хранителния режим, тъп като тази култура е силно чувствителна към нарушаването му. Затова от съществено значение за получаването на добри и висококачествени добиви от съвременните сортове пшеница, които са с високи продуктивни възможности, е спазването на добрите производствени практики, в т.ч. и на торенето.

През последните 15 години у нас торенето на пшеницата, подобно и на другите култури, е пренебрегнато – намалено е количеството на употребените торове и е влошено съотношението на основните хранителни елементи. В преобладаващите случаи земеделските стопани внасят само азотни торове. По данни на НСРЗ през последните години с азот се наторяват около 75% от засетите с пшеница площи, с фосфор – 7-8%, а калиево торене на практика не се прилага (под 1% от площта). Средните норми на торене на пшеницата за страната са 6,7 кг/дка азот, 0,26 кг/дка фосфор и 0,008 кг/дка калий. Налице е силно нарушено съотношение на основните хранителни елементи, особено на азота и калия.

Известно е, че съотношението между азота и калия не трябва да спада под 1:0,4, за да може да се оползотвори азотът и да се избегнат загубите му от почвата. В практиката у нас съотношението на азота към калия е 1:0,001. Балансовите разчети, които съставихме, показват, че през последните години пшеницата е получила чрез торенето средно около 90% от необходимия й азот, 8% от фосфора и едва 0,001% от калия. Останалото количество е за сметка на почвените резерви. От данните е ясно, че у нас практиката на торене на пшеницата е далеч от добрите фермерски практики, което е свързано с редица негативни последици както за добива и качеството на зърното, така и за почвеното плодородие, фермерите, отглеждащи тази култура, се отказват от калиевото торене, главно по икономически причини. Би следвало обаче да си зададем въпроса какво губим от подобна икономия? В повечето случаи става дума за недостатъчно познаване на ролята на калия за земеделските култури.

Калият е важен хранителен елемент

От всички хранителни за растенията елементи, калият и азотът достигат най-високо съдържание. За получаването на 100 кг зърно, независимо от сортовите различия, пшеницата се нуждае средно от 2,5-3,5 кг азот, 0,8-1,5 кг фосфор, 1,6-2,9 кг калий, 0,6 кг калций, 02 кг магнезий.

Независимо че не е съставна част на органичната материя, калият присъства в големи количества във всички растения и има особено важни функции. Чрез регулиране дейността на голям брой ензими, на практика този елемент участва във всички жизненоважни процеси. Чрез тези ензими той има голямо влияние върху синтеза на веществата, върху придвижването и натрупването им в съответните органи. Усилва синтеза на протеини, захари, мазнини и високомолекулни въглехидрати (скорбяла, целулоза). При пшеницата от особена важност е активирането от калия на ензими, които подобряват азотния метаболизъм. По този начин се увеличава съдържанието на общ белтък и на глутен, с което се подобряват хлебопекарните качества. Калият подпомага и наливането на зърното и намалява процента на опадалите при жътвата зърна. Добре осигурените с калий растения дават по-добре озърнени класове и зърна с по-високо абсолютно и хектолитрово тегло.
Калият е най-важният елемент за клетъчното налягане и набъбването на клетките. Големи количества от него са нужни за регулиране на физико-химичните процеси, особено за водния режим на културите. Добре осигурените с този елемент растения използват по-икономично водните запаси на почвата, не увяхват лесно, преодоляват по-добре периодите на засушаване и показват по-висока асимилация при топло и сухо време.

Най-общо калият прави растенията устойчиви на стрес. Студоустопчивостта им значително се влияе от осигуреността с калий, тъй като при по-висока концентрация в клетъчния сок, точката на замръзване се понижава. Добре снабдените с него посеви преодоляват по-леко зимните застудявания.

Известно е и действието на калия за повишаване на устойчивостта на растенията срещу причинители на болести, особено на гъбни и бактерийни. Този ефект се дължи преди всичко на засиленото развитие на клетъчните стени, които затрудняват проникването на болестотворните причинители и на неприятелите. Повишената механична здравина на стъблата при добро калиево хранене намалява полягането на пшеницата.

Посочените въздействия на калия осигуряват стабилни, сигурни добиви от пшеницата и получаването на зърно с добри хлебопекарни качества.

Признаци на калиев недостиг

Появата на визуални признаци показва сериозен дефицит на калий. Преди да се появят видимите симптоми на недостиг, растежът на растенията може да е силно смутен. Тургурът им е силно намален и те увяхват бързо. Признаците на дефицит се проявяват първо по долните листа, чиито краища и връх пожълтяват, по-късно покафеняват и некротират. Повишени са транспирацията й дишането. Устойчивостта на посева към стресови ситуации е понижена. Растенията са по-податливи на измръзване, на полягане, на нападения от болести и неприятели. Неосигурените с калий пшенични растения имат недобра озърненост на класа, зърната са с ниско абсолютно и хектолитрово тегло, с ниско съдържание на белтъчини и въглехидрати и с недобри хлебопекарни качества.

Калий в почвата

В почвите калият се намира в няколко форми, които са с различна усвоимост за растенията. Най-усвоим е от почвения разтвор, но съдържанието му е много ниско и е недостатъчно за покриване на нуждите на растенията. Основната част от калия в почвите е в състава на глинестите минерали. Това означава, че само добре наситени с обменен и необменен калий глинести минерали, намиращи се в почвата, могат да отдават достатъчно количество от него в почвения разтвор. По правило това са случаите на средна и добра запасеност на почвите с обменен калий. У нас с по-благоприятен калиев режим са типичните и излужените черноземи и смолниците. Особено внимание на калиевото хранене на земеделските култури трябва да се обръща на горски и на по-леки по механичен състав алувиално-ливадни почви.
Почвите, на който се отглежда пшеницата, са с различен калиев режим. Затова при оптимизиране на торенето с калий е важно да се знае агрохимичното състояние на конкретното поле и съдържанието на усвоимите му форми за растенията, което се установява с почвени анализи. За целите на балансираното торене, при достатъчна осигуреност с другите хранителни елементи особено внимание трябва да се обърне и на магнезия. Необходимост от торене се появява на бедни на магнезий почви с по-ниско рН и на средно запасени карбонатни почви, където калцият затруднява постъпването на магнезия в растенията. В тези случаи се препоръчва съвместно внасяне на калий и магнезий.

Ефект от калиевото торене

За да се установи ефектът от калиевото торене при пшеницата, са проведени многобройни опити. Данните от дългогодишните ни полски опити в ИП „Н. Пушкаров“ на почви с различна запасеност с калий показаха, че пшеницата е отзивчива на калиево торене. В таблица 1 посочваме осреднения относителен ефект на калия при различни норми на торене в сравнение с неторени варианти. Установи се, че ефектът от калиевото торене зависи освен от запасеността на почвата и от редица фактори – метеорологични условия, равнище на добивите, норми на торене, предшестваща култура.

 

Таблица 1
Относителен ефект от калиевото торене при пшеницата (Ко -100%)
Запасеност на почвата с калий Относителен добив в кг/дка
Слаба 114,7-135,9
Средна 106,2-114,7
Добра 125,3-144,0

 

Впечатляващо е, че най-висок ефект от калиевото торене се получава на добре запасената почва – причината е, че той зависи от редица фактори. Важно е да се има предвид, че пшеницата се засява най-често след култури, които извличат големи количества калий (слънчоглед, царевица), поради което торенето с този елемент е ефективно и на почви с добра запасеност.

Препоръки за калиевото торене

Торенето на пшеницата трябва да бъде съобразено с очакваните добиви и с агрохимичната запасеност с калий на конкретното поле. Особено важно е да се осигури балансирано хранене с азот и фосфор, тъй като самостоятелното калиево торене не е ефективно. Като ориентировъчни препоръки за торене с калий и магнезий при достигната средна запасеност на почвите могат да се използват посочените данни в таблица 2.

Таблица 2

Препоръки за калиево торене на пшеница

Очакван добив в кг/дка

Калий в кг/дка

Магнезий в кг/дка

300-400

7-9 2
400-500 9-12

2

При слабо запасени почви посочените в табл. 2 калиеви норми трябва да се завишат с 2-3 кг/дка. На почви с недостатъчно магнезий чрез внасяне на магнезиев тор могат да се повишат както добивите, така и качеството на зърното. В тези случаи е подходящо да се съчетаят калиевото и магнезиевото торене. Пшеницата се наторява с калий през есента с предсеитбената обработка, като се използва калиев хлорид.
Препоръчваме на земеделските производители да преоценят практиката си на торене. Необходимо е нормите за основните хранителни елементи да се определят въз основа на почвени анализи и да се спазват дадените от специалистите указания, които гарантират балансирано хранене на културата.

 

Свързани новини