Новите земеделски евросубсидии за следващите пет години трябваше да ограничат концентрацията на средства в зърнения сектор и да подпомогнат малките стопанства – за зеленчуци и плодове. На хартия това е и целта при промените, които предлага аграрното министерство на Брюксел и сектора. Предложените лимити за големите и нови помощи за миркофирмите са или лесно заобиколими, или стимулират изкуственото раздробяване. Единствената положителна идея е, че могат да насочат няколко милиона повече към сектора на плодове и зеленчуци през другата програма за сектора – за развитие на селските райони.
Преди дни земеделското министерство публикува концепцията си за директните субсидии, които са за над 5 млрд. евро до 2020 г. До 1 август е срокът, в който документът трябва да се изпрати в Брюксел. Дотогава са насрочени обсъждания в парламентарната комисия по земеделие, включително и с браншови организации.
Какво се орязва
В първия проект на концепцията земеделското министерство предвиждаше прогресивно намаление на субсидиите за най-големите стопанства. Така компаниите, получаващи между 100 и 300 хил. евро на година, трябваше да получат намаление от 5% на парите, а тези с над 300 хил. евро – 10%. В новия вариант е избран на пръв поглед по-твърд подход. Според предложението най-големите фермери с над 300 хил. евро няма да получават нищо за горницата, т.е. въвежда се таван на плащанията. За получаващите между 150 и 300 хил. евро остава намалението от 5% върху получаваната сума.
Има и малка награда – дава се възможност на фирмите да минимизират загубата на субсидии. Това ще стане чрез разрешената от Брюксел опция от орязаната част на директното плащане да се изваждат разходите за заплати, както и данъци и такси, свързани с работниците във фирмата. Ето и пример: ако една компания трябва да получи 180 хил. евро субсидии, подлежащите на редукция са 30 хил. евро от тях. Ако обаче има разходи от например 10 хил. евро годишно за заплати на служители, социални осигуровки и всякакви данъци, свързани с трудовата заетост във фирмата, тази сума се изважда и санкцията от 5% ще се прилага само за останалите 20 хил. евро. Тази схема може да бъде стимул за изсветляване в сектора, в случай че има фирми, които не декларират реалните заплати на служителите си, но същевременно вероятно ще доведе до усложняване на кандидатстването с оглед на допълнителните документи, които ще трябва да се прилагат.
Ситен ефект за големите
Изчисленията на агроведомството показват, че промените за големите фермери ще засегнат между 35 и 78 компании от общо над 80 хиляди. Няма яснота кои са потенциалните, защото липсва актуална публична информация (виж карето). Данните на земеделското министерство показват, че сред потенциално засегнатите са седем компании от животновъдството, които са декларирали пасища и ливади за над 150 хил. евро субсидии, а останалите вероятно са изцяло зърнопроизводители. Орязването по предварителни изчисления ще е между 2.7 и 6.4 млн. евро, което е нищожно на фона на общия обем от субсидии от над 600 млн. евро годишно. А и е напълно възможно бизнесът да бъде изкуствено разделен в отделни фирми, за да се избяга от ограничението. Което всъщност започна като процес още преди години, когато се заговори за ограничението.
Въпреки това в сектора има брожение – асоциацията на земеделските производители в България коментира, че не подкрепя въвеждането на таван за субсидиите и смята първоначалния вариант за свиването им с 10% за по-балансиран. "Страната ни не бива да спъва възможността на големите зърнопроизводители да продължат да се развиват. От една страна, те са в конкуренция с колегите си от ЕС, а от друга, от тях се очаква да диверсифицират производствата си, като инвестират в животновъдство и преработка – като маслобойни, мелници, фуражни заводи и др., и така да генерират принадена стойност", се казва в съобщението на организацията.
От организацията допълват още, че цари заблуда сред производителите от другите сектори, че парите от санкциите за големите, ще отидат при директните плащания за по-малките. В действителност спестеното трябва да бъде прехвърлено в програмата за развитие на селските райони като агроминистерството твърди, че ще отиде в схеми за подпомагане на малки производители, животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биопроизводство.
Парите за по-малките
И новата концепция на земеделското министерство предвижда повишение на субсидиите за по-малките производители. Едното от тях ще дойде чрез т.нар. Преразпределително плащане, което осигурява по-висока субсидия за първите 300 заявени декара в стопанството. За него ще бъдат отделени близо 56 млн. евро през 2015 г. като земеделското министерство смята, че така ще се осигури добавка от 15 лв. на декар към субсидията от средно 30 лв. на декар. Тази прогноза обаче е направена на база миналогодишния брой кандидати за субсидии и е много вероятно да не се сбъдне. По неофициална информация през последните месеци, когато течеше кампанията за кандидатстване за субсидии и беше обявено, че се въвежда преразпределително плащане, е регистриран сериозен ръст на кандидатите за субсидии от близо 20% и доста по-малко увеличение на декларираните за обработка земи.
Вече няколко земеделски сдружения обявиха, че по тяхна информация поне половината от новокандидатстващите за субсидии фермери са всъщност по-големи фирми, които са се разделили фиктивно на компании, обработващи по 300 дка, за да получат по-висока субсидия за единица площ. Ако това се окаже масова практика, предвидените за преразпределителни субсидии 56 млн. евро ще трябва да се разделят измежду много повече стопанства, което ще стопи обявената добавка от 15 лв. за декар.
Агроминистерството упорства и с въвеждането на схемата за най-дребните производители, която осигурява до 1250 евро на стопанства с площ между 5 и 30 дка. Против тази схема се обявиха повечето големи сдружения в селското стопанство. Причината е, че се смята, че по този начин ще има изкуствено раздробяване на земите от фиктивни фирми.
