Как реформата на ОСП ще засегне България » Съвети в земеделието

декември 07, 2021

Как реформата на ОСП ще засегне България

Акценти

  • Предвидено е да се въведе намаление в плащанията по всички схеми за директни плащания

Гласуването на реформата на ОСП беше отложено за септември 2019 г.

На 25 юли 2019 г. се проведе първата дискусия с бранша за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. На нея стана ясно, че чрез новата ОСП трябва да се постигне обединение между Първи и Втори стълб в един общ Стратегически план. Той ще трябва да гарантира синхрон между директните плащания и развитието на селските райони.

В срещата участваха министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева и трима от заместниците й –Вергиния Кръстева, д-р Лозана Василева и д-р Янко Иванов. На събитието присъстваха и ръководителят на координационна група за изготвяне на Стратегически план за ОСП към МЗХГ Мария Христова. Там бяха още служители от Постоянното представителство на България в Брюксел Марина Бракалова и Георги Ралчев. Сред гостите бяха изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев и директори на дирекции към Министерството. В срещата участва и Йоаким Руквид. Той е президент на германската асоциация на фермерите и президент на КОПА.

На срещата беше коментирано, че основните цели на ОСП 2021-2027 г. са:

  • интелигентно, устойчиво и диверсифицирано селско стопанство;
  • грижи за околната среда и климата;
  • социално-икономическо укрепване на селските райони.

Преди приключване на преговорите по Многогодишната финансова рамка (МФР) след 2020 г. няма как да бъде завършена реформата за ОСП. Тя няма да бъде финализирана преди края на тази година. Едва след това ще стане ясен и окончателният бюджет за нея. Преди броени дни Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП отложи за септември 2019 г.  решението си дали да приеме доклада от състава на Комисията по време на стария Парламент.

От Европейския фонд за развитие на селските райони ще се плаща по-малко на държавите от ЕС

Към момента сред най-актуалните теми е проектобюджетът на ОСП след 2020 г.. Предвижда се парите от Европейския фонд за развитие на селските райони да бъдат намалени за сметка на националното финансиране. Тази промяна ще засегне всички страни от ЕС. Във връзка с директните плащания ще трябва да се постигне сближаване нивата на плащанията между държавите членки, или т.н. външна конвергенция. През следващия седемгодишен период парите за директни плащания ще трябва постепенно да нарастват. Целта е така да се покрие 50% от разликата между настоящото национално ниво и нивото от 90% от средното за ЕС. За България тази разлика не е голяма. Много от държавите в ЕС, заедно със страната ни, заявиха че таваните на директните плащания следва да бъдат определени на национално ниво и да бъдат доброволни. Така ще може да се осигури ефективна приложимост. С оглед заложеното сближаване на плащане на единица площ в ЕС, предварителните изчисления на средствата за бъдещия програмен период (2021-2027 г.)  показват прогресивно увеличение на средствата за директните плащания за България до 2027 г.  Те ще нараснат с около 0.7 % , т.е от 5,3 млрд за настоящия период до 5,7 млрд за бъдещия период.

Ще има ли тавани на плащанията и скала за намаление?

От началото на преговорния процес, България вече е подкрепила две декларации на групи държави членки, които настояват за запазване на настоящето ниво на подпомагане от ЕС. Предложението на Комисията относно таваните за директни плащания въвежда съществена промяна в сравнение с прилаганото до момента прогресивно намаление и таван на плащанията, което засяга само Схемата за единно плащане на площ. Предвидено е да се въведе намаление в плащанията по всички схеми за директни плащания, включително и обвързаната подкрепа, еко-схемата, преразпределителното плащане и плащането за младите земеделски стопани. Според становището на България това редуциране на средствата е нелогично и непоследователно. Тези схеми са насочени към подпомагане на земеделските производители, в сектори със специфични проблеми. За осигуряване на по-съществена субсидиарност е необходимо всяка страна да реши дали да се поставят тавани на плащанията и скала на намаление. Така националните специфики и ситуациите в отделните държави членки ще могат да бъдат отразени.

Как може да се промени обвързаната подкрепа?

По отношение на обвързаната подкрепа, Комисията предлага намаление. Ако сега се прилагат 13% + 2% за протеинови култури, то идеята е тези цифри да се намалят на 10%+2%. Присъстващите на срещата бяха единодушни, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България. Те изтъкнаха, че увеличаването на процента на подпомагане е много важно за бранша.

Възможно ли е да отпадне прилагането на преходна национална помощ след 2020?

Във връзка с предложението на Комисията за отпадане на възможността за прилагане на преходна национална помощ след 2020 г., България ще продължава да настоява да бъде намерено приемливо решение за поддържане стабилността на доходите на земеделските стопани.

На събитието беше представена и Комуникационната стратегия на страната ни за изготвяне на Стратегически план за ОСП. Предвидено е да бъдат организирани срещи с бранша. Те ще имат за цел обсъждане на важните теми, информационен портал, комуникация чрез имейл на Координационната група и създаване на мобилно приложение за Новата ОСП.

До края на тази година ще бъде проведена и втора дискусия с бранша за преговорния процес за ОСП. В същия срок ще бъдат изготвени другите два анализа:

  • Социално-икономическият анализ на селските райони в България, възложен на УНСС;
  • Анализът на влиянието на селското стопанство върху състоянието на околната среда и климатичните промени, възложен на Аграрния университет –Пловдив.

Те са необходими за подготовката на Стратегическия план на страната.

 

Сродни публикации