Как да се храним, за да живеем по-дълго » Съвети в земеделието

октомври 31, 2020

Как да се храним, за да живеем по-дълго

Акценти

  • Доброто здраве на храносмилателната система осигурява защита от редица заболявания

Едва ли има човек, който да не се е чудил как може да живее по-дълго. Темата е дълга, факторите много, а позициите – различни.

Със сигурност обаче знаем един от факторите, които определят продължителността на човешкия живот. Това е храната. Затова и един от първите въпроси към дълголетниците е с какво се хранят.

Експерти по хранене са установили, че за да живее човек по-дълго е необходимо да приема повече продукти с високо съдържание на калий и фибри.

Според диетоложката Джулиет Келоу и нутриционистката и медицински консултант д-р Сара Брюър полезните за здраве и дълголетие вещества могат да се набавят от кореноплодните зеленчуци, предава БНР, цитирайки в. „Дейли експрес“. Експертите акцентират главно върху следните пет:

  • Картофи – отличен източник на калий – минерал, който допринася за регулиране на кръвното налягане.
  • Моркови – един от най-богатите източници на изключително полезния за очите бета-каротин.
  • Земна ябълка – съдържа пребиотика инулин, който подпомага храносмилането.
  • Червено цвекло – отличен източник на подсилващата имунната система фолиева киселина.
  • Сладки картофи – двете разновидности – оранжеви и лилави, съдържат съответно бета-каротин и антоцианини, които се свързват с добро сърдечносъдово здраве.

Богатите на фибри кореноплодни зеленчуци помагат и за регулиране на кръвната захар и теглото, както и за понижаване на холестерола.

„Тези зеленчуци съдържат разтворими фибри, които поддържат здравето на храносмилателната система и осигуряват защита срещу запек, хемороиди, дивертикулит и рак на дебелото черво. Приемът на влакнини се свързва и с понижен риск от диабет тип 2“, обясняват експертките.

Повечето кореноплодни зеленчуци са богати и на калий, който в съчетание с ограничен прием на натрий понижава кръвното налягане.

„Всички кореноплодни съдържат и нитрати, които се преобразуват в азотен оксид в кръвта. Той на свой ред допринася за отпускането на кръвоносните съдове и съответно за понижаване на кръвното налягане“, допълват Джулиет Келоу и д-р Сара Брюър.

 

Сродни публикации