Какви са спешните задачи сега в ДФЗ и МЗХ » Съвети в земеделието

юни 24, 2021

Какви са спешните задачи сега в ДФЗ и МЗХ

Борбата между ДПС и БСП за овладяване на ключовия фонд и последното одобрение на проекти по изтичащата програма за развитие на селските райони премина през публични взаимообвинения, игри с кворума и членовете в управителния му съвет и в крайна сметка доведе до съмнителни уволнения. Всичко започна, след като свързваният с ДПС министър Димитър Греков се досети чак преди две седмици, че има системни оплаквания от директора на фонда Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова (двамата обявиха пред БНТ, че "чувстват подкрепа" като експерти от БСП), и поиска оставките им, които те отказаха да подадат. Принудителното им освобождаване обаче премина през няколко провалени заседания на управителния съвет на фонда и промени на членове, чрез които ДПС получи мнозинство в него. В четвъртък агроминистерството съобщи, че в крайна сметка Николов и Александрова са освободени, като до избора на нови титуляри институцията ще се ръководи от земеделския зам.-министър от БСП Явор Гечев, който обаче е в потенциален конфликт на интереси.

Причината е, че той контролира фонда като зам.-министър, а същевременно, макар и временно, трябва да го ръководи. В петък драмата придоби неочакван обрат. Самият Гечев съобщи, че не се е съгласявал да управлява фонда, а малко по-рано от интервю на агроминистъра стана ясно, че той е планирано да стои на този пост до понеделник, за да се намери титуляр. Оттук нататък се очаква ДПС да предложи свой ръководител на институцията, но за целта избирането му трябва да бъде съгласувано с премиера и одобрено на управителен съвет, в който партията има мнозинство. Другата опция е задълженията на Николов и Александрова да се преразпределят на някои от другите зам.-директори на фонда, включително и такъв, който е близък до ДПС, за което е възможно да не е нужно допитване до премиера. Николов и Александрова, с подкрепата на БСП, обаче съвсем не са се отказали от битката за фонда. Двамата обявиха, че заседанието за уволнението им може и да не е легитимно и вероятно ще го обжалват, за успеят да си довършат задачите.

 


Какви са спешните задачи на земеделското министерство?


Буквално до края на юли земеделското министерство, което забави обществената поръчка за избор на сертифициращ орган на разходите по програмата за селските райони, има срок от Брюксел да избере одитна компания, която да извърши тази дейност. В противен случай има риск ЕК да не възстанови на България направените през този период разходи, които по неофициална информация са за над 2 млрд. лв. Втората спешна задача е свързана с преразпределение на пари по програмата. Идеята е да се вземе сума, до около 80 млн. евро, от гаранционния фонд по програмата, които вероятно няма шанс да бъдат усвоени, и да се прехвърли към схемата за модернизиране на стопанства. Агроведомството имаше план част от парите да отидат и за ремонт на напоителна инфраструктура, но по неофициална информация ЕК е отказала такова прехвърляне.
 


Какви са спешните задачи на фонд "Земеделие"?


В най-близък план задачите на фонда са свързани с последното сключване на договори за проекти от изтичащата програма за развитие на селските райони, както и с подписването на анекси и извършване на плащания по вече одобрени. До края на настоящата година България може да договаря проекти по най-атрактивната схема за модернизиране на земеделски стопанства, която в момента е с изчерпан бюджет, но очаква прехвърляне на пари от гаранционния фонд на програмата. Предвид факта, че работата по новата програма за 2014 – 2020 г. е забавена и реално се очаква да стартира с поне година закъснение, а освен това средствата за закупуване на техника в нея вероятно ще бъдат сериозно намалени, логично голяма част от подалите документи кандидати се надяват да успеят да попаднат сред получилите финансиране сега. В момента тече прием и по още две схеми от програмата – за първоначално залесяване на земеделски земи и за възстановяване на горския потенциал, за които има отделен бюджет от над 20 млн. евро, който приключва на 1 август, а след това трябва да се класират кандидатите и да се сключват договори.

Пред ръководството на фонда стои и задачата да подпише анекси към вече сключени договори, без които работата по проекти не би била възможна. Най-често те са свързани с промени на изпълнител за определени дейности, покупка на техника или друго оборудване с различна от първоначално заявената цена, промяна на някакви технически параметри в проекта и други подобни. Процедурата изисква кандидатът да подаде молба до фонда за промяна на договора, а оттам в едномесечен срок да преценят дали искането е основателно и евентуално да се стигне до подписването на анекс. В последните месеци обаче има изключително много оплаквания, че този срок не се спазва и че кандидатите чакат по 5-6 месеца и повече за реакция от ведомството, през което време на практика работата по проекта е блокирана. Всъщност фонд "Земеделие" досега не е обявявал колко фирми и общини са поискали промени в договора. Единственото съобщение е, че през последната седмица е публикуван списък с одобрени анекси към 110 проекта. Разбира се, фондът трябва да разплаща и средства по програмата след получени заявки от кандидатите и необходимите проверки.

 


Какви са рисковете за бизнеса?


Сериозните сътресения във фонда от последните седмици, както и цялостният хаос в него и агроведомството, поставят под сериозен риск изпълнението на част от европроектите, крайният срок за което изтича през юли следващата година. Фонд "Земеделие" забави с повече от половин година одобрението на проекти по последните приеми за бизнеса и подписа договорите буквално в последните един-два месеца, като според земеделския министър дори има и стотици чакащи проекти, за които не е спазен срокът за договаряне, даден от ЕК. Така в най-добрия случай кандидатите ще имат около година за реализацията на плановете си – кратко време, особено ако проектите включват строителни дейности, които, освен че са сезонни, са и свързани с изваждането на необходимите разрешителни. Риск за реализация на бизнес плановете съществува и в случай, че продължава мудната работа на фонда, свързана с всякакви административни дейности, като разглеждане на жалби, искания за промени в договори и др.

Нередовните заседания на управителния съвет на институцията в последните месеци също са проблем за агросектора, тъй като на тях се взимат решения за отпускане на субсидии и други плащания от националния бюджет.

 


Може ли България да изгуби европейски пари?


Рискът е напълно реален. Освен казусите със серфициращия орган и неосъщественото все още прехвърляне на пари от гаранционния фонд потенциално най-много проблеми се очакват при инфраструктурните проекти на общините. През последните години агроминистерството на няколко пъти искаше в последния момент от Брюксел да премести доста средства от различни схеми към общинските, тъй като при тях авансовото плащане е 50% от стойността на проекта и така се повишава процентът на усвоените средства, т.е. избягваха се загуби на пари в предходни години. Тази тактика обаче може да се окаже бомба със закъснител, тъй като се смята, че голяма част от тези проекти дори не са започнали да се изпълняват или се движат с много бавен темп заради дългите процедури по обществени поръчки и свързаните с тях обжалвания. Така не се извършват реални дейности, местните администрации не изпращат до фонда заявки за плащане, а крайните срокове за това наближават опасно.

 

За автора

Сродни публикации