Има разединение между бълагарските производители и чуждестранните производители на плодове и зеленчуци, смятат самите те. „Няма как бълагарските производители да се конкурират с чуждестранните производители на плодове и зеленчуци, защото за тях има дотиране“ , поясняват те. Това означава, че съществува планово плащане, доплащане когато не достигат пари или плащания за покриване на планови загуби. За обикновения български производител на плодове и зеленчуци не съществува т.нар. „обвързана подкрепа“, също така и национални помощи. Ако има такава за зеленчуци от внос тя ще е 80-90 лв.на 1 дка., а за оранжерийно производство 800 лв. „ На една оранжерия на стойност 30 000-50 000 лв., като и се дадат тези 800 лв., това не е никаква помощ“, уточняват производителите. Според думите им българския производител е оставен в ръцете на съдбата, за да се изхранва сам от това, което сам си е произвел, и от което в крайна сметка няма никаква печалба.