Акценти
- Българските земеделци от няколко години насам изцяло разчитат на евро субсидиите за производството на продукция си
ОСП влияе различно върху доходите и заетостта у нас и в страните от ЕС.
Анализ на развитието на аграрния сектор в България, изготвен от Института по аграрна икономика, показа резултатите от случващото се през 2007-2016 г. Според представените данни субсидиите от ОСП в страните членки на ЕС се очаква да допринесат за запазването на заетостта и на получаваните доходи в селскостопанския отрасъл. Въпреки това все още няма яснота за устойчивостта на тази политика на ЕС. Цената на всяко създадено и поддържано работно място е доста висока. По тази причина не е сигурно дали те ще продължат да съществуват при евентуална промяна. Резултатите показват, че въпреки постулатите на политиката за подкрепа на заетостта в земеделието и селските райони, за периода 2007-2013 година, вложеният труд в европейското земеделие намалява с около 19% и достига около 0,06 Годишна работна единица (ГРЕ)/ха. Това показва, че колкото повече расте производителността на труда, толкова повече намалява броя на заетите в земеделието. Това се дължи основно на модернизацията и механизацията на отрасъла. Важно е да се отбележи, че именно те са част от естествените процеси на развитие. Напоследък все повече намалява броят на хората, които са ангажирани и работят в селското стопанство.
Не може да се отрече обаче, че политиката на подкрепа на заетостта в ОСП все пак е дала резултати. Отчетено е, че безработицата в преобладаващо селските райони на ЕС е на нива близки до тази в градските. През 2015 г. нивата на безработица в преобладаващо селските райони в страните от ЕС са били на нива около 9,6%, докато в преобладаващо градските – 8,4%, а в т.нар. междинни – 9,5%. През предходните години, безработицата в селските райони дори се е понижила спрямо тази в областите определени като междинни. Това показва положителните ефекти от политиката на балансирано развитие.
Колко различна е ситуацията в България?
У нас през 2007 г. са отчетени по-високи стойности – 0,097 ГРЕ/ха. Тази стойност се е понижила през 2013 г. и е достигнала 0,064 ГРЕ/ха. Тази промяна показва, че производителността на труда в земеделието се повишава с по-бърз темп спрямо отчетените средни нива за ЕС. Паралелно с това са отчетени по-слаби резултати по отношение на безработицата между селски и градски райони в България. У нас безработицата в селските райони е по-висока спрямо отчетената в градските.
За последните 10 години в селските райони индексът на безработица се е увеличил от 7,4% до 12,5%. В градските региони той е намалял от 9,4% до 4,3%. Рискът от бедност в големите и по-малки градове намалява от 58% през 2007 г. на 39% през 2016 г. В селските райони той намалява от 64% на 54%. Основната причина за това е, че все още подходът към селските райони е доста формален и е въпрос повече на финансови инструменти, а не на цялостна и комплексна политика.
Влияние на субсидиите върху доходите на земеделските стопани
Изследване влиянието на субсидиите показва, че те са основен фактор за формиране на доходите на земеделските стопани. В ЕС той се движи на нива около 35%, като през последните години дори се е увеличил. Няма спор, че директните плащания водят до увеличение на доходите на земеделските стопани в ЕС.
Данните събрани по години в таблицата посочена по-долу ясно показват, че българските земеделци от няколко години насам изцяло разчитат на евросубсидиите за производството на продукция си. Липсата на тези средства ще им причини сериозни финансови загуби.
Очертава се тенденция на ръст на субсидиите по линия на директните плащания, рентата и амортизациите. Увеличението на рентата се дължи на конкурентния пазар на аренда, която е стимулирана от Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Субсидиите, които получават стопанствата са предимно под формата на рента, която за 2015 г. е била 65% от общата субсидия.
Обстойно анализираната информация в доклада сочи, че от години развитието на селското стопанство се опира на субсидиите, без които много от земеделците у нас няма да достигнат желаната производителност и финансови приходи.
