През последните години особено голямо внимание се отделя на екологичното (биологичното) производство на плодове, при което се изключва употребата на химични средства. За целта се използват няколко основни фактора на това производство – екологични, биологични и технологични. Това е изключително нова система на земеделие, която е доказала своите предимства пред конвенционалната (традиционната), но едновременно с това поражда някои проблеми и има специфични изисквания към практиката като:
• Използване на подходящи екологични условия за отглеждане на отделни овощни видове и сортове;
• Прилагане на научно обосновани сеитбообращения, при които се подобряват плодородието и здравният статус (състояние) на почвата;
• Използване на толерантни или практически устойчиви сортове и форми на икономически важни болести и неприятели по овощните растения;
• Максимално използване на агротехнически методи и средства за борба с болестите, неприятелите и плевелите;
• Компетентно прилагане на биологични препарати и биоагенти за борба с болестите, неприятелите и плевелите. За целта се използват екстракти, настойки, отвари, масла, както и биологични препарати, приготвени от различни растителни видове и микроорганизми, които притежават добри фунгицидни, инсектицидни, бактерицидни и нематоцидни свойства. Поради това те успешно може да се използват за борба с икономически важните болести и неприятели по овощните растения. Много голям интерес за борба с неприятелите представляват биоагентите (хищници и паразити), които унищожават яйцата, ларвите и възрастните им форми.
• Използване само на органични торове за задоволяване на потребностите на овощните растения от хранителни вещества – оборски тор, компост, сидерати (зелена органична маса), водноразтворими органични торове и други;
• Не по-малко значение за успешното прилагане на екологичното (биологичното) производство на плодове има подготовката на кадри, които трябва да отговарят на съвременни те за целта изисквания.
Освен посочените предпоставки за постепенно преминаване от конвенционално (традиционно) към екологично (биологично) производство на плодове е необходимо да се прилага подходяща система за стимулиране, на производителите, в т.ч. и чрез кредитиране и субсидиране.
Естествено за решаването на тези проблеми е необходимо немалко време, което ще забави значително екологичното (биологичното) производство на плодове от всички овощни видове. Това налага то да се реализира поетапно, като най-напред се прилага при тези от тях, които по-малко се нападат от болести и неприятели, или причинените от тях повреди нямат особено важно икономическо значение за количеството и качеството на плодовете. Някои от тези овощни видове имат особено важно икономическо значение, докато други представляват интерес преди всичко за задоволяване на нуждите от пълноценно хранене на семействата на отделните производители, т.е. нямат стоков характер. Тези овощни видове принадлежат към различни групи, като най-голям интерес от тях представляват от семковите – мушмула и скоруша; от костилковите – джанка и дрян; от черупковите – лешник и кестен; – от ягодоплодните – ремонтантни сортове малини, арония, бодливо (немско) грозде, боровинка, облепиха; от субтропичните – райска ябълка, хинап, маслина, фисташка, актанидия, смокиня.