Наводнени площи в някои региони на страната, сериозно закъснение в прибирането на реколтата, очаквани допълнителни разходи за стопанствата и вероятно влошаване на качеството на част от продукцията. Такива са оценките на зърнения сектор след проливните дъждове в последните седмици, които със сигурност ще се отразят на реколтата. Вчера след заседание на консултативния съвет по зърното земеделският министър Димитър Греков съобщи, че произведената пшеница през тази година ще бъде около 4.7 млн. тона, което е съпоставимо с 2013 г., но по-малко от предварително прогнозираното количество от 5 млн. тона. В някои региони пък има на 100% унищожени посеви, но засега не изглежда ситуацията да е драстична.
Унищожени посеви
През последните седмици проливните валежи унищожиха част от посевите в страната и са нанесли поражения върху други, което ще доведе до намалени количества и влошено качество на част от продукцията. В последните дни земеделското министерство дава доста противоречива информация за пораженията, като оценките бяха за между 50 – 60 и 250 хил. унищожени декара, като дори имаше и предположения, че зърното ще намалее с 1/4.
Вчера след консултативния съвет по зърното ресорният министър Димитър Греков съобщи пред журналисти, че към момента има пропаднали 59 хил. дка, т.е. от тях няма да бъде прибрана никаква реколта. Други 357 хил. дка (засети с всякакви земеделски култури) са засегнати от дъждове и градушки, което пък означава най-вероятно, че произведените количества продукция от тях ще бъдат по-малки или с по-лошо качество. Тези данни обаче съвсем не показват драстични поражения, каквито спекулации имаше през последните дни. В страната само с пшеница са засети близо 11 млн. дка според официалната информация на агроведомството, което означава, че дори всичките проблемни парцели да са от тази култура, то поражения ще има върху 3-4% от площите. Данните от съвета по зърното показват, че най-много проблеми имат производителите във Враца, Видин, Добрич и Варна, а сред регионите в Южна България – Ямбол.
Закъсняваща жътва
Макар че обичайно по това време зърнопроизводителите са прибрали голяма част от засетия ечемик, тази година това не се случи. Валежите от последните седмици въобще не позволяват да се работи по полетата, обясниха производители, като има региони, където са ожънати под 10 – 15 и дори под 5% от засетите площи. Това създава и известен риск за стопанствата, тъй като закъснението при тази култура във времето ще доведе до ситуация ечемикът да се жъне заедно с пшеницата, т.е. ще се наложи ползването на повече техника едновременно, което може да затрудни някои от фирмите. Вчера председателят на съвета по зърното Мариана Кукушева съобщи, че земеделският автопарк е "в абсолютно добра форма" и ако се задържи хубавото време от последните дни, каквито са засега прогнозите, ще започне активно прибиране на реколтата.
Повишение на разходите
Данните на производителите към момента показват, че при всички случаи през тази година ще има повишение на разходите. От сектора твърдят, че още през есента заради сухото време са се налагали допълнителни дейности покрай сеитбата. "Зимата беше много благоприятна за нас, но дъждовете през пролетта доведоха до някои гъбични заболявания по класовете", коментира зам.-председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. По думите му заради това се е наложило да бъдат ползвани допълнително препарати за растителна защита, което пък е довело до по-висока себестойност. Според Вукодинов при обичайни между 140 и 160 лв. средни разходи за декар, през тази година те ще увеличат с между 6 и 10 лв. в зависимост от конкретния регион.
Междувременно информацията от международните пазари показва, че засега няма индикации за повишение на цените на зърното заради очакваната добра реколта във всички държави, които са водещи производители. България ще се сблъска и с допълнителна конкуренция в региона след решението да бъде отпусната квота на безмитен внос на зърно в ЕС от Украйна, която е един от големите производители в Черноморския регион.
Вчера Мариана Кукушева съобщи, че на Консултативния съвет по зърното прогнозите за цените са били по-скоро за редукция надолу. От асоциацията на зърнопроизводителите пък изразиха съмнения за забранени договорки в сектора. "Притесняваме се и го казваме – нека да се пресекат каквито и да е опити, явни или неявни, за картелни споразумения за смъкване на драстично ниско ценово равнище при пшеница 2014 г.", коментира Ангел Вукодинов. По думите му през миналата година, "когато световните цени бяха на 350 лв., в България имаше унизително ниски цени от около 250 лв.". "Нормално е да има разлика от порядъка на 50 лв. между световните и българските пазари, но не е нормално, когато тя е 100 – 120 лв.", каза още той, допълвайки, че все пак има само съмнения, но не и някакви доказателства за забранени споразумения между търговци.
