По данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) общото произведено количество пшеница през 2014 г. ще бъде около 4.2-4.3 млн.т, при предварително прогнозирани от Министерството на земеделието и храните около 5 млн.т. "При цените на пшеницата на пазара до момента – от 26 до 30 стотинки за килограм, не се очаква добра печалба за зърнопроизводителите", казва заместник-председателят на НАЗ Радослав Христов. Сметките показват, че при среден добив от 400 кг на декар и при цена на пшеницата от 26 до 30 стотинки доходът за зърнопроизводителя е максимум 120 лв. от декар. "Данните на националната асоциация показват, че един зърнопроизводител има разход от 160 лв. на декар пшеница", обяснява ситуацията Христов и допълва, че голяма част от зърнопроизводителите ще бъдат на загуба.
"Истината е, че съществува разлика в цената на пшеницата на вътрешния пазар и международните борси с около 20%", казва Христов. "Причината за по-ниската цена на пшеницата в България може би се дължи на определени съглашения между преработватели и търговци. Дали обаче има картелно споразумение, не мога да твърдя със сигурност", допълва зам.-председателят на НАЗ.
Поройните дъждове през тази година доведоха до по-слаби от очакваните от зърнопроизводителите резултати. Лошото време се отрази и върху качествените показатели на ечемика и пшеницата. Трудна беше годината и по отношение на прибирането на реколтата. "Тази година е една от най-енергоемките при прибиране на реколтата, свързана е с много допълнителни разходи", казва Христов.
Данните на асоциация на зърнопроизводителите показват, че до края на август са прибрани 98% от реколтата в Южна България. В Северозападна България нещата са много по-трудни. Там до края на август са прибрани едва 60% от продукцията. "В началото на жътвата в определени райони на страната прибирахме по 500 кг на декар, в края на юли – по 400 кг, в края на август – по 300 кг, а на места – нищо", посочва Христов. Той все още няма данни за 100% пропаднали площи с изключение на районите в Бяла Слатина и Мизия.
Очакваната по-малка печалба при зърнопроизводителите ще окаже влияние и върху инвестициите в земеделска техника, торове, семена и препарати. Другата причина за по-малките инвестиции в бранша е очакването да тръгне новата програма за развитие на селските райони. Данните на Министерството на земеделието сочат, че спадът в продажбата на трактори за първите седем месеца на годината е близо 20%, а на комбайни – около 10%. В стойностно изражение спадът дори е по-голям, тъй като се купуват предимно по-евтини машини. От НАЗ признават, че най-много субсидии като общ обем се получават от зърнопроизводителите. "Около 80% от площите в България обаче са заети от зърнени култури, така че нормално е най-много субсидии да взимат точно те", смята Христов.
Максимумът, който ще получи тази година един зърнопроизводител по първи стълб на схемата за директни плащания за единица площ, ще бъде около 21 лева. Такава сума обаче ще получи само този производител, който е изпълнил зелените ангажименти. Двойното намаление на субсидиите ще се отрази много негативно на сектора, смятат от браншовата организация. Новите схеми по първи стълб на директните плащания ще ни върнат години назад в поземлените отношения, убедени са от НАЗ. "В поземлените отношения в България в първите години след присъединяването към ЕС имаше много хаос, злоупотреби, изкуствено разделение на площите. Двете малки схеми за директни плащания сега ще ни доведат до същото", смята Христов. Фактите показват, че след преразпределителното плащане, което влиза в сила от тази година, подадените заявления за подпомагане са с 16 хил. повече в сравнение с миналата година.
Според преразпределителното плащане за 300 дка земя земеделският производител ще получава значително по-голяма сума на декар от този, който има повече от 300 дка. "Не може за едно и също нещо на единия, който работи върху 1000 дка, да дадеш 15 лв. на декар, а на другия 45 лв. на декар, защото работел 200 дка", казва Христов. Това ще доведе до масово "роене" на малките производители, смятат от НАЗ. Хаос в сектора предизвика и другата малка схема за стопаните на 5 до 50 дка. Двойно заявените площи през последните 4-5 години варират от 450 до 500 хил. дка. През 2015 г. ще бъдат двойно повече, прогнозират от НАЗ.
"Имаше създадена работна група, чието становище беше да не се прилага малката схема за доплащане, защото ще доведе до пълен хаос. Политиците обаче в стремеж да спечелят повече електорат допуснаха кардинални грешки", категоричен е Христов. Според него Програмата за развитие на селските райони е лошо разписана. Зърнопроизводителите се възмущават от това, че половината от парите по програмата са определени за съпътстващи дейности.
За автора
