Схемата, според която най-малките ферми ще получават 1250 евро от директните плащания, предизвика конфликт между организации на фермери и агроминистерството. Причината е, че според голяма част от земеделските организации е нужно плащането да бъде обвързано с понятието "активен фермер", за да не се стигне до злоупотреби с евросредства.
Земеделците поискаха подпомагането да се получава от хора, които отговарят на определението за активен фермер, за да се субсидира реалното производство. В противен случай всички ще се наредят за социални помощи към агроминистерството, заявиха стопаните. Според тях активният фермер трябва да реализира поне 50% от приходите си от земеделие.
Спорът възникна по време на заседание на земеделската комисия в парламента, на която министър Димитър Греков представи концепцията на министерството за прилагането на директните плащания в България за периода 2015 – 2020 г.. Очаква се днес тя да бъде приета от МС. След това документът трябва да бъде пратен за одобрение в Брюксел, като срокът е 1 август.
Според последния вариант на концепцията ще се прилага намаление на директните плащания с 5% за сумите между 150 000 и 300 000 евро и със 100% за субсидията над 300 000 евро. От директните субсидии ще се изваждат разходите за заплати, данъци и социално осигуряване.
Освен това се въвежда схемата за преразпределително плащане, според която първите 300 дка на всяко стопанство ще са с по-високи субсидии, определя се кои фермери са активни, гарантира се 13% обвързана подкрепа за уязвими сектори, дава се право на ферми да получават по 1250 евро, ако обработват поне 5 декара, разясни агроминистърът Димитър Греков.
Становището на браншовите организации не е взето предвид от МЗХ при редакцията на концепцията, заявиха представителите на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Те са категорично против „раздаването на пари“ за малките стопанства, защото така няма да се създадат работни места, ще се увеличи сивият сектор и ще се купуват гласове с европейски пари.
Това становище беше подкрепено и от Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите. „Кой е активен фермер – който има необходимата техника, а не само да коси трева и да получава субсидия“, каза той. Той изчисли, че според предложението за малките стопанства излиза, че фермите до 5 дка ще получават подпомагане от 500 лв./декар.
„В цялата концепция, както и в работата по ПРСР, не виждам опорите, върху които ще се крепи земеделието в бъдеще – икономика на светло и производство на продукция, която ще носи БВП на държавата. Няма индикативни цели, които ще се постигнат. Вместо продукция, ще има получатели на субсидии“, заяви Ангел Вукодинов от НАЗ. Според него е напълно възможно и 200 000 бенефициенти да поискат по 1250 евро, но никой не може да каже дали те няма да са много повече.
"Ако ще се съобразявате с мнението на неправителствения сектор реално, а не проформа, изключете схемата за дребните стопанства, защото тя ще обърне тотално производителността в българското земеделие. Ще изпуснем питомното, за да годим дивото", заявиха зърнопроизводителите.
Раздробяване на големите стопанства
Преразпределителните плащания вече предизвикаха роене на стопанствата, предупреди Радослав Христов. Според него вече са създадени 16 хил. нови стопанства единствено с цел по-високите субсидии за първите 300 дка. По-късно обаче Греков отрече това да е вярно.
Председателят на земеделската комисия Светла Бъчварова също отбеляза, че в концепцията не пише как ще бъде спряно изкуственото разделение на големи стопанства.
Обвързаната подкрепа
На заседанието на комисията в остър спор влязоха животновъди и зеленчукопроизводители, заради обвързаното подпомагане от 13%. Засега се очаква средствата да се разпределят в съотношение 60:40 в полза на животновъдите.
Слави Трифонов от Националния съюз на градинарите предложи вместо на площ субсидиите да са на килограм, за да излязат всички производители на светло.
Възможни са корекции на текстовете
Депутатът от ГЕРБ Димитър Иванов заяви, че дебатът е закъснял, защото днес концепцията трябва да бъде приета от МС, за да бъде изпратена до 1 август в Брюксел.
Тунджай Наимов от ДПС защити концепцията, като посочи, че сега малък процент от фермерите получават огромни суми от директните плащания, визирайки големите стопанства на зърнопроизводителите. Министерството си е свършило работата, заяви той.
"99% от тезите в концепцията са приемливи за фермерите", коментира Светла Бъчварова. Тя обаче разкритикува текста за малките стопанства като посочи, че има сериозен риск те да се увеличат. Депутатът поиска в документа да се запише изрично, че не трябва да се допуска изкуствено разделяне на фермите.
„Браншовите организации не могат да се разберат помежду си, как да балансираме ситуацията. В същото време как да оставим дребните производители, които си изхранват семействата?“, коментира Димитър Греков пред журналисти след заседанието.
Зам.-министърът на земеделието Бюрхан Абазов също се застъпи за схемата за малките стопанства. „Когато има 50 организации на земеделски производители, обработващи от 5 до 1 млн. дка, съвсем естествено е да няма пълен консенсус, защото техните интереси са диаметрално противоположни“, обясни той.
Малък дял земеделци получават 95% от субсидиите през програмния период 2007 – 2013 г., посочи той като аргумент. Целта е да смекчим тези изкривявания, допълни той.
Концепцията няма да се приеме на ниво законопроект, но след като бъде внесена в Брюксел, е възможно част от текстовете да бъдат променени, посочи зам.-министърът. Концепцията трябва да бъде променена окончателно до есента, също както Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г., допълни Абазов.