Акценти
- Сателитните снимки са по програма „Коперникус” чрез сателити Сантинел, които дават около 20 до 30 снимки на година
С новата Обща селскостопанска политика (ОСП) въвеждането на система за мониторинг става задължителна за всички схеми на площ и за всички държави-членки.
Това съобщи Георги Праматаров, началник отдел в дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“.
Това се случи на първата дискусия с бранша за ОСП 2021-2027 г. в Министерството на земеделието, храните и горите. Идеята е да се направи пилотен проект, за да се види кое работи, кое не и какво евентуално да се промени в системата.
Предстои да се отвори обществена поръчка за изработването на системата. Тя трябва да заработи след 2020 година. В настоящата ОСП тя е като опция за държавите-членки. Някои от страните обаче я прилагат от 2018 и 2019 година. Това е система, която би трябвал да замести теренните проверки и да обхване 100 или близо до 100 % от заявените площи и тяхната проверка чрез дистанционни методи.
Какво ще се промени
Към момента има проверки на място, обхващащи минимум 5% извадка от зелените земеделски парцели по дадена схема. Тези проверки дават моментна картина на земеделската площ, тоест каквото бъде установено към дадения момент, това е валидно за плащането. Проверката най-често е визуална, тоест човешка, на място или дистанционна. Има доста сериозни ограничения във времето. Проверките да са така стиковани и планирани, че да бъдат направени точно в момента, в който да се установи това, което се проверява.
На първо място системата ще обхване всички земеделски стопани на ниво ЕС. Така ше отпаднат оплаквания защо даден човек е проверяван 2, 3 или 4 пъти подред. Съседът, който не спазва определени правила, не го проверяват. Наблюдението ще бъде целогодишно чрез компютърна интерпретация на поредица от сателитни снимки.
Сателитните снимки са по програма „Коперникус” чрез сателити Сантинел, които дават около 20 до 30 снимки на година. Това се заснема през седмица – две. Като се изключат случаите, в които има облаци, ще останат 5, 6 или 10 снимки, които дават картина за земеделската площ, която си заявил в перспектива и в движение.
Проверките на място би следвало да отпаднат като цяло и процесът става най-вече автоматизиран. Целта е да се постигне по-справедлив подход при оценката на площите и при плащането, по-добро управление на финансовите ресурси. Залага се на превенцията. В момента, в който всички земеделски стопани разберат, че се наблюдават целогодишно, няколко пъти в годината и компютърът изчислява какво правят, тогава опитите за спестяване на някои ангажименти биха намалели.
Какво е необходимо, за да заработи
За да заработи реално системата са необходими три важни условия:
- Едното е да има съответствие на специфичните моменти, система ИСАК – система за идентификация на земеделски парцели и така нареченото геопространствено заявяване, трябва да бъдат стиковани в синхрон;
- Трябва да има достоверна информация, система за идентификация на земеделските парцели;
- На трето място – геопространственото заявление, графичната част на заявлението, това, което се очертава, трябва да съвпада с реалното местоположение на културата, която се заявява. Компютърът ще търси съответната дейност точно върху заявената площ. Ако тя не е вярна, съответно резултатът от дистанционния анализ няма да е верен и ще се налага много по-често от нормалното да се правят допълнителни анализи.
Системата за мониторинг предполага доста сериозно технологично развитие както на администрацията, така и на земеделските стопани. „За да бъдем адекватни се налага да се проверяват не 5, а 50%, в смисъл вместо да отпаднат 5% проверки, ние ще проверяваме 5 пъти повече“, коментира Праматаров.
Пълната презентация на възможностите, които дава системата за мониторинг на земелските площи може да видите в прикачения файл.
