Акценти
- Лошото състояние на водни екосистеми поставя под въпрос бъдещата наличност на прясна вода в Европа
ЕС трябва да се погрижи за бъдещето, качеството, количеството и използването на водните си ресурси
Един от най-ценните ресурси, който е важен за живота на Земята е водата. Толкова сме свикнали с лесния достъп до нея, че не си даваме сметка каква заплаха създаваме, използвайки я неразумно.
В Европа източниците на сладка вода са в много лошо състояние. Цели 60% от реките, езерата, влажните зони, потоците, крайбрежните и преходни води вече не отговарят на стандартите за качество и количество на водата. Съгласно Рамковата директива за водите те трябва да бъдат постигнати от всички държави-членки до 2027 г.
Именно лошото състояние на водни екосистеми поставя под въпрос бъдещата наличност на прясна вода в Европа. Както знаем тя е необходима за хората, различните видове промишленост, селското стопанство и производството на храни. Липсва ли водата, няма да има и земеделие. Близо 70% от използваната в световен мащаб прясна вода се изпомпва само за напояване.
Какви са причините за за дифузното замърсяване на водите?
Според доклада на Европейската агенция за околната среда за 2018 г. относно състоянието на европейските води, селскостопанското производство е основният източник на дифузно замърсяване. То се дължи най-вече на оттока на хранителни вещества и на химикали каквито са пестицидите. Този вид замърсяване засяга 38% от повърхностните води на ЕС. Тук попадат редица реки, езера, влажни зони и потоци. Селското стопанство е и основната причина за лошото химично и количествено състояние на подземните води на ЕС. Прекомерното изпомпване за напояване също представлява огромна заплаха, особено в южните европейски страни.
Какво наистина е заложено в ОСП?
Лошото е, че Обща селскостопанска политика на ЕС насърчава по-скоро интензивни земеделски практики, отколкото устойчивост. Това реално подкопава усилията за опазване на водните ресурси. Тя стимулира практики, които разрушават природните ресурси на нашата планета.
От законодателството на ЕС в областта на околната среда и наблюдението е ясно, че водите ни не могат да бъдат толкова замърсени от земеделския сектор. Въпреки това институциите на ЕС не са склонни да настояват за цялостна реформа на ОСП. На хартия проекторегламентите за ОСП споменават водните и други екологични предизвикателства. В крайна сметка те не успяват да създадат силна рамка, която да задължи държавите-членки да интегрират изцяло устойчивото управление на водите в своите стратегически планове на ОСП. Това е особено важно, тъй като лошото й прилагане може напълно да подкопае пълното и ефективно прилагане на законодателството в областта на околната среда.
Може ли предложението за ОСП да бъде по-добро за бъдещето на водата?
Към момента на писане има известна надежда. Единственото официално становище досега е това на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на ЕП. За първи път тази комисия е споделяла компетенции за реформата на ОСП. Поискани са по-силни цели и по-висока базова линия за използването на водата и агрохимикалите, както и значителен бюджет за екологичните мерки в ОСП.
За съжаление продължаващите преговори в комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП и в Съвета по земеделие на ЕС са по-малко обещаващи. Реално, разпоредбите, които биха могли да доведат до намаляване на натиска върху водата, биха могли вече да бъдат отслабени на равнище ЕС. По този начин ще позволят на държавите-членки да разработят своите стратегически планове, като същевременно ще могат да забравят какъв е общият интерес на ЕС.
Необходимо е ЕС и неговите държави-членки да отговорят на предизвикателството, свързано с водата. Те трябва да представят съгласувана ОСП. Тя трябва да може да стимулира земеделските практики на ЕС към устойчивост и да гарантира, че в бъдеще ще има достатъчно добро качество на вода за хората, природа и икономиката.
