Акценти
- Някои от мерките са свързани с повече административна гъвкавост – например удължаване на срокове за подаване на документи
Публикувани са официално регламентите, даващи правно основание на държавите членки на ЕС да започнат на своя територия специално подпомагане, което ЕК осигурява на сектор „Земеделие“ за борба с кризата.
България вече обяви част от мерките, които предприема за подпомагане на селското стопанство. Земеделието и селските райони са единствената обща политика на ЕС. Субсидиите за тази политика идват от бюджета на съюза, коментира пред БНР председателят на Института за агростратегии Светлана Боянова.
Брюксел дава зелена светлина на няколко типа мерки.
Една от тях е директната подкрепа за фермерите и за селските райони.
„Например да се дават в рамките на ПРСР до 200 хиляди евро на фермери и на други земеделски бизнеси в селските райони, заеми с ниска лихва или гаранции за покриване на техните оперативни разходи“, поясни Светлана Боянова в предаването „Преди всички“.
Позволяват се и по-високи авансови плащания както за директните плащания, така и за някои от мерките в ПРСР.
В рамките на държавния бюджет могат да се предоставят и държавни помощи в рамките на 100 хиляди евро на ферма и до 800 хиляди евро за преработвателните предприятия, уточни Боянова.
При мерките, свързани с пазара, има предвидени варианти маслото, сиренето и месото да могат да се складират частно, за да се намали предлагането на пазара на такива продукти поради свитото потребление.
„Да ги компенсират фермерите за това, че ще ги съхраняват за известен период от време. Това струва пари. В годините ние не направихме организации на производители. Реално тези пазарни мерки се прилагат през организации на производителите, не на индивидуални фермери. Оттук тръгва цялата „сложност“ в прилагането на тези мерки в България“, коментира Светлана Боянова.
Не повече от 1% от бюджета на ПРСР, или 56 милиона лева за България, може да се използва и за т. нар. хоризонтално подпомагане с директни суми за земеделските производители и малки агрохранителни бизнеси. Това е и мярката, която изглежда най-атрактивна на българска почва.
Оттук нататък трябва много внимателно да видим кого подпомагаме и за какво, категорична е Светлана Боянова.
