Акценти
- Опитите да се ограничат емисиите на амоняк ще рефлектира сериозно върху употребата на оборски и минерални торове
Европейската торова асоциация разкри как употребата на азотни торове може да повиши доходите на стопаните и да защити околната среда
Дискусиите относно бъдещето на селското стопанство стават все по-честа практика за обмен на опит и знания. Редица доклади биват анализирани и разисквани именно с подобни цели. През ноември 2018 г. Европейската торова асоциация излезе именно с доклад за бъдещата употреба на торове. В него се посочва, че някои видове торове, които имат високи емисии на амоняк ще се използват при специални условия или ще им се добавят инхибитори. Тук става въпрос за, създадените на основата на карбамид.
Благодарение на минералните торове селскостопанските култури по цял свят се развиват добре. Имено те са важна част за изхранването на населението, защото няма ли реколта, няма и храна за хората и животните. В страните от ЕС масова практика е земеделските стопани да влагат торове за повишаване на добивите и качеството на реколтата. Именно микроелементите и съставките, които достигат до растенията са от жизнена необходимост за правилния им растеж и развитие.
Какво е бъдещето на торовете?
Експертите изготвили доклада смятат, че употребата на торове през 2030 г. ще бъде сериозно контролирана чрез редица регулации. Директивата за нитратите ще продължи да регулира комбинираното прилагане на минерални торове. Възможно е държавите, които следят баланса на хранителните вещества в стопанствата да станат все повече и да си създадат правила за този вид отчетност.
Смята се, че ефективното използване на азот е селското стопанство ще се сдобие с богат набор от инструменти, за да бъде стимулирано. Ще се насърчават все повече подобен род добри селскостопански практики. Именно те ще спомагат и за схемите, които ще служат за опазване чистотата на въздуха.
Според специалистите от Европейската торова асоциация и публикувания доклад основната част от емисиите от амоняк се генерира от животински торове. Прилагането на азотните торове генерира от 10% до малко повече. Посочва се, че при наторяване на големи площи загубите от амониев нитрат (NH4NO3) обикновено се движат в диапазона от 0,5% до 5% от общия азот. В зависимост от условията загубите от други азотни торове – амониев фосфат, амониев сулфат, карбамид, са по-големи – от 5% до 40%.
Експертите у нас смятат, че азотните торове трябва да се използват изключително внимателно. Тяхното влагане в селското стопанство следва да осигурява оптимално хранене на растенията. За постигането на добри резултати е необходимо да се вземат предвид и почвените условия, спецификите на отделните райони и др.
Какви негативни последици може да възникнат?
В доклада се споменава още, че опитите да се ограничат емисиите на амоняк ще рефлектира сериозно върху употребата на оборски и минерални торове. Заради регулациите ще нараснат разходите за селските стопани и производителите на торове. По тази причина фокуса ще се насочи към търсене на устойчивост в развитието на различни техники и суровини. Експертите смятат, че употребата на торовете ще бъде насочена за максимизиране на добивите.
Новата Общата селскостопанска политика (ОСП) би трябвало да стимулира доброто управление на хранителните вещества. Земеделските стопани трябва да имат мотивация, за да увеличат ефективността на използване на азота. С негова помощ не само, че може да се увеличи продукцията, но може да се намали и вредното въздействие върху околната среда. Така ще се осигури и ръст на доходите на земеделците.
Експертите от асоциацията са приложили в доклада си и конкретни насоки за ефективното използване на азота в селското стопанство.
