Защитени ли са фермерите от нелоялните търговски практики » Съвети в земеделието

Защитени ли са фермерите от нелоялните търговски практики

Акценти

  • В Европа няма търговец на дребно, който да съставлява повече от 2% от световния оборот на многонационален производител на храни

Все повече Европа се отклонява от идеята „справедливост за всички“, осигурявайки възможност за големите компании да печелят повече пари за сметка на всички останали по веригата

Смисълът в оригиналното предложение на Европейската комисия относно така наречените „нелоялни търговски практики“ започва да се изкривява. Първоначално идеята беше да се осигури защита на по-слабите участници в хранителната верига. Тук попадат земеделските производители и дребните преработватели на храни, когато продават на по-големи кооперации, големи мултинационални производители на хранителни продукти и търговци на дребно. Това съобщават от EURACTIV.

Предложението налага по-кратки срокове за плащане за бързо развалящи се храни или забрана за анулиране на поръчки в последния момент. Това звучи сравнително логично и приемливо. Би трябвало всички компании, включително търговците на дребно да побързат да приложат тези практики.

Така в контекста на думите „справедливост за всички“ многонационалните големи хранителни компании успяха да накарат ЕП да разшири тези ограничения. Към тях бяха добавени и още много неща. За съжаление, те нямат нищо общо с помощта за земеделските стопани и идеята те да бъдат защитени от сериозни и тежки, но полезни преговори с търговците на дребно.

Крупните производители се аргументират с нуждата от законно укрепване на преговорната им позиция пред големите търговци на дребно във веригата на предлагането на храни. Така, според тях, ще се установят в позицията да изискват по-високи цени, които ще стигнат до доставчиците и по-специално до земеделските стопани.

Ще го направят ли наистина?

Според професор Томазо Валети, главен икономист в Европейската комисия,  големите производители няма да споделят получените предимства. Причина за това е липсата на наложени задължения и ангажименти или осигурени стимули от дадените предимства. Така големите производители нямат причина да изпълнят сценария, с който се аргументират и описахме по-горе.

През 2015 г. Международният валутен фонд разгледа въпроса свързан с паричните постъпления в бизнеса на големите. Дискутирано беше, дали намаляването на данъците, върху бизнеса и богатите в обществото, би стимулирало инвестициите в бизнеса в краткосрочен план. И ако това се случи, ще облагодетелства ли обществото като цяло в дългосрочен план. За съжаление стана ясно, че ефект няма да има, а богатите ще станат още по-богати.

Проф. Валети смята, че спазвайки нормативните изисквания на ЕС, търговските отношения между големите производители на храни и големите търговци на дребно, вероятно ще увеличат и без това големите маржове на крупните доставчици.

Производителите признаха, че не е в техен интерес да делят печалбата със собствените си доставчици. Натискът, оказан им от активните акционери, дори ги накара да зададат цели за още по-висока възвръщаемост от продажбите.

От Nestlé обявява публично, че целта им за 2020 г. е да повишат своя оперативен марж на печалба от 17,5% до 18,5%. През 2017 г. той е бил 16,5%.

Компанията Unilever миналата година генерира марж на оперативна печалба от 16,5% и си наложи идеята да го повиши до 20% до 2020 г.

Kraft- Heinz пък отчетоха нетен марж от 26%.

Докъде, надолу по веригата, ще стигнат тези пари?

Така идеята за „справедливост за всички“ сериозно ще изкриви посоката, в която реално ще влязат пари. По-високите печалби просто ще бъдат разпределени между акционерите на големите мултинационални компании в областта на храните. Европейските фермери, които имат за цел да се възползват от това, че плащат повече за храна и няма да видят нищо от печалбата.

Само за сравнение големи мултинационални компании за храни са с нетни маржове близо до 22%. Най-големите европейски търговци на дребно отчитат стойности от 1-3%.  Така пазарната капитализация е около 8-10 пъти по-висока за производителите, отколкото за търговците на дребно.

В Европа няма търговец на дребно, който да съставлява повече от 2% от световния оборот на многонационален производител на храни.

Кой в случая има нужда от защита и от кого? Търговците на дребно вече се сблъскват с ежедневните искания за неоправдано повишаване на цените от страна на големите мултинационални компании. Укрепването на позицията на тези производители срещу търговците на дребно ще удовлетворява само акционерите на тези корпорации.

Потребителите, от друга страна, ще бъдат засегнати. Ако търговците на дребно трябва да приемат по-високи цени, те първо няма да могат да ги усвоят. Второ, потребителите ще трябва да плащат по-високи цени за широка категория добре известни продукти.

Според проф. Валети е нужна регулация на търговските сделки. Така, в крайна сметка, може да се предотвратят пазарните смущения и да не бъдат ощетени крайните потребители. Защото както изглежда, това не е най-точния и добър пример за „справедливост за всички“.

В крайна сметка може да се окаже, че потребителите ще трябва да се примирят. Ще трябва да купят това, което земеделските стопани и производителите решат да предоставят, при това на цени и условия договорени между тях.

Земеделските производители ще продължат да доставят това, което искат да произвеждат. Може би това ще са продукти, различни от исканите от потребителите.

ЕС сериозно трябва да помисли кого защитава, когато регулира веригата на доставки.

 

Свързани новини

Напишете коментар