Акценти
- Професионалните пчелари са потиснати да продават на ниска цена
Тази седмица продължаваме с поредицата коментари по повод пчеларството и пазара на пчелни продукти през 2019 г. Миналата седмица коментирахме всява ли се смут сред пчеларите и подготвя ли се нов срив на цената на българския пчелен мед.
Днес търсим отговор на въпроса защитени ли са интересите на участниците в сектор пчеларство. А за да сме по-конкретни – защитени ли са интересите на пчеларите.
Разговора продължаваме с Калоян Кисов, пчелар от Пловдивско. Ето какво сподели той пред „Съвети в земеделието“:
– Г-н Кисов, в разговора ни миналата седмица, казахте, че е абсурдно асоциация на преработватели и търговци да защитава интереса на производителите.
Точно така.
– Няма ли тогава браншови организации на производители, асоциации на пчеларите, които да защитават интересите им?
Тази тема с тези браншови организации е изключително смешна. Това като структуриране звучи как да кажа… Звучи изключително бомбастично. Браншова организация. Добре, това е прекрасно. Много приятно ми звучи за ухото – някой да защитава бранша. Обаче когато някой излезе от една браншова организация, нека преди това да си публикува решението кой е вътре в Управителния съвет на тази организация и какво е правил за пчеларството. В България има сигурно …. 200 000 браншови организации и никой не знае какво прави. Това е друга щуротия на територията на страната. Има толкова много пчеларски браншови организации и нито една няма синхрон с другата. Нито една не знае какво прави другата. Въобще … всичките са като свободни електрони, които се разкарват в широкия космос и не знаят какво правят. Това е смешно. За мен бранша в България не е защитаван от никакви организации. За жалост. Ако имаше такава организация в страната, то тогава цените нямаше да бъдат такива. Комуникация дори нямаше да има с български търговци. Ако имаше такава организация щеше сама на собствена глава да намери хора, с които да работи извън пределите на страната. Точно заради това на някой не му е удобно да се създават мощни браншови структури, които да работят. Ако има мощна браншова структура, много голям процент от преработвателните предприятия в страната ще бъдат фалирани. Няма да имат суровина. Суровината ще бъде изкупена преди те да се сетят, че мед се произвежда в България.
– След като пчеларите в страната са толкова, защо все още не е направена организацията, за която говорите?
Защото много от хората още не са узрели. Хората не могат да приемат, че трябва да отделят 2 % от свободното си време за обществено полезна дейност. Много от хората не могат да осмислят, че трябва да отделят 1 или 5 процента от дохода си за стимулиране на такава организация, която да защитава интересите на тези хора.
– А кой трябва да членува в такава организация?
Тези хора, които ще са в тази организация, които ще защитават интересите на пчеларите, повярвайте ми не трябва да са само пчелари. В никакъв случай. Те трябва да са хора, които разбират от закони, които разбират от мениджмънт, маркетинг. Тяхната единствена цел трябва да е поддържането на организацията с цел намиране на добри пазари и нови иновативни технологии. Било то в пчеларството, производството, маркетинг или каквото и да било. Обаче българина не можем да го накараме да се обедини в една обща кауза, защото всяка сутрин се събужда с различен акъл.
– Преработвателите и търговците обаче имат такава организация. Това означава ли, че те са намерили точните хора или просто са „узрели“, за разлика от пчеларите?
Узрели са. Тях ги ръководи един основен бизнес интерес. Този бизнес интерес ги обединява. Този бизнес интерес е в пъти по-голям.
– Реално обаче всеки пчелар може да вземе решение за себе си, със или без сдружение, асоциация или браншова организация. Търсят ли решение на проблемите си пчеларите или само се оплакват?
В последно време излязоха интересни статии и публикации за наши колеги и организации на производителите, които се явиха на някои от световните изложения за храни. Дори и там където се предлага пчелен мед. Някои от тях вече имат добри контакти. Не съм се интересувал дали имат пазари, но осъществяването на един добър контакт може да доведе в бъдеще до създаване на един добър пазар. Ето един начин, в който български производител търси варианти. Ако само се оплакват всичко влиза в омагьосан кръг.
– Какво следва тогава?
За жалост омагьосания кръг, в който влиза българското пчеларство е омагьосания кръг на ниските цени. Омагьосаният кръг на ниските цени ще доведе до един много бърз крах на българското пчеларство.
– А могат ли цените да станат и по-ниски?
Ами може и по-ниски. Докогато издържим. Аз мисля, че ще бъде докогато издържим.
– След като ви принуждават да продавате на толкова ниски цени, че да казвате „докогато издържим“, не може ли пчеларят да каже „Не, няма да продавам на тази цена! Няма да продавам на 3 лева, продавам на 5!“?
Всеки може да каже „Не искам да продавам на ниска цена“. Всеки може да реши и да си калкулира цената. Но това са една малка група хора, от които им зависи живота и то всекидневното битие. Това са хората, които се занимават единствено и само с пчеларство. Това са хората, които се събуждат между пчелите и заспиват между пчелите. Това са хората, които могат да вземат едно или друго решение. Всички останали без да ми се обиждат, които имат основен доход и за които пчеларството е страничен доход, за тях е без значение. Защото когато някой ти плаща осигуровките и плаща заплата на края на месеца и на теб пчелите са ти допълнителен доход, едва ли ще мислиш по-трезво, колкото и да си съпричастен към проблема. А за професионалния сектор цената е изключително важна, защото 10 стотинки на един килограм са 100 лева на тон. Всичките тези 10 стотинки една след друга, било то 10, 20 или 50 са изключително много пари. А точно тези хора, които се занимават в професионалния сектор виждат тези проблеми. Именно тези хора генерират обемите от пчелни продукти, било то майки, отводки, мед или каквото и да било. Именно тези хора плащат осигуровки на хора, които работят при тях. Тези хора плащат лизинги и кредити, които са взети за тези производства. А в същия момент има една не малка част от сектора, която генерира продукт и продава на толкова, на колкото преработвателят каже. Това е йезуитското в момента, защото професионалния сектор е принуден да работи на цени, които определя сектор преработка, благодарение на това, че съпоставката профи сектор и хоби сектор е някъде горе-долу профи 40, хоби 60 %. Затова и професионалните пчелари са потиснати да продават на ниска цена.
Още от разговора ни с Калоян Кисов очаквайте скоро!
