Застраховки се правят основно на трайни насаждения

Застраховки се правят основно на трайни насаждения, споделят зърнопроизводители от Бургас. Те обясняват, че при тях пораженията от измръзвания са по-големи и реални при цъфтеж. Става въпрос за бадеми, праскови, кайсии, ябълки, при които има по-голяма вероятност от поражения. „При полските култури пораженията от измръзване са по-малки. Обикновено колегите с полски култури застраховат, когато ги задължават, при европейските проекти и съответните инстанции искат застраховка на посевите. Много от земеделските производители, които гледат полски култури, не виждат смисъл от застраховането, защото не получават адекватна помощ при нужда”, коментират те. Производителите дават пример с площите засяти с рапица. Застрахователи са посочили, че тя може да бъде застрахована при определен стадий на развитие, при който се смята, че рапица може сама да се пази. Друг пример е, че при ликвидация застрахователите посочват, че след продажбата ще доплатят единствено разликата от дадената от производителя премия. „Примерно ако ти си платил 20 лева на декар, ако ожънеш повече от 20 лева стока, няма д ти платят нищо. Това са условията, които поставят и специално хората, които се занимават с полски култури, зърнопроизводство, почти не правят застраховки”, посочват още зърнорпроизводителите. Те уточняват, че при полското производство площите са по-големи и пораженията от градушките са по-малки.