Засаждане и отглеждане на малини » Съвети в земеделието

октомври 11, 2024

Засаждане и отглеждане на малини

Акценти

  • Пресните малинови плодове укрепват сърдечната дейност, обогатяват организма с витамини и минерални вещества, повишават апетита

Малината има редица предимства пред останалите овощни видове.

Тя цъфти по-късно, не страда от пролетните студове и плододава всяка година. Плодовете ù са вкусни, хранителни, с добри лечебни свойства. Те имат хармонично съчетани захари, органични киселини, минерални вещества и витамини.

Полезни са при редица заболявания, сред които малокръвие, намалена пропускливост на кръвоносните съдове, язва и т.н.

Известно е противотемпературното им действие, което се дължи на наличието на салицилова киселина. Пресните малинови плодове укрепват сърдечната дейност, обогатяват организма с витамини и минерални вещества, повишават апетита.

Изборът на място за засаждане на малини се извършва съобразно изискванията на културата към климатичните и почвените условия.

Предпосадъчната подготовка на почвата включва оран на 30–35 cm, плитка оран за заораване на торовете и култивиране. Внасят се 2–3 тона оборски тор и 20–30 kg/дка NPK.

Най-подходящият период за засаждане е от края на октомври до настъпването на трайно застудяване. Възможно е и засаждането през зимните месеци при температура на въздуха над 5 °С, както и през пролетта – до края на март.

Междуредовите разстояния се определят в зависимост от:

  • – наклона на мястото;
  • – наличната техника;
  • – работните процеси.

Обикновено то е между 1,8–2 m. Засаждането се извършва ръчно в бразди с дълбочина около 35 cm. Растенията се поставят 2–3 cm по-дълбоко, отколкото са били в разсадника. Съкращават се на 15–20 cm височина от почвената повърхност.

По време на наедряването и узряването на плодовете растенията полягат. Лежащите по земята издънки се замърсяват и често плодовете изгниват. Това води до влошаване на качеството и намаляване на добива. Обработката и беритбата са затруднени поради трудната проходимост. Поради това малиновите насаждения трябва да се отглеждат на телена конструкция.

При отглеждането на растенията в непрекъсната лента по дължината на редовете се опъват 2 реда тел.

През 8 m в реда се забива по един кол с височина около 2 m. В горния и долния им край се заковават Т-образни токчета (бичмета) с дължина 46–60 cm, в чиито краища се прикрепват теловете. Издънките се разпределят върху едната или другата нишка и се привързват. Разстоянието между двата тела трябва да бъде по-голямо от широчината на редовата ивица, за да става по-добро проветряване и осветяване на издънките.

В зависимост от особеностите на засадения сорт се използва и подходяща подпорна конструкция. Сортовете със сравнително тънки увисващи издънки се прикрепват към конструкция с пластмасова мрежа.

Преобладаващите сортове са с по-дебели и по-здрави издънки и при тях може да се използва конструкция, изпълнена от 3 или 4 реда тел.

Сполучлив конструктивен вариант е и с два долни и два горни тела. Долните се опъват на 80 cm от повърхността на почвата, а следващите – над тях на разстояние 50, 20 и 10 cm. Издънките се вмъкват между тях. Тази конструкция е по-сложна, но растенията са здраво прикрепени и отпада необходимостта от привързване.

Препоръчително е крайните колове на конструкциите да бъдат циментови, защото те имат по-голяма трайност. При използване на телена конструкция не бива да се допуска сгъстяване на издънките в редовете. В противен случай малините се засенчват силно, което предразполага към появата на болести, затруднява резитбата на плододалите издънки и съкращава новите. Дървените колове трябва да са с дебелина около 8 cm, а поцинкованата тел – с диаметър 2,8 mm. Подходящо е за привързването на малиновите растения да се използва тънка тел, обвита в хартия. Извършва се от пролетта до есента в зависимост от необходимостта.

Растенията в новите насаждения се подхранват с 8–10 kg/дка азот, а плододаващите – с 8–12 kg/дка в зависимост от очаквания добив. В почви с по-тежък механичен състав азотът се внася еднократно (рано напролет). Ако те са по-леки – двукратно – рано на пролет и в края на май. Подхранването на плододаващите се извършва след цъфтежа. През 3 години преди есенната оран се внасят по 2 т/дка добре угнил оборски тор. В райони с недостатъчни валежи се напоява при необходимост до средата на август.

Всяка година насажденията се подлагат на резитба, при която се премахват плододалите 2-годишни издънки и се прореждат едногодишните.

През втората година след засаждането за плододаване се оставят по 2–3 издънки на всяко растение, а останалите се изрязват ниско до земята. През третата и четвъртата година броят на плододаващите издънки се увеличава и насажденията встъпват в пълно плододаване. Оформят се непрекъснати редове – ивици, които се поддържат с широчина до 25–35 cm. Вътре в редовете се прави резитба за прореждане. Най-напред се изрязват болните, нападнати от галица и агрилус, счупените, повредените от студовете и слаби издънки. В плододаващите насаждения, равномерно разпределени в реда, се оставят по 10–12 броя на линеен метър по-силни издънки.

През пролетта се извъшва резитба при набъбване на пъпките, когато добре се виждат повредите от зимните студове, болестите и неприятелите. Заедно с прореждането на едногодишните издънки, се съкращават и върховете с 15–20 cm. След приключване на резитбата растенията не бива да са по-високи от 160–180 cm.

Веднага след беритбата на плодовете плододалите стъбла се изрязват до земята. По този начин се създават условия за по-добър достъп на слънчевите лъчи и по-добро узряване на новите издънки. А това са необходимите условия за повече плодни пъпки и по-доброто им презимуване.

 

За автора

Сродни публикации