
Акценти
- България настоява за приемливо решение по отношение схемите за преходна национална помощ
В бъдещата ОСП се залага изключително много на стимулирането обмена на знания, които да отговорят на потребностите на обществото, да допринесат за опазването на околната среда и природните ресурси, борбата с климатичните промени и развитието на селските райони.
„В същото време това ще позволи на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност за повишаване на тяхната конкурентоспособност, устойчивост и ефективност.”
Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на VI-та научно-приложна международна конференция на тема „Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027: предизвикателства и възможности“.
Тя подчерта, че не е случаен фактът, че в предложението за законодателна рамка за новата ОСП, е отредена основна роля на Системата за знания и иновации в земеделието.
Тази система предполага засилен трансфер на знания и информация между:
- – университети;
- – институти;
- – съвети в земеделието;
- – земеделски стопани;
- – браншови организации и компании, разработващи и внедряващи научни проекти и иновации.
Това, според заместник-министърът, ще засили трайно отговорността и приноса на науката към развитието на земеделието.
България настоява за приемливо решение по отношение схемите за преходна национална помощ. Държавите членки трябва да разполагат с достатъчно свобода, за да вземат решения относно разработване на ефективни мерки, заяви заместник-министърът.
Като пример тя посочи, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България. Той позволява финансиране на сектори и производства, които имат жизненоважна необходимост от такава подкрепа.
„България не може да приеме предложеното от ЕК намаление в размера на финансирането за обвързана подкрепа. Tова би намалило подпомагането за секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците. В настоящия период са обект на такова подпомагане. За нас оптималните нива на обвързана подкрепа са 18% + 2% за протеинови култури, особено ако не се намери начин за запазване на преходната национална помощ”, посочи зам.-министър Кръстева.
Във форума, организиран от Института по аграрна икономика и финансиран от фонд „Научни изследвания”, участие взе и председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин Банов.