Ечемик » Съвети в земеделието

Ечемик

ЕЧЕМИК

В света ечемикът по заети площи се нарежда след пшеницата, царевицата и ориза, а в страните на Източното полукълбо, заема мястото на основна зърнено-фуражна култура. Особено добре е изразено предимството му в районите с подчертано лятно засушаване, където зимните форми ечемик конкурират основните зърнено-житни култури.

Ечемичното зърно се използва главно за фураж на животните, като 100 кг от него се равняват на 120 кръмни единици. За 1 кг прираст са необходими 4,0-4,5 кг ечемик срещу 6,0-7,0 кг за пшеницата. При хранене на животни със зърно от ечемик в месото се натрупват по-малко тлъстини, отколкото при храненето им с царевично зърно. Двуредните форми ечемик, в които съдържанието на протеин е по-ниско (средно 11-12%), а скорбялата е повече, са подходящи за производство на малц и пиво. Третото, макар и не така добре изразено направление за използване на ечемичното зърно е като храна за човека. Тук определено предимство имат голозърнестите форми ечемик.

Сламата на ечемика е с по-добра фуражна стойност, като 100 кг от нея съдържат 30-35 кръмни единици. От ечемичните растения в млечновосъчна или восъчна зрелост се приготвят висококачествено брашно, гранули или сенаж. Отглеждан в смес с други зимни и бобови култури в зелено състояние е ценна суровина за получаване на сено, силаж и сенаж.

Като зимна култура ечемикът много добре използва зимните запаси от влага в почвата. По-късият му вегетационен период в сравнение с пшеницата и ръжта е важна предпоставка за уплътнено използване на поливните площи, като след него се засяват втори култури.

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

По разпространение в света ечемикът е истински космополит. Отглежда се в различни географски ширини и надморски височини. Представен е от голям полиморфизъм от зимни, зимно-пролетни и пролетни форми. Определяща тук е ролята на генетично обусловените реакции към температурата и светлината през периода на братенето и вретененето.

Пролетни форми.

Познати са две групи форми, едната не реагира на яровизация и е най-често средно и слабо чувствителна към фотопериода и другата – с кратка яровизация (3-5 до 10 дни) и средна до слаба фотопериодична чувствителност.
Зимно-пролетни форми.
Не реагират на яровизация, но са много чувствителни на фото- периода. Развитието им се задържа силно от късия ден. От стопанска гледна точка се отнасят към зимните форми.

Зимни форми.

Изискват яровизация 25-40 и повече дни и проявяват средна до слаба фотопериодична чувствителност. При пролетна сеитба не изкласяват.

Полузимни форми.

Яровизацията е 15-20 дни. Пригодни са за отглеждане в райони с мека зима. При пролетно засяване изкласяват със закъснение.
При климатичните условия на България зимните и зимно- пролетните форми ечемик са с подчертано предимство пред пролетните. Нашата страна е типичен район от ареала на зимно- пролетния биотип. По-продължителната топла и суха есен с къс ден дава предимство на зимно-пролетните форми пред типично зимните. Те по-лесно понасят честите зимни затопляния с рискове от разкаляване и измръзване през февруари и март.

Ечемикът има по-умерени изисквания към топлината – никне при температура от 6-10°С, като оптималната е 15-20°С. През периода на поникване понася температури от -4, -5°С. Есенното братене протича при температура от 6 до 8°С, а пролетното от 3 до 13°С, вретененето протича при температура от 11-17°С. Не понася много високи температури през периода на вретенене, изкласяване и наливане на зърното. Ако в края на вегетацията високите температури са съчетани със суховей или ниска въздушна влажност получава се зърно с ниски стопански качества. През периода на изкласяване за най-благоприятни се приемат температурите от 20 до 22°С, а от изкласяване до узряване – от 23-24°С. При температури под 1-2°С са възможни повреди в генеративните органи, а при температури под 13-14°С наливането на зърното се забавя.

Общата температурна сума през зимните сортове е от 1700 до 2100°, а при пролетните – от 1300 до 1700°. У нас във всички райони температурната сума е достатъчна, а по години определя дължината на вегетационния период.

Ечемикът е растение на дългия ден. Той има определени изисквания към интензивността, продължителността и състава на слънчевата енергия. Не понася продължително отсъствие на светлина, като при такива условия стъблата етиолират, намаляват механичната си тъкан и полягат. Особено големи са изискванията му към светлината в периода на вретененето, изкласяването и наливането на зърното. Оптималната листна площ (активна фотосинтезираща площ) се движи в границите на 4000- 4500 см2.

В сравнение с другите житни култури ечемикът е с по-голяма сухоустойчивост. По-взискателен е от пшеницата и ръжта по отношение на влагата и има по-нисък транспирационен коефициент. Поглъща по-малко вода от пшеницата още при поникването – 48-50% от теглото на семената. Неблагоприятно върху общото му развитие се отразява засушаването през периода на вретененето, когато се залагат генеративните органи, при изкласяването и особено при наливането на зърното, когато растенията изразходват повече вода. И през тези фази на развитие, обаче, той издържа сравнително по-добре от пшеницата и ръжта, тъй като устицата му се повреждат по-бавно и по-добре регулират транслиранията на вода от растенията.

Най-благоприятни за развитието на ечемика са валежите от 450-500 мм, от които най-малко 40% падат през периода април- май-юни. Умерените валежи през май и юни спомагат нормалното развитие на ечемичните посеви и оформянето на зърно с повишени биологични и стопански качества. Прекомерните и обилни валежи през този период причиняват силно полягане и развитие на болести, в резултат на което зърното остава недохранено и с понижени посевни качества.

Ечемикът има по-слабо развита и с по-малко усвояваща способност на хранителни вещества коренова система, поради което е по-взискателен към почвата. Най-добре се развива и дава високи добиви и висококачествено зърно на добре разработени, рохкави, структурни с мощен хумусен хоризонт, достатъчно влагоемни, добре аерирани и богати с лесно разтворими хранителни вещества почви. Подходящи за него са различните типове черноземи, смолници, а също сивите и кафявите горски почви. На тежки глинести почви ечемикът по-лесно може да измръзне през зимата или да пострада от излишна вода.

На основата на комплексно преценените засушавания през есента, ниските температури и наличието на снежна покривка през зимата, влагоосигуреността през критичния период, прекомерните валежи през периода изкласяване-узряване и високите температури по време на наливане на зърното, нашата страна е разделена на четири агроклиматични района за отглеждане на ечемик – най-подходящ, подходящ, малко подходящ и неподходящ. За най-неподходящи се приемат предимно високите части на Стара планина, Рило-Родопския масив, Пирин и Югозападна България с надморска височина над 800 м, характерни с обилни валежи, продължителна снежна покривка и ниски среднодневни температури.

Благоприятни агроклиматични условия за отглеждане на пролетен ечемик има във високите полета на Югозападна България и в райони с по-влажен и хладен климат.

СОРТОВЕ

В България може да се отглеждат зимни и пролетни сортове ечемик. Добивите от зимните сортове (типично зимните и зимно-пролетните) са по-високи и по-постоянни, в резултат на което над 95% от площите на ечемика у нас се засяват със зимни сортове.
По предназначение на използване разпространените у нас сортове ечемик може да бъдат разпределени на две основни групи – сортове за производство на фуражно зърно и сортове за производство на зърно за пивоварната промишленост. Към първата група следва да се отнесат зимните многоредни сортове Зенит, Изгрев, Веслец, Ахелой 2, Панагон и още Хемус, Диана, Карнобат и др., а към втората – зимните двуредни сортове – Обзор, Кортен, Астер, Перун и още Краси 2, Юбилей 100, Руен и др. Тук следва да се отнесат пролетните двуредни сортове финк, Волга, Зерноградски 73, Табора и др. Някои от двуредните сортове като Обзор, Руен, Юбилей 100 и др. може да се използват за производство на фуражно зърно. Специално като храна за човека няма внедрени сортове.

А. фуражни сортове Веслец.

Създаден е в Института по ечемика в Карнобат от колектив с ръководител ст.н.с. I ст. д-р Станчо Запрянов. Признат е за оригинален през 1994 г.

Сортът е със средновисоко стъбло (средно 98 см) с много добра устойчивост на полягане. Класът е многореден (var. pallidum), среднодълъг, осилест, наведен в пълна зрелост, с много добра устойчивост към оронване и пречупване. Осилите са среднодълги, назъбени по цялата дължина, сламено-жълти. Зърното е средно едро (37-39 г) с протеин средно 12,6% (11,0-14,0%). Ранозрял сорт (ниво сорт Хемус). Притежава много добра зимоустойчивост и студоустойчивост. Критичната температура при възела на братене е минус 13,0-13,5°С. При полски условия проявява добра устойчивост към болестите по ечемика. Зимно-пролетен сорт и това дава възможност да се отглежда при есенна и ранна пролетна сеитба. Високодобивен сорт. Превъзхожда по добив сорт Хемус с 6-9%. Подходящ е за отглеждане във всички райони на страната.

Изгрев.

Създаден е в Института по ечемика в Карнобат от колектив с ръководител ст.н.с. I ст. д-р Станчо Запрянов. Признат е за оригинален през 1990 г.

Стъблото е високо 88-101 см, много добре изравнено в посев, с много добра устойчивост на полягане. Класът е осилест, многореден (var. pallidum), среднодълъг (7,0 см), с добра плътност, изправен при изкласяване и почти изправен в пълна зрелост, с много добра устойчивост на оронване и пречупване. Осилите са среднодълги, назъбени по цялата дължина, сламено-жълти. Зърното е плевисто, сламено-жълто, с маса на 1000 зърна средно 38 г и протеин 12-14%. Притежава много добра студоустойчивост и зимоустойчивост – критичната температура при възела на братене минус 13,5°С. Проявява добра устойчивост към брашнестата мана и жълтата ръжда. Високодобивен сорт. Превъзхожда по добив сорт Хемус с 4-6%. Подходящ е за отглеждане във всички райони на страната.

Зенит.

Създаден е в Института по ечемика в Карнобат от колектив с ръководител ст.н.с. I ст. д-р Станчо Запрянов. Признат е за оригинален през 1987 г.

Сорт Зенит е със средновисоко (92-100 см), с много добра устойчивост на полягане стъбло. Класът е многореден (var. pallidum), среднодълъг, осилест. При изкласяване е изправен, а в пълна зрелост наведен, с много добра устойчивост на оронване и пречупване. Осилите са среднодълги, нормално разперени, назъбени по цялата дължина, сламено-жълти. Зърното е средно едро (36-39 г), сламено-жълто с добре изразена браздичка. Протеинът в зърното е 12,5-13,5%. Отнася се към ранния биотип. Притежава добра студоустойчивост и зимоустойчивост – критична температура при възела на братене минус 12,5-13,0°С. Има висока устойчивост към брашнеста мана и добра към останалите болести по ечемика. Сорт Зенит е зимно-пролетен – може да се отглежда при есенна и ранна пролетна сеитба. По продуктивност превишава сорт Хемус с 3-4%. Може да се отглежда във всички райони на страната.

Ахелой 2.

Създаден е в Института по ечемика в Карнобат от колектив с ръководител ст.н.с. I ст. д-р Станчо Запрянов. Признат е за оригинален през 1996 г.

Сорт Ахелой 2 е със средновисоко стъбло (средно 97 см), с много добра устойчивост на полягане. Класът е многореден (var. pallidum), осилест. При изкласяване е изправен, а в пълна зрелост наведен, с много добра устойчивост на оронване и пречупване. Осилите са среднодълги, нормално разперени, назъбени, сламено-жълти. Зърното е средноедро (36-38 г), с протеин средно 13,3%. Притежава много добра студоустойчивост и зимоустойчивост с критична температура при възела на братене минус 13,0-13,5°С. При полски условия проявява добра устойчивост към основните болести по ечемика. Ранозрял, високодобивен сорт. Превишава сорт Хемус по добив с 8-10%. Подходящ е за отглеждане във всички райони на страната.

За всички райони на страната подходящ е сорт Панагон, създаден от колектив с ръководител ст.н.с. II ст. д-р Неделчо Мерсинков, с добив до 5-7% по-висок от сорт Хемус. Признат е за оригинален сорт през 1994 г.

С високи и стабилни по години добиви е сорт Хемус, утвърден за стандарт в Държавното сортоизпитване при многоредните сортове в България. Създаден е през 1983 г. от колектив с ръководител ст.н.с. I ст. д-р Станчо Запрянов. Сорт Хемус е с много добра студоустойчивост и зимоустойчивост с критична температура при възела на братене минус 14,0-14,5°С, с висока сухоустойчивост и добра устойчивост към основни за ечемика болести.

Б. ПИВОВАРНИ СОРТОВЕ

I. Зимни сортове Обзор.

Създаден е в Института по ечемика в Карнобат от колектив с ръководител ст.н.с. II ст. д-р Неделчо Мерсинков. Признат е за оригинален през 1984 г. От 1989 г. е утвърден за стандарт в Държавното сортоизпитване в България.

Сорт Обзор е със средновисоко стъбло (средно 89 см), с много добра устойчивост на полягане. Класът е двуреден (var. егесtum), устойчив на оронване и пречупване. Осилите са назъбени с антоцианово оцветяване към върха, сламено-жълти в пълна зрелост. Зърното е едро (45-47 г), изравнено, подходящо за пивоварни цели, плевисто, с белтъчно съдържание 11-12% и екстракт 77-79%. Ранозрял сорт. Притежава добра зимоустойчивост – критична температура при възела на братене минус 11-12°С. При полски условия проявява добра устойчивост към болестите по ечемика. Сорт Обзор е зимнопролетен и може да се засява наесен и рано напролет. Високопродуктивен сорт. Подходящ е за отглеждане в районите с надморска височина до 550 м.

Кортен.

Създаден е в Института по ечемика в Карнобат от колектив с ръководител ст.н.с. II ст. д-р Неделчо Мерсинков. Признат е за оригинален през 1993 г.

Стъблото на сорт Кортен е високо средно 85 см с много добра устойчивост на полягане. Класът е двуреден, var. nutans, дълъг средно 9 см, устойчив на оронване и пречупване. Зърното е едро, подходящо за пивоварни цели с белтъчно съдържание средно, 5% и екстракт 77-78%. Узрява с 4-5 дни преди Обзор. Притежава много добра студоустойчивост и зимоустойчивост. Критичната температура при възела на братене минус 13°С. В полски условия проявява добра устойчивост към болестите по ечемика и висока устойчивост към листна ръжда. По продуктивност превишава сорт Обзор с 5-7%. Като пивоварна суровина отговаря на БДС. Подходящ е за отглеждане във всички райони на страната.

Астер.

Създаден е в Института по ечемика в Карнобат от колектив с ръководител ст.н.с. II ст. д-р Неделчо Мерсинков.

Сорт Астер е със средновисоко стъбло (средно 80 см) с много добра устойчивост на полягане. Класът е двуреден, var. nutans, дълъг средно 9 см, устойчив на оронване и пречупване. Зърното е едро, средно 42 г, плевисто. Белтъчното съдържание е средно 11,2%, а екстрактът 77-79%. Узрява с 3-4 дни по-рано от сорт Обзор. Притежава добра студоустойчивост и зимоустойчивост – критична температура при възела на братене минус 12°С. При полски условия проявява добра устойчивост към болестите по ечемика. Отличава се с добра устойчивост към жълтия вджуджа- ващ вирус. Превишава по добив сорт Обзор с 10-12%. Като пивоварна суровина отговаря на БДС. Подходящ е за отглеждане в райони с надморска височина до 550 м.

Перун.

Създаден е в Института по ечемика в Карнобат от колектив с ръководител ст.н.с. I ст. д-р Стефан Навущанов. Признат е за оригинален през 1996 г.

Сорт Перун е със средновисоко стъбло, средно 95 см, с много добра устойчивост на полягане. Класът е среднодълъг (7,0 до 10,5 см), осилест, var. nutans, с много добра устойчивост на пречупване. Зърното е елипсовидно, сламено-жълто, изравнено с маса на 1000 зърна 45-50 г. Протеинът е средно 11,9%, екстрактът 79%. Отличава се с добра студоустойчивост и зимоустойчивост. Проявява добра полска устойчивост към брашнеста мана, ленточна болест и жълтия вджуджаващ вирус. Притежава висока устойчивост към праховита главня. Високодобивен сорт – превишава сорт Обзор по добив с 6 до 10%. Подходящ е за производство на пивоварно зърно и може да се отглежда във всички райони на страната.

Емон.

Създаден е в Института по ечемика в Карнобат от колектив с ръководител ст.н.с. II ст. д-р Неделчо Мерсинков. Признат е за оригинален през 1998 г.

Стъблото на сорт Емон е средновисоко (средно 88 см) с много добра устойчивост на полягане. Класът е двуреден, var. егесturn, устойчив на оронване и пречупване. Зърното е едро, изравнено, подходящо за пивоварни цели. Протеинът е 11-12%, а екстрактът 77-79,5%. Узрява с 2-3 дни по-рано от сорт Обзор.

Превъзхожда сорт Обзор по студоустойчивост и зимоустойчивост – критична температура при възела на братене минус 12,7°С. При полски условия проявява добра устойчивост към болестите по ечемика. Притежава много добра пасивна устойчивост към праховита главня. Превишава по добив сорт Обзор с 8%. Подходящ е за отглеждане в районите е надморска височина до 600 м. С високи продуктивни възможности и добри стопански и биологични качества са сортовете Юбилей 100 и Руен. На почви с високо плодородие много добре се изявява сорт Краси 2.

2. ПРОЛЕТНИ СОРТОВЕ

Финк.

Създаден е в Германия. В сортовата листа на България е вписан през 1993 г. Сорт Финк е със средновисоко стъбло, 75-85 см, е много добра устойчивост на полягане. Класът е двуреден, var. nutans, при изкласяване е изправен, в пълна зрелост е наведен. Осилите са назъбени, антоцианово оцветени към върха. В пълна зрелост са сламено-жълти. Зърното е едро с маса на 1000 зърна 42-45 г, сламено-жълти. Протеинът в зърното в условията на България е над 11,5-12,0%.

Проявява добра полска устойчивост към болестите по ечемика. Средният добив в опитна обстановка у нас е около 450 кг/дка.
През 1993 г. в сортовата листа са вписани още Icar, Camelia и Volga (Франция) и Aura и Igmene (Германия), а след това Nevada, Texsane, Tabora и др.

При формиране на сортовата структура при ечемика следва да се знае, че моносортието е рисковано, а многосортието не е желано. Най-приемливо е участието на 2 до 3 взаимно допълващи се сорта по биологични особености и предназначение на използване.
В най-подходящите и в подходящите райони предимство следва да се дава на сортовете с по-висок биологичен потенциал на продуктивност като Веслец, Ахелой 2, Зенит и Изгрев от многоредните и Обзор, Кортен, Астер, Перун, Емон от двуредните. В по-малко подходящите райони по-успешно биха се реализирали Хемус, Юбилей 100, Руен и др.

ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

ИЗБОР НА ПОЛЕ

При избор на поле за отглеждане на ечемик се вземат предвид почвения тип, разположението на полето, предшественика и заплевеляването.

Ечемикът успешно се отглежда на среднотежки почви с благоприятен хранителен режим. Такива са всички подтипове на черноземите, смолниците, алувиалните и канелените горски почви. Неподходящи са преувлажнените, засолените, киселите, замърсените с тежки метали почви и тези с плитък хумусен хоризонт.

Най-подходящи за отглеждане на ечемик са ранните (грах, нахут, фасул, силажни смески, силажна царевица, ранни зеленчуци) и средноранните (слънчоглед, кориандър, средноранни зеленчуци) окопни предшественици. Късните окопни предшественици (царевица за зърно, соя, памук, цвекло, късни зеленчуци) и зимните житни култури (пшеница, ечемик, ръж и овес) са малко подходящи.
Ечемикът трудно се отглежда на площи със силно комплексно заплевеляване от едногодишни житни и широколистни плевели.

ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА

Обработката на почвата започва след освобождаване на площта от растителните остатъци на предшестващата култура. Съобразява се със срока на прибиране на предшественика, заплевеляването, физичните свойства на почвата и дълбочината на хумусния й хоризонт и наличието на влага. Тя цели да поддържа площта чиста от плевели и да я доведе до подходящ за сеитбата вид – изравнена повърхност, плътно легло и рохкава повърхност.

След ранни предшественици (освобождаващи площта не по- късно от края на юли) се прилага еднократна плитка обработка на 4-6 см за провокиране прорастването на плевелите и самосевките. При поникването им се оре или дискува на дълбочина 10- 12 см. За довеждане на почвата в подходящ за сеитбата вид непосредствено преди сеитбата се прави плитка обработка на 6-8 см.

След средноранни предшественици се прилага еднократно дискуване на максимално възможната за конкретните почвено-климатични условия дълбочина и еднократна или двукратна плитка обработка преди сеитбата.

След късни предшественици се дискува за раздробяване на растителните остатъци и непосредствено след него се оре на 12- 16 см. Преди сеитбата двукратно се дискува с тежки брани.

Посочените примерни обработки не са универсални. Условията на годината и производството налагат компетентно реагиране за всеки конкретен участък.

ТОРЕНЕ

Естественото плодородие на българските почви не позволява ечемика да се отглежда без торене. Почти всички почви са слабо запасени с азот и фосфор и средно с калий. Поради това за получаване на високи добиви с наложително балансирано азотно- фосфорно-калиево торене, осигурено чрез минерални или органични торове.

Срокове на торене

Фосфорните и калиевите торове се внасят еднократно (цялата планирана норма) преди предсеитбената обработка на почвата, а азотните двукратно – 1/3 преди сеитбата (септември) и 2/3 преди начало на пролетната вегетация (февруари – първа половина на март). Може да се приложи и еднократно азотно торене преди пролетната вегетация след късни или бобови предшественици и след предшественици добре торени с азот.

Торови норми

Торовите норми се определят от специалист съобразно:
– запасеността на почвата с усвоими за растенията азот, фосфор, калий;
– типа на предшестващата култура и торенето й с минерални или органични торове;
– състоянието на посева;
– сорта и насоката на производство.

Средната азотна торова норма на ечемика, отглеждан за фураж е 10-12 кг/дка, а на този отглеждан за пиво е 8-10 кг/дка а.в. фосфорните и калиевите торови норми трябва да са в съотношение с азотните както следва N:P:K = 1:0,8:0,8.
Поради високите цени на торовете и голямото разнообразие на почвеното плодородие азотните, фосфорните и калиевите торови норми с наложително да се определят въз основа на агрохимични анализи на почвата от компетентен специалист.

Видове торове

Подходящи за торене на ечемика са всички единични или комплексни азотни, фосфорни и калиеви торове, които се произвеждат или внасят в нашата страна. Техният избор, обаче, трябва да се съобразява със съдържанието на хранителния елемент (а.в.) и формата му, характеристиката на почвата, времето на внасяне.

Твърдите фосфорни (суперфосфат) и калиеви (калиев хлорид, калиев сулфат) или комплексни азотно-фосфорно-калиеви торове са подходящи за основно торене при всички типове почви, на които се отглежда ечемик. От азотните торове амониевата селитра е универсална, а карбамидът не бива да се прилага на площи с алкална реакция и при температура на въздуха по-висока от 8-10°С.

Течните комплексни торове (съдържащи макроелементи, микроелементи и биологично активни вещества) трябва да се прилагат на интензивни посеви, на които културата вече е осигурена с хранителни вещества чрез почвата. Те не могат да компенсират негативните последици от ненавременното или недостатъчното торене с твърди торове и оскъпяват излишно производството.

Оборският тор, в норми 5-8 т/дка, трябва да се внесе на окопния предшественик на ечемика (слънчоглед, царевица и др.). Непосредственото му внасяне при ечемика предизвиква силно заплевеляване, по-високи степен на заболеваемост и нападение от неприятели, което предполага допълнителни разходи за приложение на пестициди.

Икономика на торенето

Торовите норми, сроковете на внасянето им и подбора на видовете торове трябва да цели висок икономически ефект от торенето. Най-висок е ефекта от умереното балансирано азотно- фосфорно-калиево торене. Едностранното високо азотно торене на фона на ниска запасеност на почвата с фосфор и калий нарушава съотношението между зърното и сламата в полза на сламата. Скъпите комплексни торове не винаги са икономически изгодни.

Най-висок е стопанският и икономическият ефект от торенето, извършено след препоръка от специалист в зависимост от статуса на почвата, сортовите особености, насоката на производство и моментното състояние на посева.

СЕИТБА

Семенен материал

Сеитбата трябва да се извършва с качествени семена, отговарящи на изискванията на БДС. За елитните семена се изисква I клас, а за семената първо и второ размножение – II клас. Семената с показатели под II клас се считат за нестандартни.

Срокове за сеитба

Срокът на сеитбата трябва да се съобразява с типа на сорта (зимен, зимно-пролетен, пролетен), да започне в оптималния за конкретните райони срок и да приключи не по-късно от 10-15 дни след него.

Във високите полета на страната (над 500 м надморска височина) зимния и зимно-пролетния ечемик се засява в периода 15- 30 септември, а за равнинните полета – в периода 1-20 октомври. Зимно-пролетните сортове могат да се засяват и през февруари – първата половина на март. Типично пролетните сортове се засяват през февруари – края на март.

Посевна норма

Зимните и зимно пролетните многоредни сортове ечемик се засяват с 420-450 к.с./м2, а двуредните сортове с 400-420 к.с./м2. Пролетните сортове се засяват с норма до 400 к.с./м2.
При изчисляването на сеитбената норма, изразена като кг/дка, трябва да се имат в предвид препоръчвания брой семена/м2 и тяхната кълняемост.

Дълбочина на сеитба

Ечемикът не понася много дълбоко засяване на семената, поради което оптималната дълбочина на сеитба е 4-6 см. Сеитбата се извършва на междуредово разстояние 12-14,5 см.

Валиране

След сеитбата е задължително да се извърши валиране, което допринася за дружно покълване и поникване, добро вкореняване и успешно презимуване на посева.

Подсяване на пропаднали посеви

Пропадналите поради различни причини посеви (зимно измръзване, изтегляне, преувлажняване, нападение от житен бегач и др.) се подсяват, ако са загинали повече от 30% от растенията. В зависимост от реколтирания сорт и срока, подсяването може да се извърши със същия сорт или със зимно-пролетни или пролетни сортове. Подсяването е избирателно (само на пропадналите участъци) и се извършва директно с навесна сеялка напреко на първоначалната сеитба.

РАСТИТЕЛНО-ЗАЩИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ

Борба с болестите

При ечемика икономически важни на настоящия етап болести са ленточната болест, праховита главня и брашнестата мана.
Срещу брашнеста мана борбата се извежда по време на вегетацията при зараза над икономическия праг на вредност. Борбата срещу праховита главня и ленточна болест се извежда едновременно преди сеитбата чрез обеззаразяване на семената с препарати, съдържащи следните активни бази: триадименол + имазалил, пропиконазол + триабендазол + имазалил, флутриафол + триабендазол + имазалил, карбоксин + тирам + имазалил, тебуконазол + имазалил, диниконазол + имазалил. Обеззаразяването на семената за сеитба срещу ленточната болест е задължително. Трябва да се знае, че не всички препарати, препоръчвани за обеззаразяване на семената на пшеницата са подходящи и за ечемика. Поради това е наложително да се ползват услугите на специалистите растителнозащитници.

Борба с вредители

При ечемика най-често се налага да се извежда борба срещу житния бегач, обикновената полевка, житната пиявица, стъблената и миниращата муха. Успешното й извеждане включва агротехнически мероприятия (подходящ сеитбооборот, качествена жътва без разпиляване на зърно и почистване на площите от растителни остатъци) и химически средства. Сигнал за химическа борба се дава, когато нападението достигне икономическия праг на вредност. При житния бегач той е 5 ларви или 5 повредени растения/м2 – през есента, и 2-3 ларви/м2 през пролетта. При обикновената полевка е 3-4 колонии/дка през есента или 1- 2 колонии/дка през пролетта. В страната са внесени голям набор от химикали, подходящи за борба с посочените четири основни вредителя. Необходимо е да се ползват консултативните услуги на специалисти за установяване на най-подходящия момент за борба и подбор на икономически изгодни препарати.

Борба с плевели

Борбата с плевелите при ечемика е изключително важно мероприятие. Голямата степен на заплевеленост и разнообразието на икономически важните плевели затруднява избора на подходящи хербициди. При ненавременно и неефективно изведена борба добива може да се намали до 50%. Поради това е наложително предварително картиране на производствения участък и внимателен подбор на подходящ набор от хербициди.

Срещу дребносеменните житни плевели (лисича опашка, ветрушка, пиявица) и дивия овес борбата се води най-успешно през есенно-зимния период, а срещу едногодишните, широколистните и устойчивите многогодишни плевели – напролет във фаза братене на културата.
Селскостопанските аптеки и фирмите за търговия с хербициди разполагат с голям набор от препарати за борба с плевелите. При подбора и приложението им трябва да се търси компетентна консултация на специалист, който ще отчете степента и видовото заплевеляване, фазата на развитие на културата и плевелите и ще препоръча подходящ хербицид за пръскане при конкретни производствени и климатични условия.

ПРИБИРАНЕ

Загубите на зърно при прибирането на ечемика могат да бъдат значително по-големи отколкото при пшеницата. Поради това то трябва да започне навреме и да се извърши по най-подходящия за съответното земеделско стопанство начин.
Прибирането може да се извърши по два начина – чрез пряка и разделна жътва. Пряката жътва започва във фаза пълна зрелост при влажност на зърното 13%. Разделно прибиране започва във восъчна зрелост (при влажност на зърното 25-30%) и може да се приложи при неблагоприятни метеорологични условия или организационни проблеми.
Фуражният ечемик може да се прибере и целорастенийно със силажокомбайни, при което по-пълно се оползотворява надземната биомаса. Това е добре да става във фаза восъчна зрелост.

Ст.н.с. I cm. д-р Станчо Запрянов, Ст.н.с. II cm. д-р Величка Котева Институт по ечемика – Карнобат

 

Свързани новини