Акценти
- Борбата с маната по пипера е трудна и включва комплекс от агротехничеки и химически мерки
Пиперът произхожда от Южна Америка – от Гватемала и Мексико. Индианците от тропическа Америка са го отглеждали от древни времена. Пиперът и сега се среща в родината си като многогодишен полухраст в диво състояние. В Европа той е пренесен от Христофор Колумб и бързо се е разпространил из континента, а в България идва през 16-ти век. Между културните растения пиперът е ненадминат по вариране на сортовите признаци, които се влияят изключително от условията на отглеждането му.
Пиперът се нарежда на пето място сред зеленчуците в света по производство и по площ, а у нас – на второ място след доматите. Значението му за човека се дължи на ценните хранителни и вкусови качества на плодовете му, които са източник на витамини, на органични киселини, на захари, на алкалоида капсацин,който има парлив вкус и дразнещо свойство, на етерично и растително масло, на багрилни вещества. Сортовете пипер се делят на две групи – сладки и лютиви. По съдържание на витамин С сладките пиперки превъзхождат всички зеленчуци и имат повече захари, а по-малко капсацин, отколкото лютивите.
