ЕП не иска тавани за младите фермери » Съвети в земеделието

ЕП не иска тавани за младите фермери

Акценти

  • ЕП предлага за определяне на таваните всяка една Държава-членка сама да избере праг, който да бъде минимум 100 000 евро

Текстовете на ЕК за ОСП провокираха изготвянето на нов доклад и 448 предложения за промени

Проект на Доклад относно предложения от Европейската комисия (ЕК) Регламент за стратегическите планове за ОСП беше публикуван през изминалите дни. Документът е изготвен от представителят на Испания в Европейския парламент (ЕП) г-жа Естер Еранс Гарсия. Така чрез него се предлагат 448 изменения в предложените от ЕК текстове. Сред най-интригуващите промени за всички са тези за тавана на директните плащания и размера на обвързаната подкрепа. Това съобщиха от Институт за агростратегии и иновации.

ЕП предлага за определяне на таваните всяка една Държава-членка сама да избере праг. Над него ще да се намалява размера на директните плащания. Той трябва да бъде минимум 100 000 евро. Финансовите средства превишаващи, този праг трябва да се намалят по решение на Държавата-членка. Тази корекция трябва да бъде с минимум 25% и максимум със 100%.

Интересното е, че от обхвата на таваните ЕП предлага да се изключат единствено средствата по чл.27 и 28. Тук влизат точно плащанията за допълване на доходите на млади земеделски стопани и плащанията за схемите за климат и околна среда. Всички останали плащания, включително обвързаната подкрепа, ще бъдат включени в калкулацията на сумите, на които ще се налага таван на плащанията.

Как се обоснова Европейският парламент във връзка с тези изменения?

Предложения механизъм ще се адаптира към производствените структури на всяка държава. Намалението не следва да засяга подпомагането на екосхемите. Това би било в противоречие с екологичните цели на настоящия регламент. Подпомагането на младите земеделски стопани също следва да бъде изключено. Тези два типа плащания трябва да се изключат от ограничаването (capping). Според ЕП така ще се избегне ефект, който противоречи на целите в областта на екологията и приемствеността между поколенията, предвидени в член 6, параграф 1.

По отношение на приспадането на разходите за труд Европейският парламент предлага да се добави възможността да се приспадат и реално направените трудови възнаграждения, а не само средната стойност. Предложението включва и възможността Държавите-членки да могат да използват и показатели за стандартни разходи за трудови възнаграждения за различните видове стопанства.

Промяна е направена и по отношение на остатъчния ресурс след налагането на тавана на плащането. Предложението на Европейската комисия предвиждаше този ресурс да се използва с предимство за преразпределителното плащане. Тукединственото ограничение беше неговия размер да не надвишава средното плащане на хектар за всяка една Държава-членка. Според предложението на ЕП  този ресурс трябва да се използва приоритетно за необвързаните с производството плащания.

Във връзка с преразпределителното плащане ЕП предлага размера на тези средства да не бъде по-висок от 25% от  основното подпомагане на доходите за устойчивост, съответстващо на средното на национално равнище. Предлага се още да се предвиди финансов таван, над който стопанствата да не получават преразпределително плащане.

Къде са разликите?

За разлика от ЕК, ЕП предлага да се запазят текстовете от сега действащия Регламент 1307/2013 г. Те засягат въвеждането на национални правила за недопускане заобикалянето на правилата за тавана и изкуственото разделяне на стопанства с цел облагодетелстване от преразпределително плащане, но без да се упоменава референтна година.

Идеята на ЕП по отношение на обвързаното с производството подпомагане е да се запази сегашния размер на тази помощ. Тя е 13%. Единственото изменение по отношение на обхвата на тази подкрепа е свързано с маслиновите насаждения.

ЕП излезе с предложението самите Стратегически планове да започнат да действат от 2023 г. и да бъдат за пет годишен период. Разликата в идеята тук е, че според ЕК те трябва да са за седем годишен период от 2021 до 2027 г. Обосновка за това в текста все още няма.

Какво предстои след доклада?

Представеният доклад е част от процеса на заложената в Договора за функционирането на ЕС обикновена законодателна процедура.  Съгласно нея всеки европейски законодателен акт следва да бъде едновременно одобрен и от Съвета на ЕС (в конкретния случай формат министри на земеделието) и от ЕП. За целта и двете институции трябва да проведат своя собствена процедура по одобрение.

В Съвета на министрите предложението на ЕК се разглежда в съответните работни групи. Те са ръководени от ротационната Държава-членка председател. Тези работни групи подготвят свой документ с изменения.  Чак след като се одобри от Съвета на министрите той става негов мандат за преговори.

В ЕП процедурата започва с избор на евродепутат, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Той се нарича докладчик. Неговата роля е на база проведените дискусии да обособи мнението на евродепутатите в единен документ наречен Доклад. Този доклад след неговото гласуване в пленарно заседание се превръща в мандата на ЕП за преговори. Съгласно процедурните правила на ЕП, ако този доклад бъде одобрен преди неговото разпускане през март 2019 г., то следващия избран ЕП трябва да се съобрази с този мандат. Ако това не се случи обаче, следващият парламент няма да бъде длъжен да се съобрази с предложенията в този доклад.

 

Свързани новини