Европейските пазари спасяват българския износ » Съвети в земеделието

декември 01, 2020

Европейските пазари спасяват българския износ

Износът на България през юли отново започнал да се понижава, макар и минимално. След като два месеца имаше ръст около 6-7%, то през юли има, макар и минимален, спад от 0.11% спрямо година по рано. Единствената причина да няма по-голямо понижение са пазарите в ЕС, където има растеж. Не такава е ситуацията обаче към трети страни – там спадът е с над 12%. И това е месеца преди да бъдат въведени санкциите към Русия и ответната й реакция за забрана на внос на някои стоки. Общо от началото на годината също има спад.
За първите седем месеца на годината страната ни е изнесла стоки на обща стойност 24.1 млрд. лв., или с 2.8% под резултата от януари – юли 2013 г. Изоставането се дължи на по-слабата търговия към трети страни – там са продадени стоки за 8.9 млрд. лв. при 10.1 млрд. лв. година по-рано. Само за юли годишният спад е с близо 200 млн. лв., а разбивката на НСИ показва, че това се дължи основно на по-малкия износ към Турция – страната е купила български стоки за около 300 млн. лв. през месеца, или с близо 30% по-малко от юли 2013 г. От началото на годината досега експортът в посока Турция се оценява на 2.261 млрд. лв. И въпреки че страната остава най-големият пазар извън ЕС за родните стоки, при сравнение със съответния период на 2013 г. се вижда, че тогава са били пласирани стоки за над 2.5 млрд. лв.
В статистиката все още не са отразени последиците върху България от руското ембарго за внос на зеленчуци и храни от държавите в ЕС. Забраната беше наложена през август. Въпреки това данните показват спад на износа и в посока към Русия. Само през юли са изнесени стоки за 83 млн. лв., което с 9% по-малко от нивото през съответния месец на 2013 г. За седемте месеца са продадени стоки за 580 млн. лв., което обаче е годишно намаление 6.6%.
Статистиката показва, че Сингапур е вече вторият най-голям пазар за български продукти с оборот от 644.5 млн. лв. През юли се запазва тенденцията от последните месеци – износът към тази азиатска държава расте с около 100 млн. лв. всеки месец. Данните показват, че към държавата със статут на офшорна зона се изнася основно гориво. Горе-долу със същото темпо намалява износът на гориво към друга офшорна зона – Гибралтар. Този износ обаче в повечето случаи е фиктивен, като според запознати се използва за неплащане на ДДС.
На фона на очакваните загуби на пазар заради санкциите между ЕС и Русия данните за износа на български стоки към държавите членки през юли е обнадеждаващ. Вече трети пореден месец има ръст. През май и юни увеличението на годишна база беше над 10%. Сегашният ръст от 7.5% не може да се приеме като отстъпление предвид високата база за сравнение от юли 2013 г. В номинално изражение стойността на експорта през седмия месец на тази година се оценява на 2.621 млрд. лв., или с близо 200 млн. лв. повече от година по-рано. За периода от началото на годината има ръст от 3.5% до 15.216 млрд. лв. Толкова голяма стойност на износа за седем месеца статистиката не е отчитала никога досега. Реално заради значителното увеличение на износа през юли балансът между износа и вноса е отрицателен с едва 100 млн. лв. при средно около 400 млн. лв. предишните шест месеца.
Разбивката по сектори показва, че започналата в началото на годината тенденция към промяна на структурата на българския износ продължава и през юли. Намалява експортът на суровини и горива за сметка на продуктите на преработващата промишленост, които са с по-висока добавена стойност. За седемте месеца на годината са изнесени горива общо за 2.516 млрд. лв., но тази стойност намалява с близо 20% на годишна база. Продажбата на суровини е оценена от НСИ на 1.293 млрд. лв., докато година по-рано тази стойност достигаше 1.8 млрд. лв. За сметка на това стойността на изнесените готови продукти (неквалифицирани другаде) расте с 11.5% до 3.114 млрд. лв. Секторът на машините, оборудването и превозни средства е нараснал със 7.1% до 4.132 млрд. лв. При химичните вещества и продукти има годишно увеличение с 9.5% до 1.919 млрд. лв.

 

За автора

Сродни публикации