Акценти
- Според земеделците в ЕС много пъти спънките, които възпрепятстват употребата на иновативните технологии са чисто законодателни
Новият състав на Европейската комисия е изправен пред сериозен въпрос. Земеделските стопани в ЕС настояват да им се осигурят възможности за прилагането на редица иновации.
Те изискватЕК да се ангажира с разработването на инструменти за борба с климатичните промени, породени от употребата на пестициди, торове и химикали.
На свой ред пък новоизбраният председател на ЕК Урсула фон дер Лайен поиска от Януш Войчеховски, който оглави ресор „Земеделие“, да се съсредоточи върху амбицията на Европа за нулево замърсяване. Така селското стопанство ще допринесе за постигането на европейските цели в областта на климата, околната среда и биологичното разнообразие. Те трябва да бъдат постигнати чрез намаляване на използването на пестициди, торове и химикали.
Според земеделците в ЕС много пъти спънките, които възпрепятстват употребата на иновативните технологии са чисто законодателни. Именно по тази причина и ЕК следва да се заеме с разрешаването на тези проблеми.
Пример за това са така наречените нови техники за размножаване на растения (NPBTs). Те се появиха като иновативно селскостопанско решение през последното десетилетие. С тяхна помощ може да се разработят нови сортове растения. Това се постига чрез модифициране на ДНК на семената и растителните клетки.
NPBTs са разрешени в останалия свят, но през юли 2018 г. Европейският съд постанови, че организмите, получени чрез мутагенеза или генна редакция (техника за размножаване на растения) са генетично модифицирани организми (ГМО) и трябва да попаднат в регулацията на ГМО директивата.
От една страна това възмути земеделците, които обясниха, че така се намалява конкурентоспособността им. На обратната позиция пък застанаха природозащитниците, които приветстваха това решение.
Новият еврокомисар по земеделие ще трябва да се справи и с друг проблем, а именно с въвеждането на прецизни селскостопански практики в селскостопанския сектор. Целта е с тях да се произведа „повече с по-малко принос“, за да се спестят разходи и да се осигури защита за околната среда. Според новата ОСП цифровизацията в сектора ще зависи от държавите-членки.
