България може да отдели до 5% от директните плащания за земеделие за фермерите, които работят в райони с природни ограничения – основно в полупланински територии, където земята се обработва по-трудно и е по-малко плодородна. Ако бъде избран този вариант, годишно за целта ще отивам между 39 и 40 млн. евро. Това става ясно от анализ, изготвен от земеделското министерство. Първи август е крайната дата, в която страната трябва да избере схемите, които ще прилага като директни субсидии. На заседание в понеделник агроминистерството предстои да обсъди част от тях с неправителствените организации в сектора.
Нови зелени изисквания
Предстоящата нова стопанска година на практика ще бъде първата, в която земеделските производители ще трябва да покриват новите зелени изисквания на Европейския съюз, по които имаше най-много спорове по време на преговорите за бъдещите европейски фондове. От 2015 г. фермерите ще бъдат длъжни да сеят няколко различни култури на терените си, като съотношението им зависи от големината на стопанството, става ясно от анализа на агроминистерството. Така например, ако то е над 300 дка, трябва да има поне три различни култури, основната от които да не заема повече от 75% от площта. Въведено е и изискване двете основни култури в стопанство да не заемат повече от 95% от площта, което означава, че поне 5% трябва да бъдат от трети вид. Изисквания предстои да се въведат и за фермерите, обработващи между 100 и 300 дка. За тях ще важи правило да имат засети поне две култури на парцела си, като на основната не може да се пада повече от 75%.
От 2015 г. влиза в сила и изискване във всяко стопанство над 150 дка да има минимум 5% екологично насочени площи с цел запазване на биологичното разнообразие. Това означава, че тези земи могат да бъдат незасети или пък да се прилагат други биологични практики. На обсъжданията в понеделник трябва да бъде решено дали това ще се случи, или страната ще въведе т.нар. еквивалентни практики, които да заместват оставянето на "пусти" декари в стопанствата. Такива могат да бъдат сертифицирани екологични дейности или друго, се вижда от анализа. В него се казва още, че прилагането на тези нови изисквания ще доведе до двойно увеличение на проверките на място, които се извършват от служители на фонд "Земеделие". В момента всяка година се правят инспекции на терен на 5% от кандидатите на евросубсидии на площ, докато сега се планира до 2018 г. те да бъдат на 10%.
Зони с природни ограничения
На днешното заседание на работната група ще се обсъжда и прилагането на схемата за подпомагане на стопанства, работещи в райони с природни ограничения. За тях могат да бъдат отделени до 5% от директните плащания на площ като допълнителна добавка, като това означава между 39 и 40 млн. евро всяка година, се вижда от анализа на агроведомството. Районите с природни ограничения обхващат най-вече планински терени.
До 1 август България трябва да определи всички схеми, които ще прилага от следващата година при влизането в сила на новите правила за директни субсидии. Засега официално решение няма. Единственото, което е обявявано до момента, е, че България ще въведе т.нар. преразпределително плащане, което ще осигури по-висока от средната субсидия за първите заявени 300 дка площ за кандидатстване, както и схемата за дребни фермери, осигуряваща между 500 и максимум 1250 евро на стопанство.
Годишно до 2020 г. България трябва да получава между 790 и 800 млн. евро като директни субсидии на площ от евросъюза, като може да реши да въведе и национално съфинансиране към тях. Една трета от парите трябва да бъдат задължително за зелени плащания.
