Дъждовете сринаха производството на плодове през 2014 г. » Съвети в земеделието

септември 24, 2020

Дъждовете сринаха производството на плодове през 2014 г.

Срив при производството на плодове през 2014 г.  заради неблагоприятните климатични условия – слани, измръзвания, обилни дъждове и градушки, отчита анализ на агроминистерството. В страната са произведени 168,6 хил. т плодове от овощни видове – с 20,1% под нивото от 2013 г. При почти всички овощни култури реколтираните площи намаляват общо с около 22%.
При някои производства като малините добивите са с 16,8% по-малко, но при орехите спадът достига 76,2%. Произведени са с 55,1% по-малко бадеми, с 36,9% по-малко кайсии, при вишните намалението е 46 на сто. Това е резултат от съществено намаление както на реколтираните площи, така и на средния добив. Единствено производството на дюли се повишава в сравнение с 2013 г. (с 56,2%), но то е в ограничено количество.
Производството на круши и праскови също бележи чувствителен спад (с 26% и 18,2%) след намаление на реколтираните площи, но средните добиви от тези видове остават близки до  2013 г.
Въпреки съществено по-малкото реколтирани площи, през 2014 г. продукцията от ябълки остава около нивото от предходната година (-0,9%), поради ръст на средния добив до най-високото ниво за последните 5 г. При черешите и лешниците средният добив расте, но не може да компенсира намалението на реколтираните площи.
Традиционно, с най-голям относителен дял от общото производство на плодове от овощни видове през годината са ябълките, следват черешите, прасковите и сливите.
По предварителни данни, през 2014 г. производството на грозде от десертни сортове в страната е малко над 7 хил. т. Това е с близо 58% под нивото от предходната година, при 43,3% намаление на реколтираните площи и 25,5% по-нисък среден добив заради климатичните условия.
Логично, заради проблемите с реколтата през 2014 г. общият внос на плодове и зеленчуци расте с 13,9% спрямо предходната година, докато общият износ намалява с 1,4%. България остава нетен вносител на плодове и зеленчуци. Отрицателното салдо в търговията с тези продукти достига около 82,8 млн. евро, при 70,4 млн. евро през 2013 г.

 

Внос и износ на плодове и зеленчуци и хранителни продукти от тях, хил. тона. Източник: Агростатистика, МЗХ

 

В отговор на санкциите срещу Русия заради ситуацията в Украйна, от 7 август 2014 г. Москва забрани вноса на определени агропродукти от ЕС, САЩ, Норвегия, Канада и Австралия за срок от 1 г.
Според анализаторите ефектът за страната ни е ограничен, тъй като в последните години износът на плодове и зеленчуци от България за Русия е в  малки количества. През 2013 г. към този пазар са насочени около 6,2 хил. т плодове и 320 т зеленчуци. Износът на плодове за Русия през 2014 г. до 7 август се свива до 4,4 хил. т, а на зеленчуци – до 116 т, съответно с около 29,7% и 63,6% по-малко в сравнение с цялата 2013 г. Това обаче се случва преди ембаргото.
Все пак експертите отчитат, че след забраната европейски производители пренасочват част от продуктите към вътрешния пазар на Съюза, вкл. и към България. През август 2014 г. – февруари 2015 г. (първите седем месеца на ембаргото) в България са внесени общо 205,9 хил. т пресни плодове и 117,5 хил. т пресни зеленчуци. Това е съответно с около 57% и 33% повече спрямо същия период на 2013 г., главно поради увеличение на доставките от ЕС.
Увеличението на вноса на плодове се дължи и до голяма степен на продукти, които не се произвеждат в страната като цитрусови и банани. При зеленчуците най-голям принос за общото увеличение за периода август 2014 г. – февруари 2015 г. имат пиперките (+84% спрямо същия период на 2013/14 година), доматите (+33%), картофите (+37%), зелето (близо два пъти повече) и краставиците (+60%). Това обаче не доведе до спад на цените, се отбелязва в анализа.
През първото тримесечие на 2015 г. производствените цени на повечето от основни продукти, налични по това време на годината от местно производство,  растат спрямо същия период на 2014 г. Увеличението е значително при зелето и оранжерийните домати (съответно с около 127% и 36%) и по-умерено при ябълките и оранжерийните краставици (съответно с 6,8% и с 16,7%).
За нарастването на цените на оранжерийните продукти допринасят повишените разходи за производство заради ниските температури през първите месеци на 2015 г. Увеличението на цените на ябълките и зелето се обяснява с по-ниското предлагане, вследствие на постепенно изчерпване на наличностите от реколта`2014, а при ябълките – в комбинация с намаление на вноса. Продължавайки тенденцията от изтеклата 2014 г., производствените цени на картофи и лук да се понижават.
Средното потребление на плодове на човек от домакинство през 2014 г. достига 50,5 кг, което е с 0,2 кг повече спрямо 2013 г. и е най-високото ниво за последните десет години, по данни на НСИ. Увеличена е консумацията на южни плодове и ябълки.


Потребление на плодове на лице от домакинство, кг. Източник: Агростатистика, МЗХ

 

Потреблението на пресни и замразени зеленчуци от домакинствата намалява до средно 70,9 кг на лице, при 73,1 кг за 2013 г., което се наблюдава при почти всички зеленчуци, с изключение на краставиците.


Потребление на зеленчуци на лице от домакинство, кг. Източник: Агростатистика, МЗХ

 

 

 

 

За автора

Сродни публикации