Акценти
- Важно е да се обясни, че създаването на равноправни условия за конкуренция между фермерите в и извън ЕС би било в интерес на европейските земеделски стопани
Каква реално е цената, която плащаме и къде отива печалбата от производството на хранителни стоки
Според Марк-Оливие Херман и Том Уилс много от хората, които се грижат за производството на хранителните продукти страдат финансово. Печалбите натрупани на техен гръб отиват в чужди джобове и изхранват чужди семейства.
Марк-Оливие Херман е политиката на Oxfam в икономическата сфера на ЕС, a Том Уилс е политически съветник на Traidcraft. Двамата подкрепят идеята, че цената, която плащаме в супермаркетите се разминава драстично, с това което са получили производителите й. Много от земеделските стопани влагат труд, време, здраве и безкрайно много усилия. От своя страна следващите в тази порочна верига на неудовлетвореност от приходите са служителите в супермаркетите. Те получават за работата си по-ниски заплати, а много често и трудовите им права са потъпквани безнаказано. Все пак властта е в хората, които са най-високо в стълбицата. Тази ситуация не е валидна само за страни като нашата. Тенденцията на незачитане на човешкия труд е разпространена в световен мащаб. Именно с цел прекратяването й от ЕС предлагат забрана за такива нелоялни търговски практики.
Какво показват данните?
Според проучване направено от Oxfam от сумата, която крайните потребители заплащат за храната в супермаркета едва 7 % влизат в джоба на фермерите. Тази цифра продължава да намалява. За тяхна сметка печалбата, която остава за супермаркетите вече достига 48 %. Според разговорите, които са проведени с много от заетите в тях заплатите, които получават едва им стигат за покриване на разходите на собствените им семейства. Къде в тази картинка остава обикновения човек? Този, който без да знае става жертва на забавените плащания към доставчици, анулираните поръчки, неплатените такива. Всички прийоми на нелоялните търговски практики рефлектират върху крайния потребител, който плаща. Иска или не, все трябва да яде. А безплатен обяд няма.
На свой ред по веригата и доставчиците търпят негативи. Забавените към тях плащания ги поставят в ситуации, които не могат да бъдат прогнозирани. Те не могат да планират приходите си. От там следва и промяна в качеството на храните, които осигуряват към търговските вериги. Как биха могли да закупят нови стоки в срок на годност, ако не са получили плащанията си за извършените до момента доставки. Логично е, че по пътя към магазина ще поемат отново стоките, които предстои да бъдат бракувани, макар и това да е след броени дни или седмици. Липсата на средства при доставчиците занижава и условията на труд, работните заплати на служителите. Лишава фирмите от възможността да инвестират в бизнеса си.
Решаването на проблемът с нелоялните търговски практики във веригата за доставка на хранителни стоки би осигурило справедливост за всички.
Какво може да се промени?
В защита на всички заинтересовани страни Комисията излезе с предложение да забрани окончателно някои практики и да гарантира наличието на регулатор за налагане на забраната във всички страни-членки на ЕС. Това решение е в подкрепа на всички производители и доставчици, независимо дали упражняват дейността си в ЕС или извън него. В тази връзка някои членове на Европейския парламент са внесли изменения, за да ограничат обхвата на директивата само до защита на европейските производители. Тези промени обаче са в разрез с идеята.
В развиващите се страни много често доставчиците са изложени на нелоялните търговски практики. Много малка е вероятността големите, силни съюзници да ги подкрепят. Още по-невероятно е да бъдат защитени чрез вътрешното регулиране. Те са сред най-уязвимите и затова големите купувачи от ЕС злоупотребяват най-често с тях.
Важно е да се обясни, че създаването на равноправни условия за конкуренция между фермерите в и извън ЕС би било в интерес на европейските земеделски стопани. Причината за това е следната: ако европейските земеделци са защитени чрез определени регулации, а техните конкуренти извън ЕС не са, то тогава купувачите ще се насочат имено към тях, към незащитените производители. Причината затова е проста. Те няма да има към кого да се обърнат и къде да се оплачат, че правата им са нарушени, че са станали обект на нелоялни търговски практики и са ощетени от това. По този начин европейските земеделски стопани ще си изгубят пазара.
Предстои на 1 октомври да бъде гласувано предложението за забрана на нелоялни търговски практики.
