Акценти
- Не е потвърдено категорично, че употребата на пестициди влияе върху риска от развитие на аутизъм
Екип от учени са изследвали дали пестицидите оказват негативно влияние при пренатално и детско излагане на въздействието им.
Напоследък все повече внимание се обръща на влиянието на пестицидите върху човешкото здраве. Съвсем скоро в британския Медицински вестник (BMJ) беше публикувано изследване, озаглавено „Пренатално и детско излагане на пестициди и нарушения на аутистичния спектър при деца: изследване на случаите с контрол върху популацията”.
Според разписаното във вестника резултатите са показали, че пренаталното излагане на пестициди сериозно повишава риска от разстройства на аутистичния спектър за потомството. Паралелно с това експозицията на новородените може допълнително да увеличи рисковете за разстройство и съпътстващо умствено увреждане.
Проучването е проведено чрез изследване на данни от Калифорния доклад за използване на пестициди. То е интегрирано в инструмент за географска информационна система за оценка на пренатални и детски експозиции на пестициди. Те са измерени като килограми пестициди, прилагани на акър / месец на площ от 2000 метра от мястото на пребиваване на майката по време на бременността. За провеждане на изследването са избрани 11 пестицида с висока степен на употреба. В това число е включен и глифозатът. Учените са дефинирали експозиции, но не и конкретно за всяка една субстанция поотделно. Определени са и три специфични периода, през които са наблюдавани резултатите от експозициите. Това обаче налага отчитането на твърде много променливи.
Получените резултати са били изтълкувани изключително грешно в публикувана от вестника статия. Те са изполвани за спекулации с въздействието на пестицидите върху човешкото здраве.
Какво учените обясниха резултатите?
В отговор на грешно разпространеното обяснение на резултатите учените са дали совето обяснение. Те са тествали много хипотези и ефектите от експозицията на 11 пестицида през 3-те различни периода на развитие и два различни неблагоприятни варианта на развития. От 66-те оценени крайни точки са стигнали до заключението, че пренаталната експозиция на 6 от тези пестицида е свързана с 10-20% повишаване на риска от аутизъм. Паралелно с това пренаталното излагане на частично припокриващ се списък (3 от 6) е било свързано риск от развитие на аутизъм и интелектуални затруднения.
Данните и различните хипотези за съжаление не са дали най-адекватните и реални резултати. Причина за това са многото допълнителни ограничения и неясноти, които произлизат от адресите, на които майките са пребивавали. Дали те са използвани само през целевите периоди, имало ли е преместване по време на бременността, къде и колко време бременните са изкарали извън домовете си и т.н. Липсвали са още данни и за навиците на жените, били ли са пушачки, как са се хранили. Много фактори са останали извън полезрението на учените, за да се твърди, че резултатите, които са получили са акуратни и отразяват действителността.
Сравнявани са резултати на деца от разглежданите области и на такива, живеещи далеч от тях. При тях също не са взети под внимание особеностите на начина на живот на семействата им. Като цяло идеята на проучването е събудила интереса на учените. Според тях информацията от него щеше да е изключително полезна, ако наистина отразяваше резултатите правилно.
Въз основа на получените данни изследователите са стигнали до заключението, че разглежданите корелации в проучването са били твърде слаби. Именно по тази причина и някои от резултатите може да са били фалшиво положителни. Не е потвърдено категорично, че реално употребата на пестициди влияе върху риска от развитие на аутизъм. Така публикуваното изследване и грешното тълкуване на резултатите му са довели до множество спекулации, анти-пестицидни кампании и мероприятия.
