Акценти
- В повечето случаи грахът се отглежда без напояване
ЗНАЧЕНИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ.
Грахът е ценна зърнено-бобова култура, семената на която се използват за храна на хората и фураж на животните. Семената се консумират в зряло или зелено състояние. Хранителната стойност на граха се обуславя от високо съдържание на белтъчини (26-27%, на третото място след соята и лупината). Зелената маса е богата на протеин и витамини и е ценен фураж.
Предимствата на граха като култура са много: като бобова култура, обогатява почвата с азот; възможно най-добрия предшественик – освобождава почвата рано и я оставя чиста от плевели; невзискателна към почва и условия на отглеждане; високо съдържание на пълноценен протеин; изключително добри кулинарни качества и пр. Грахът е широко разпространена култура в света, но в последно време се наблюдава тенденция за намаление на площите и общото производство.
Културният грах (Р.Stivum) е съставен от два подвида: обикновен полски грах (с бели цветове и светли едноцветни семена) и фуражен грах (с виолетови цветове и с тъмни или пъстри семена).
Грахът се отглежда като полска култура за фуражно зърно и в по-малка степен като градинска – за производство на зелени бобове и семена, които се характеризират с прекрасни вкусови, хранителни и кулинарни качества и се използват в прясно, замразено или консервирано състояние. За градинско отглеждане са селекционирани специални сортове, но често за тази цел се използват и обикновените и по-широко разпространени фуражни сортове.
БОТАНИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ
В общи линии ботаническите особености на градинските сортове грах съответстват на фуражния.
Коренова система. Състои се от главен корен, достигащ до 1.5 м дълбочина и странични корени в повърхностния почвен хоризонт. Грудките по корените са от специфични азотфиксиращи бактерии.
Стъблото е дълго и разклоняващо се от основата, което при високостъблените форми поляга, а при ниско стъблените стои изправено.
Листата са чифтоперести, но има форми с видоизменени писта като мустачета. Цветовете на градинските сортове са виолетови. Грахът е самоопрашващо се растение. Плодът е боб с до 10 семена. Семената са сферични, с гладка или набръчкана повърхност, обикновено със зелен цвят.
БИОЛОТИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
Температурни изисквания. Грахът е растение на прохладния климат с малки температурни изисквания, поради което сеитбата може да се направи рано напролет при първа възможност за влизане в полето. Пролетните форми издържат до минус 5-6″С, а типичните зимни – до минус 20°С, Семената на гладкосеменните сортове започват да никнат при 1 -2°С, а тези с набръчкани семена – при 4-5°С. Кълновете на младите растения издържат до минус 5-6°С, а цветовете и младите плодове – до минус 2-4°С. Сортовете градински грах са с по-малка студоустойчивост. Оптималната температура за растеж и развитие е 18-20°С. В по-късните фази на развитието си не понася високи температури
Изисквания към влага. Грахът е взискателен към почвена и атмосферна влага, особено по време на бутонизация и цъфтеж. Когато засява рано напролет, растенията използват добре зимната и пролетната влага и затова най-често се отглежда при неполивни условия.
Почвени изисквания. Грахът не е взискателен към почви, но най-добри са средно тежките песъчливо-глинести. Не са благоприятни силно киселите, много тежките и много леките песъчливи почви.
Предшественик. Грахът не е взискателен и може да се сее след житни и различни градински култури, които оставят почвата чиста от плевели. Не понася сеитба след себе си и други бобови култури (фасул, леща, бакла и Др.)
Торене. Като бобова култура е с добре развити специфични грудкови бактерии, грахът обогатява почвата с азот. Началното азотно торене с малки норми ускорява развитието и дава добър ефект. Фосфорното торене влияе положително за увеличаване броя на грудковите бактерии.
СОРТОВЕ ЗА ГРАДИНСКО ОТГЛЕЖДАНЕ
Ранните сортове са с вегетационен период 50-60 дни. Най-известни са:
Ран № 1. Бобовете са със средно едри, кръгли, гладки и доста едри семена. Ранен и добивен сорт, но вкусовете му качества не са особено добри. Цени се за неговата ранозрелост.
Маргарит. Ранен и добивен сорт, с много добри вкусови качества. Семената са набръчкани и относително дребни.
Към тази група са сортовете Спаркъл, Глориоза и др.
Средно ранните сортове са с вегетационен период 62-70 дни. Широко разпространен е сорта Деница. Семената са набръчкани, кремави и кремавозелени. Високодобивен сорт с много добри вкусови и консервни качества.
От тази група са и сортовете фестивал, Огоста и др.
Късните сортове са с вегетационен период 70-76 дни. В тази група популярни са сортовете:
Успек 72. Образува дебело и високо 70-8С см. стъбло. Бобовете са дълги 6-7 см със 7-8 силно набръчкани семена. Сортът е с подчертана зимоустойчивост и при сеитба през септември около 80% от растенията презимуват.
Прометей. Високодобивен сорт. устойчив на високи температури и с много добри вкусови и консервни качества.
Към късните сортове са още: Кубрат 3, Вятово, Мира и др.
ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ
Подготовка на почвата. Градинският грах се сее рано напролет, често при повишена почвена влага и затова почвата трябва да бъде подготвена много добре чрез ранна есенна дълбока оран. Рано напролет, при първа възможност почвата се бранува или култивира и набраздява. Непосредствено преди сеитбата се внасят 4-5 кг М/дка.
Сеитба. Сортовете с гладка повърхност се засяват при възможност в края на февруари, а с набръчкана – в началото на март. При късна сеитба масовият цъфтеж съвпада с горещините, които причиняват абортиране на цветовете и намаляване на добива.
Възможни са два начина за сеитба на градинския грах: на равна повърхност и браздово. При първия се засяват двуредови ленти, с разстояние между тях от 60 см, между редовете в лентите – 20 см и между семената в реда – 10-15 см (60+ 20×10-15 см).
Браздовата сеитба има предимство с възможността за повърхностно поливане. Когато браздите са на разстояние 50-60 см, се сее от едната страна на кавалите, гнездово по 6-7 семена на гнездо и разстояние между гнездата 25-30 см. При набраздяване на 80 см се сее също гнездово, но от двете страни на кавалите.
На 1 м се засяват 80-100 семена, което се равнява на 15-25 кг семена на декар. Дълбочина на сеитбата – 5-6 см Грахът не понася по-дъпбока сеитба.
ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИЯТА
За успешна борба с плевелите са необходими две окопавания. Първото се прави при височина на растенията 6 -7 см, а второто -10 15 дни по-късно. Едновременно с него се прави леке загърляне на растенията. При първото окопаване се подхранва с 10-15 кг/дка амониев нитрат.
В повечето случаи грахът се отглежда без напояване. Поливането е необходимо и много ефективно при отглеждане на леки почви и суха пролет. Прави се рано сутрин в хладните часове на деня, за да се предпази посева от слънчев пригор.
БЕРИТБА
В зависимост от сорта и срока на сеитба беритбите започват към 20 май и продължават до 20-25 юни. Бере се. когато бобовете са добре оформени и изпълнени, но зърната не са втвърдени и не са започнали да пожълтяват Техническата зрялост на зърната при ранните и средно ранните сортове трае само 2-3 дни, а при късните- 3-5 дни.
РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
С икономическо значение при градинския грах е болестта аскохитоза, а от неприятелите -граховия зърнояд.
Болестта аскохитоза се пренася чрез семената и се проявява като дребни червеникаво-кафяви петна по стъблата, листата и бобовете, с тъмни ивици по периферията. Масово заразяване става при дъжд и се развива по-силно в ниски, непроветриви места, където често се образува роса.
Борбата се провежда чрез обеззаразяване на семената. При чести валежи се пръска с купроцин (0.4%), шампион (0.15%) и др.
Граховият зърнояд е дребно бръмбарче с кафяво оцветяване, което развива едно поколение годишно. Ларвите се хранят с вътрешността на семената и преди какавидирането причиняват образуването на кръгъл отвор, през който излиза възрастното насекомо.
Борбата се води чрез пръскане по време на масов цъфтеж с диптерекс (0,15%), вазтак (0.02%), децис (0.05%) и други.
