Акценти
- Прекомерното коментиране на споразумението между ЕС и Меркосур всява смут в пазара на пчелен мед
След като миналата седмица коментирахме споразумението между ЕС и Меркосур, днес търсим отговор на въпрос, възникнал в последствие. Коментара ни върху нашумялото вече споразумение беше провокиран от зачестилите изказвания по темата. Безспорно споразумението между ЕС и Меркосур може да има сериозни последици за българските пчелари. Когато обаче едно и също съобщение се повтори 5 пъти в различни медии в рамките на седмица, всичко започва да звучи като опит за всяване на смут. А това, както знаем, тегли цените надолу.
Решихме да проверим притесняват ли се пчеларите от подобно споразумение и очакват ли нови понижения на цените на пчелния мед. Потърсихме за коментар Калоян Кисов, пчелар от Пловдивско. Пчелар е от повече от 20 години и заедно с брат си към момента отглеждат 500 пчелни семейства. Ето какво сподели той пред „Съвети в земеделието“:
– Г-н Кисов, притеснявате ли се от подписването на споразумение между ЕС и Меркосур?
Всеки, който се занимава с производство на пчелни продукти и в частност на пчелен мед би трябвало да има притеснения. Макар и малки. Знае се, че страните от Меркосур произвеждат доста големи количества пчелен мед, който е изключително евтин.
– Наистина ли премахването на митото на пчелния мед от Южна Америка ще направи българския непродаваем?
Според мен проблемът не е толкова в премахването на митото. Проблемът е по-скоро в неравните стандарти на южноамериканските страни със стандартите на ЕС. В много от южноамериканските страни са разрешени за употреба пестициди, които са забранени в ЕС. Това означава, че при наличие на такива вещества там, 100 % ще ги има в пчелния мед. Въпросът, който трябва да се зададе е „Защо този мед трябва да влезе в Европа и на кого трябва да се отвори врата, за да вкара по-нискокачествен мед?“ Ако България, като член на европейската общност, спазва изискванията на ЕС, ние защо не сме с предимство? Отпадането на митото е един от проблемите, но той не е толкова голям. Предвид размера му, това са смешни пари. Всеки един търговец, който иска да влияе на пазара на Европа, може да плати тези пари.
– Мислите ли, че южноамериканския пчелен мед няма да отговаря на стандартите на ЕС? Едно от условията е тези стандарти да се спазват.
100 %. Реалността да влезе такъв пчелен мед наистина е 100 %. Има много възможности – могат да бъдат подменени проби, могат да бъдат внесени количества, които частично да бъдат замърсени. Тогава тези количества могат да повлияят на пазара. Важен е въпросът, обаче: „Колко много време трябва за покриването на едни стандарти, които до момента не си спазвал?“ Това е по-интересното. Как някой за много кратък период ще започне да изравнява тези стандарти. За това трябват години. Интересно, защо веднага това трябва да повлияе на пазара на ЕС. Поради каква причина?
– Защо чак сега се заговори за опасността от внос на нискокачествен мед в Европа. Внос имаше и преди споразумението.
Моето мнение е, че темата за споразумението между ЕС и Меркосур се използва с някаква цел. За мен тази цел е да се вкара смут в пазара. Смут при вземането на решение на производителите дали да продават или да не продават. В същия момент се използва като целенасочен удар да се постигне по-ниска цена при производителите в България. Защо никой не коментира това как се приема в другите държави?
– Наистина ли смятате, че целта от популяризирането на възможните ефекти от споразумението между ЕС и Меркосур е всяване на смут в пазара?
Моето мнение е, че прекомерното коментиране на нещо, което не се е случило, не е факт, а е политическо намерение, което все още не е финализирано и не се знае кога ще се финализира, е изключително некоректно да бъде използвано, за да се формира общественото мнение спрямо пазара на меда. Не само в България. Европа е много държави, в които това ще повлияе. Защо няма никаква информация от останалите държави? Защо в другите държави цените са изключително стабилни? В някои от случаите даже се покачват. При нас е точно обратното. Давам съпоставка с цената в Германия и Гърция. Тя е почти еднаква, с години. Единствено в България ни влияят украинските медове, влияят ни южноамериканските медове. Извинявам се, но ние сме част от една общност. Ако на нас ни влияят, защо на тях не им влияят?
– Кажете ни тогава кой има интерес от подобно споразумение.
Интересът по принцип винаги е търговски. Интересът няма как да е на производителите. Търговците ще могат да преработват по-голямо количество, което да задоволява пазара на дребно. Ниска цена в голям обем. Тук е въпросът, трябва ли потребителите да консумират опасен, нискокачествен мед на ниска цена.
– Може ли тогава асоциация на преработватели и търговци да защити интереса на производителите?
Абсурд. Това е невъзможно. Значи ние трябва да викнем вълка да пази стадото от овце, така ли да разбирам? Това не може да се случи. Това е повече от смешно. Някой да застава някъде и да казва, че опазва интересите на пчеларите, при условие, че той се занимава с преработка. Той е от другата страна на бариерата. Ама човек, който не е видял къде летят пчелите, къде се намира кошера, как се добива пчелния мед, как се вадят рамките от магазина или корпуса, как се закарват до помещението за центрофугиране и как работи разпечатващата машина и колко струва отглеждането на едно пчелно семейство и как се налага на българския пчелар да работи в някои условия на 36 градуса температура и да му е потен гърба, няма как да му защитава интереса. Това не е в негов интерес. Единствено пчеларите трябва да си защитават собствения интерес.
Още от разговора ни с Калоян Кисов очаквайте скоро!
