Съществуват рискове министерствата, Министерският съвет (МС) и второстепенните разпоредители с бюджетни средства да нарушат плащания по вече сключени договори или изцяло да не изплатят задълженията по такива, както и да не могат да изпълнят свои основни дейности и политики заради по-високите разходи, които са извършили до момента. Ако прехвърлят заложените за 2014 г. разходи, Бюджет 2015 ще се утежни.
Освен това е налице тревожна тенденция ведомства да поемат ангажименти за извършване на разходи без осигурен финансов ресурс за тях. С цел ограничаване на разходите ще бъдат спрени или отложени обществени поръчки, за които няма финансиране.
До тези изводи достигат Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Дирекция „Вътрешен контрол“ при Министерството на финансите (МФ) след извършените одити на министерствата, за които обеща служебният финансов министър Румен Порожанов при встъпването си в длъжност. Резултатите от паралелната проверка на 16-те министерства и на МС, извършена в периода 14-27 август, представи заместник-министърът на финансите Теменужка Петкова.
Те показват, че към 31 юли министерствата изпълняват приходите си спрямо уточнения план за годината. Изостават само Министерството на земеделието и храните (МЗХ), където изпълнението спрямо планираното е 45%, Министерството на образованието и науката (МОН) – с 14%, и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – с 31 на сто. Слабият ръст на приходите е вследствие на забавящите се темпове на събираемостта на наеми от имоти, собственост на съответните министерства.
По отношение на бюджетните разходи повечето ведомства изразходват по план средствата. С по-бързо темпо обаче харчат в Министерството на регионалното развитие (МРР), където отчетените разходи спрямо планираните са в размер на 78% от разполагаемия бюджет. По-бързото изразходване във ведомството се дължи на по-високите капиталови разходи, уточни Петкова на специална пресконференция. Отчетените бюджетни разходи в МС са 72% от планираните, а в Министерството на външните работи (МВнР) – 67%.
За МС, МРР и МВнР съществува риск от неизпълнение на въведеното законово ограничение за разходите от средствата до 95% спрямо утвърдените по план, съгласно разпоредбата на чл. 55 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ), поясни зам.-министърът.
Пред риск от превишаване на годишните разходи се изправят МРР, Министерството на младежта и спорта, МВнР и МЗХ, където са достигнати сравнително високи нива на лимитите за ангажиментите за разходи и новите задължения за разходи.
Проверката на АДФИ и МФ показва още, че в отчета за касово изпълнение на бюджета към 30 юни Министерството на здравеопазването (МЗ), МЗХ и МВнР не са представили информация за поетите ангажименти и новите задължения за разходи. Липсата на тази съществена информация изкривява данните за касовото изпълнение на бюджета.
Вследствие взимането на адекватни управленски решения е затруднено, обясни Петкова. Тя уточни, че за случилото се ще бъде потърсена административно-наказателна отговорност на длъжностни лица, но не сподели повече подробности.
От 1 август до края на годината са планирани общо 3 593 обществени поръчки с обща прогнозна стойност 3,047 млрд. лв. За обществени поръчки, които предстоят да бъдат възложени и изпълнявани до края на 2014 г., не е осигурено финансиране за 1,005 млрд. лв., сочат данните от одита.
„Тези обществени поръчки не са стартирани. Те могат да бъдат отложени или отменени“, коментира данните Петкова. Целта е да се ограничат разходите на министерствата, като бъдат спрени поръчки, които не са нужни или могат да бъдат отложени.
„В момента тече преглед на всички невъзложени, но планирани обществени поръчки. Извършва се проверка дали и кои обществени поръчки могат да бъдат отменени или отложени“, допълни тя, като каза, че няма информация за спрени такива. Същевременно по-рано от МВР съобщиха, че са спрени няколко поръчки, включително и тази за мобилни камери.
Към края на юли ведомствата имат просрочени задължения за 156,692 млн. лв. Министерството на отбраната (МО) е с най-голям размер на просрочените задължения – 109,24 млн. лв. МВР е с 30,14 млн. лв., а Министерството на правосъдието – 6,25 млн. лв. Най-големи са просрочените задължения към доставчици, сочат представените данни.
Министерствата, МС и второстепенните разпоредители имат да взимат общо 136,44 млн. лв. Най-голям е размерът на просрочените вземания в МЗХ – 25,865 млн. лв. По-голямата част от средствата са по отпуснат държавен инвестиционен заем от 2000 г., задълженията по който ведомството не може да събере. Към цифрата спадат и други вземания от 2008 г.
В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) просрочените вземания са за 22,79 млн. лв. Петкова каза още, че всички ведомства са предприели всички нужни действия за събиране на просрочените вземания. Освен тях МВР има да събира 18,95 млн. лв., а МРР – 13,43 млн. лв.
Отделно до края на годината по сключени договори министерствата имат да плащат 1,44 млрд. лв., като за цялата 2014 г. осигуреното финансиране е 1,176 млрд. лв.
Не е осигурено финансиране в размер на 267,33 млн. лв., като най-голям е делът на финансово неосигурените договори в МО – 103,6 млн. лв., от които 98,78 млн. лв. във ВМА; 76,06 млн. лв. в МРР – в т.ч. 76,04 млн. лв. за Агенция „Пътна инфраструктура“. В МВР сумата е 42,58 млн. лв.
Петкова предупреди, че неосигуреното финансиране ще нарасне значително след допълнително въведените ограничения с измененията на ЗДБРБ от 12 август 2014 г., определящи нови лимити на разходите и задълженията до 90% от утвърдените по бюджетните средства за целта.
Средствата за 10-процентното увеличение на работните заплати в МВР също не са осигурени, но Петкова увери, че се мисли в тази насока. Отделно министърът на вътрешните работи Йордан Бакалов подчерта, че парите на служителите на реда не са под въпрос.
