Договорени субсидии за 5.95 млрд. лв. (при 6.4 млрд. лв. заложен бюджет) и 3.83 млрд. лв. изплатени средства, включително насочените към гаранционния фонд пари. Това е равносметката на фонд "Земеделие" за приключващата програма за развитие на селските райони. Срокът за сключване на договори по нея изтича, а до края на 2015 г. могат да се изплащат и средства. Първата програма за развитие на селските райони подпомогна много фирми и общини, но бяха допуснати и редица грешки. Така, независимо че бяха направени над десет корекции в нея, все пак имаше изгубени средства.
Трудно начало
Макар първата програма за развитие на селските райони да беше планирана за януари 2007 г., отварянето й се забави с повече от година. Причината за това бяха административни неуредици, включително липсата на наредби за отделните схеми, ненаправени промени в закони и др. Това закъснение не беше наваксано изцяло и България изгуби първите 40 млн. евро по програмата от бюджета за 2009 г. заради слабо усвояване. Всъщност под риск беше много по-голяма сума, но поисканото прехвърляне на пари към гаранционен фонд, чиято цел е да подпомага съфинансирането на проекти по програмата, отложи отписването на тези средства още в края на 2011 г.
Лошо програмиране
Едни от най-големите грешки в програмата бяха заложени още при написването й. Така например консултанти смятат, че е заложен прекалено голям бюджет за мерки като подпомагане на полупазарни стопанства, създаване на организации на производители и други подобни, към които не е имало сериозен интерес. Силно небалансираното договаряне и усвояване на средствата по програмата беше всъщност и другият повод, заради който България поиска от Брюксел 10 корекции.
Проблеми при изпълнението
Цялото изпълнение на предходната програма беше съпроводено с редица проблеми на оперативно ниво, включително промени в движение на правила за кандидатстване, огромно забавяне при разглеждането на проектите във фонд "Земеделие", административни грешки. Още през 2010 г. оценителите на програмата съобщиха, че се наблюдава силно небалансирано усвояване на средствата, което противоречи на заложените цели. Примерно по схемата за модернизиране на земеделски стопанства основната част от парите са отишли за проекти за зърнопроизводството, макар че кандидати за тях са и фирми от всички други браншове. При общинските мерки пък лъвският пай от плащанията е за ремонт на пътища, макар и да има редица други възможности. Макар в следващите години да бяха залагани предимства за друг тип проекти, вероятно разликите няма да могат да бъдат наваксани.
Огромното предизвикателство за финала на програмата е да се усвоят договорените 5.95 млрд. лв. Към края на 2013 г. от тях са платени 3.83 млрд. лв., като в статистиката на фонд "Земеделие" се включва и сумата от около 200 млн. лв., която е пренасочена в гаранционен фонд (виж карето). Това означава, че в следващите две години трябва да бъдат направени плащания за над 2 млрд. лв. по изпълнението на проектите. В противен случай парите под този праг ще бъдат загубени.
Сега сме изправени пред въпроса – Готова ли е България за новата ПРСР?
Краткият отговор е не, оправданията са много, но негативният ефект, макар и очакван, ще бъде най-вече за всички предприемачи в селското стопанство. Съвсем доскоро дори МЗХ не беше представило информация какво е заложило като възможности за получаване на субсидии до 2020 г. След като го направи, стана ясно, че тепърва различните отрасли ще искат по-голямо финансиране.
Новата програма ще е с по-нисък бюджет от сегашната, а за най-атрактивните мерки като модернизация на земеделски стопанства и хранителни предприятия се очаква да има сериозна конкуренция. България има възможност да компенсира намалението, като прехвърли пари от директните плащания към програмата, но това ще стане много трудно, защото ще е нужно съгласието на зърнопроизводителите, които през последните години се превърнаха в трудно преодолим фактор от политиците. Поради тези опасения засега няма информация дали държавата планира такава операция. Освен това все още има огромни неясноти как ще се разпределят и самите плащания. Друг е въпросът, че те имат, меко казано, спорен ефект. В дългосрочен план водят до намаляване на конкурентоспособността, защото голяма част от тях се получава от малко на брой компании.
Земеделското министерство се надява през септември да бъдат отворени първите схеми от нея и още по-оптимистично планира отваряне на може би най-атрактивната мярка от всички – Млад фермер. Това обаче е доста трудна задача, като се има предвид, че през пролетта предстоят избори за Европейски парламент и съответно промени в Европейската комисия. Освен това програмата трябва да бъде одобрена от Брюксел и след това да се приемат десетки промени в закони, наредби, правилници и други нормативни документи, за да започне реален прием на проекти.
В крайна сметка резултатът ще бъде същият като в началото на първата петилетка от членството на страната в Европейския съюз. Българското селско стопанство просто ще има една година по-малко, за да се възползва от еврофинансирането. Което показва, че администрацията въобще не си е научила урока. Европейските фондове останаха един от много малкото източници на инвестициите в селското стопанство и вместо стремежът на държавата да бъде те да не спират за толкова дълъг период, се налага голяма част от предприемачите в сектора да замразят плановете си в очакване на яснота за разпределението на бъдещите над 8 млрд. евро.
