Българските храни и напитки стават все по-желани и по-скъпи на чуждите пазари » Съвети в земеделието

октомври 31, 2020

Българските храни и напитки стават все по-желани и по-скъпи на чуждите пазари

Акценти

  • Към момента 3 български фирми изнасят продукция за Китай, която е на стойност 10 млн. долара

Износът им вече е достигнал 4,5-5 млрд. евро, а се търсят и нови по-големи пазари.

На традиционния великденски форум „Да! На българската храна“, който се организира от в. „Стандарт“, гост беше и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. По време на събитието той обясни, че износът от секторите земеделие и храни е достигнал  4,5-5 млрд. евро. Близо 1 млрд. евро е положителното салдо или превишението над вноса.

Основно българските стоки се изнасят за европейския пазар, но ниши има и на изток, коментира още министърът. Очаква се да има решение и за износа на български млечни продукти за Китай.  Оттам има и голям интерес към българския белен слънчоглед. Към момента вече 3 български фирми изнасят продукция за 10 млн. долара. Одобрение се очаква да получат още 10 компании. Правят се опити и за увеличаване на износа на българско вино за Китай.

Специално внимание се обръща и на арабските пазари и Ливан. Те са желани дестинации за създаване на бизнес партньорства. На 24 април, на заседание на правителството беше одобрено и участието на страната ни на изложението в Рияд, Саудитска Арабия. Водят се разговори и за намаляване на митата за внос в Ливан на български млечни продукти и пчелен мед.

Как се промени износа на българска продукция?

При внос на български стоки в Япония може да се възползваме от нулевото мито. Това е благодарение на споразумението на ЕС с Япония. През 2018 г. за Токио са изнесени 1,3 млн. литра наливно българско вино. То е бутилирано от местна компания, която го предлагала на японския пазар с бранд „Нешка“. Виното е кръстено на името на популярната там българска треньорка по художествена гимнастика.

През последните години се наблюдава удвояване на цените, на които се изнася българското вино. Предвидено е средствата за националната лозаро-винарска програма да се запазят на 134 млн. евро до 2023 г. Запазени са и ставките на субсидията от 75%. Това е най-високия дял в ЕС и го имат само в още 2 държави-членки. През последната година новите изби у нас са 9 и с тях за цялата страна те стават общо 300.

По време на форума бяха дискутирани и условията за обществените поръчки за храни. По предложение на председателя на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева, те трябва да се произвеждат по браншови стандарти. По този начин ще се осигури достъп до най-качествените храни и ще се окаже подкрепа на българските производители.

Друго предложение от председателя на Българската  асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков  засяга създаването на единна земеделска камара. Според Стайков именно от нейно име следва да стават разговорите с министерството на земеделието.

Министър Порожанов одобри и двете идеи и коментира, че по този начин много ще се улесни работата и диалога. В края на дискусията той поздрави всички български производители  и им пожела здраве и хубави великденски празници.

 

Сродни публикации