Акценти
- През разсадопроизводния период се полагат редовно грижи за производство на здрав и качествен разсад
Броколито е едногодишно растение от семейството на зелевите култури. По хабитус (външен вид) прилича на цветното зеле. Продуктовата част е цветна глава, която е зелено или зелено-виолетово оцветена. Главата се състои от плътно прилепнали, дребни, неразтворени цветни бутони с част от носещото я външно стъбло.
Консумира се под формата на различни видове салати и ястия. Съхранява се след шоково замразяване.
Броколито съдържа вещества, блокиращи развитието на рака и по тази причина в световен мащаб консумацията и производството му непрекъснато нарастват.
У нас епизодично се появява на пазара след 1990 година, като присъствието му се налага трайно в по-големите консумативни центрове и реномираните ресторанти.
Сортове.
За пролетно отглеждане подходящи са ранните хибриди -Дънди Ърли, Спринтер, Чанселор и Грийн Дюк. От групата за късно производство се отглеждат хибридите Nерtune F1, Sumeosun F1, Skiff F1, Магаthon F1, Согеht F1, Shedow F1, и др.
Предшественици.
Броколито се отглежда след краставици, ранни картофи, зелен грах и зелен фасул първа или втора култура, спанак, пшеница и ечемик.
Избор на площи и подготовка на почвата.
Отглежда се на дълбоки, структурни, водопропускливи, песъчливо-глинести, наносни почви. Много добре се развива при отглеждане на площи, разположени край водни басейни или поречията на реките с траен отток през летните месеци. Площите трябва да са със сигурен водоизточник Избраните места се дискуват, наторяват основно и изорават на дълбочина 22-25 см.
При суха почва може да се наложи поливане преди оранта. Изораните площи се култивират (фрезуват) и набраздяват през 70-80 см или се формира висока равна леха.
При ранно производство профилирането се извършва напролет.
Торене
Площите се наторяват с 3-4 т полуугнил или 2-2,5 т угнил оборски тор, 20-25 кг троен суперфосфат и 15-20 кг на декар калиев сулфат и се изорават. Растенията се подхранват с 25-30 кг амониева селитра на декар.
Борба с плевелите.
С инкорпориране се внася 0,3-0,35 л на декар Агрифлан или предпосадъчно след профилирането 0,25-0,35 л Дуал или Дуал голд. Плевелите през вегетацията се унищожават с механичните обработки – ръчно с мотика или механизирано с култиватори.
Борба с болести и неприятели.
Срещу зелевите бълхи, листните въшки и листогризещи гъсеници подходящи са препаратите Карате 2,5 ЕК – 50 мл на декар, Нуреле Д 30 – 30 мл, Алфа комби – 50 мл, Сумиалфа 5 ЕК – 25 мл, Ортен 75 НП -150 г и др.
При нападение на растенията от мана борбата се води с 0,3 кг Пероцин 75 В, 0,2 кг Сандофан 60 ВП, 0,15% Ридомил плюс или 0,25% Ридомил цинеб.
Разсадопроизводство.
За ранно производство разсадът се произвежда в отопляеми съоръжения или без отопление с вътрешен тунел при срок на сеитба 25 февруари до 10 март. Семената за късно производство се засяват на открити лехи в периода 1-15 юни. На квадратен метър се засяват при редова сеитба по 100-150 до 200 семена. За декар са необходими 3500-4000 хибридни семена. Засятите семена се покриват с 1,5-2 см торопочвена смес и поливат за набъбване и поникване.
През разсадопроизводния период се полагат редовно грижи за производство на здрав и качествен разсад.
Срокове и схеми на засаждане.
Разсадът е готов за разсаждане, когато формира добре развити 5-6 листа. За ранно производство разсаждането се извършва към 10-20 април, а за късно – от 5 до 25 юли. При браздово отглеждане засаждането е по схема 70-80/50-60 см или на двуредова лента 90+(60-70)/50-60 см на висока равна леха. Ранните сортове се засаждат на вътрередово разстояние 40-45 см между растенията. Засаждането става на сухо с шило, с мотичка или под вода – при браздово отглеждане. При засаждането се внимава да не се засипва растежния връх с почва.
Грижи през вегетацията.
Прави се подсаждане на пропадналите растения с поливане за вкореняване на прихванатите растения на 4-7-ия ден след разсаждането.
Първото окопаване на посева е след прихващането на растенията, съчетано с внасяне на 15-20 кг амониева селитра на декар.
След прихващане на растенията първите две поливки се подават през 8-10 дни, а следващите – през 6-7 дни. Поливната норма е 30-35 до 40 кубични метра на декар.
Поливките се подават гравитачно по браздите или с дъждуване.
Беритба и добиви.
Ранните посеви са готови за реколтиране след 10-15 юни, а късните – след 15-20 септември. Беритбите се извършват на няколко ръце с отрязване на главите с част от стъблото. Централните глави, годни за отрязване, са с диаметър над 11 – 12 см. Те са сбити, плътни, без поява цвета на бутоните – не се допуска наличие на цъфнали бутони. Глави-те с 3-5% цъфнали бутони имат по-ниска цена, а тези с над 5% са нестандартни. Частта, отрязана от стъблото, трябва да има дължина не по-малка от 12 см и не повече от 15 см. Централните глави са с маса 150-300 грама.
След прибиране на централните глави се орязват главите от страничните разклонения (3-5 броя). По добив те могат да достигнат 20-40% от тези на централните глави и използват основно за замразяване.
Добивът от централните глави варира от 600-800 до 1000-1500 кг от декар.
Листно-стъблената маса се използва за фураж или се заорава в почвата като средство за борба срещу вертицилийното увяхване по пипера и патладжана.
Проблем е кухостъблието, което се среща на 5-10% от растенията. Причините за това явление не са изяснени.
