Борба с плевелите при някои бобови фуражни култури - част 4 » Съвети в земеделието

Борба с плевелите при някои бобови фуражни култури – част 4

Алтернативни и екологосъобразни методи за регулиране степента и продължителността на заплевеляване в люцерновите тревостои.

По литературни данни и от изведени полски опити е установено, че алелопатичните взаимоотношения имат ключова роля в регулиране на степента на заплевеляване и агрегатиране на плевелните видове в изкуствените растителни съобщества (агрофитоценози). Въвеждането на покровни зърнено-житни култури (ечемик, овес и ръж) в годината на създаване на люцерновите посеви е добра алтернатива на конвенционалното земеделие. Те дават възможност за редуциране на използваните хербициди в период на конверсия към екологосъобразно земеделие. При създаване на люцернов посев под покров, първо се засява покровната култура с 50% от сеитбената й норма за самостоятелен посев. След това се засява люцерната със 100% от сеитбената й норма в перпендикулярна посока на засяване на покровната култура. Чак след това площта се валира. Във фенофаза начало на изкласяване, покровната култура се покосява. След това режимът на поддържане и използване на люцерновия тревостой е съобразно утвърдената технология за производство на фураж от люцерна.

Покровните култури притежават много добра плевелоподтискаща способност.

Те позволяват по-ефективно използване на площите през първата година на отглеждане на люцерната. Тогава тя е с относително по-бавен темп на отрастване и развитие. Успешната борба с плевелите може да се осъществи и чрез създаване на смесени посеви на люцерна с многогодишни житни треви за фураж – в т. ч. ежова главица, безосилеста овсига и житняк. При отглеждането на люцерновия посев под покров, ечемикът, овесът и ръжта присъстват само през годината на създаването му. В смесените посеви на люцерна с многогодишни житни треви (ежова главица, тръстиковидна власатка, безосилеста овсига и житняк) съжителството на културите продължава през целия период на използване.

При създаване на люцернов посев смесен с многогодишна житна трева, двата компонента се засяват едновременно. Всеки от тях участва с по 50% от сеитбената си норма, необходима за изграждане на  самостоятелен посев.

Какви са резултатите от изведените полски опити?

От изведени полски опити е установено, че люцерната отглеждана за фураж в смесени посеви с многогодишни житни култури (ежова главица, тръстиковидна власатка, безосилеста овсига и житняк) има по-висока плевелоподтискаща способност в сравнение със самостоятелното й отглеждане. Третирането със синтетични хербициди е трикратно намалено. Степента на заплевеляване е в контролируемите нива. Наличните едногодишни житни и широколистни плевелни видове, включително и многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели (балур и паламида) са подтиснати в най-долния етаж на тревостоите. Те не достигат фенофаза семеобразуване.

Между видовете в смесените посеви се наблюдава добра взаимопоносимост (с изключение на смесеното отглеждане на люцерна с тръстиковидна власатка). Продуктивността им е значително по-висока – от 22 до 35% в сравнение със самостоятелния люцернов посев. По добив на суров протеин смеските се изравняват със самостоятелните посеви. Получения фураж е с по-балансиран хранителен състав.

Заплевеляването на смесените посеви е най-силно в годината на създаването им. При висока степен на заплевеляване, борбата с плевелите  трябва да се изведе само чрез прилагане на противошироколистни хербициди съдържащи активно вещество – бентазон (Базагран 480 СЛ – 250 ml/da и  Базагран 600 СЛ – 150 ml/da). През следващите години на отглеждане на посева заплевеляването е несъщестествено. Това не налага извеждане на химична борба срещу плевелите.

Фуражен грах и фий

Получаването на високи и стабилни добиви от фуражният грах и фий са в пряка зависимост от извършените растителнозащитни мероприятия. Посевите на грах и фий се заплевеляват с плевелни видове прилежащи към различни биологични групи. С относително най-висока плътност в плевелните асоциации са представени видовете от групата на ранните и късни пролетни плевели (видове щир, бяла лобода, див овес, див мак, видове кощрява, кокошо просо, канадска злолетница, полска лисича опашка, полски синап, свиница, татул, черно куче грозде и др.) и многогодишни коренищни и кореновоиздънкови (балур, паламида, поветица, млечок и др.) плевелни видове. Изборът на хербицид се определя съобразно характера и степента на заплевеляване на посевите. Грахът и фият се характеризират с висока чувствителност към хербицидите в сравнение с останалите бобови култури.

Хербициди – видове и начини на употреба за борба с плевелите

В периода, след сеитба преди поникване на фуражния грах за борба срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели може да се използват хербицидите Дуал голд 960 ЕК и Тендър ЕК в доза 150 ml/da.

За борба срещу едногодишните широколистни плевели (видове щир, лобода, фасулче, полски синап и др.) с висока селективност към фуражния грах са хербицидите:

  • Базагран 600 СЛ и Базагран 480 СЛ. Те се прилагат в дози 150 и 250 ml/da;
  • Бутизан 400 СК – 300 ml/da, Зенкор 70 ВП и Еклипс 70 ВДГ – 50-70 g/da. Те могат да се приложат във фенофаза втори-четвърти същински лист на граха, до четвърти лист (кръстосване) на плевелите.

Срещу едногодишните житни плевелни видове, в т.ч. и балур от семе могат да се използват хербицидите: Ажил 100 ЕК в доза 80 ml и 100 ml/da; Фокус ултра и Стратос ултра в доза 100 ml и 200 ml/da; Фузилад форте 150 ЕК в доза 90 ml и 100-130 ml/da приложени във фенофаза трети-пети лист на плевелите и височина на балура до 25 cm. По-високата доза на хербицида е насочена срещу многогодишните житни плевели.

Могат да се използват и други граминициди, регистрирани от търговските фирми, при условие, че за тях има указания за дозите и начините им на приложение. При смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели могат да се използват противожитни и противошироколистни хербициди. Те се прилагат в следния ред: задължително първо се извършва апликацията на противошироколистния. След 5 – 6 дни се внася и противожития хербицид. Смесването на вегетационни противожитни и противошироколистни хербициди и комбинираното им използване може да намали ефикасността на граминицида, както и да предизвикат относително висок фитотоксичен ефект върху фуражния грах.

В сравнение с фуражния грах, фият е с много по-силно проявена чувствителност към употребяваните хербициди.

По литературни данни от изведени полски опити е установено, че хербицидните формулировки, приложени по време на вегетацията на културата предизвикват фитотоксичен ефект. Той се изразява в хлороза по листата, задържане в растежа, деформации и пригори по листата и стъблата. Това довежда до разреждане на посева. По тези причини изборът на селективни и ефикасни хербициди за борба с плевелите при фия е много ограничен.

След сеитбата, преди поникване на културата могат да се използват следните хербициди: Афалон 45 СК, Калин ФЛО, Линурон 45 СК – в доза 200 g/da и други търговски формулировки, които съдържат в тях активното вещество линурон. През вегетацията могат да се прилагат само противожитни хербициди във фенофаза трети-пети лист на едногодишните житни и височина на балура до 25 см:

  • Стратос ултра  – 100 ml и 200 ml/da;
  • Фузилад форте 150 ЕК – 80 ml и 100 ml/da;
  • Ажил 100 ЕК (Шогун 100 ЕК) – 50 ml и 80 ml/dа.

Хербицидите от тази група приложени в по-високи дози въздействат и на балур от коренища. Могат да се използват и други граминициди във фиевите посеви. Това е допустимо при условие, че за тях има указания за дозите и начините им на приложение.

 

Материалите са изготвени от:
Доц., д-р Пламен Маринов-Серафимов
Доц., д-р Цветанка Димитрова
Институт по фуражните култури –Плевен

 

Свързани новини