Борба с плевелите при някои бобови фуражни култури - част 1 » Съвети в земеделието

Борба с плевелите при някои бобови фуражни култури – част 1

Плевелите -нежеланите растения в земеделските стопанства

Плевелите са постоянен и повсеместен спътник на земеделското производство. Те нанасятогромни щети, които често надвишават общите загуби, причинявани от болести и неприятели.

Основен проблем при плевелите е голямото им видово разнообразие. Те се отличават с висока екологична и биологична пластичност, което улеснява бързото им приспособяване и разпространение. Внедряването на промишлени технологии при отглеждането на  едногодишни и многогодишни бобови фуражни култури е невъзможно без високо ефикасна и рационална химична борба срещу плевелите.

Люцерна

Люцерната е основна фуражна култура у нас. Тя може да се отглежда самостоятелно, но се развива добре и като компонент на тревни смески. Културата се отличава с високите си продуктивни възможности и високото съдържание на протеин, витамини, пигментни вещества и др. Тя заема основен дял при производството на обемисти фуражи за животновъдството, както за преживните така и за моногастричните животни и птици.

Реализирането на биологичния потенциал на люцерната и формирането на стабилни добиви от фураж и семена е в пряка зависимост от:

  • динамиката на основните агрометеорологични (количество, разпределение на валежите и средноденонощни температури на въздуха) фактори;
  • степента и продължителността на заплевеляване на посевите.

Видове заплевяване в люцерновите тревостои

По литературни данни от изведени полски опити е установено, че заплевеляването в люцерновите тревостои е от смесен тип. Плевелната асоциация е представена от едногодишни едно- и двусемеделни (див овес, кощрява, кокоше просо, кръвно просо, широколистни: абутилон, звездица, кострец, лайка, лепка, лобода, мак, млечок, мъртва коприва, синап, спореж, татул, теменуга, фасулче, черно куче грозде, видове щир и др.) и многогодишни (поликарпни) коренищни и кореновоиздънкови плевелни видове (троскот, пирей, балур, паламида, повитица и др.).

Опитно е доказано, че при висока степен на заплевеляване в началните етапи от развитието на люцерната, понижението на добива от фураж може да достигне до 60%. Възможно е и/или пълно компрометиране на посева в годината на създаването му. Това е характерно за случаите, когато поникването на растенията е забавено поради неблагоприятни агрометеорологични условия.

Какво е важно да знаем, за да постигнем успех в борбата с плевелите?

Борба срещу плевелите в люцерновите тревостои може да се изведе чрез прилагане на комплекс от решения и мероприятия. От съществено значение е те са да умело съчетани с използване на високо селективни и ефикасни хербициди. Необходимо е да бъдат събразени биологичните особености на културата в следните направления:

  • предварителна борба с многогодишните плевелни видове в стърнищата и свободните площи;
  • борба с плевелите в годината на създаване на посева;
  • борба срещу плевелите в старите посеви (2, 3 и 4-та година);
  • химична борба с обикновената (люцернова) кускута в люцерновите посеви и използване на алтернативни и екологосъобразни методи за регулиране степента и продължителността на заплевеляване в люцерновите тревостои.

Предварителна борба с многогодишните плевелни видове (балур, паламида, троскот, пирей и др.)

Определящ фактор за бързото разпространение на многогодишните плевелни видове се дължи на високата регенерираща способност на подземните им органи и високата семенна продуктивност при някои видове.

В зависимост от вида и степента на заплевеляване при конкретни агроекологични условия могат, да се съчетават различни механични (обработка на почвата) и физични (чрез изтощаване и изсушаване) методи. Те допринасят за намаляване степента на заплевеляване с плевелни видове от тази група.

Не трябва, да се използва почвообработваща техника с режещи органи (фрези и дискови оръдия). Причина за това ограничение е високата възстановителна способност на подземните органи за размножаване при всички видове.

При заплевеляване на стърнищата и свободните площи с коренищни и кореново-издънкови плевелни видове, висок ефект се постига при съчетаването на диференцирани обработки на почвата с прилагането на тотални системни хербициди на база глифозат 360 g/l (Валсагиф; Глифозат 360-И; Глифос 36 СЛ; Наса 360 СЛ; Раудъп и др.). Необходимо е да се спазват дозите 400 – 600 ml/da срещу балур и 1000 – 1200 ml/da срещу пирей, троскот, паламида, поветица и др. във фенофаза изкласяване на житните и бутонизация на двусемеделните плевели.

Дълбоката оран трябва да се извърши, две-три седмици след третирането на площта, за да може се осъществи базипетална транслокация на хербицида в коренищата на плевелите.

 

Материалите са изготвени от:

Доц., д-р Пламен Маринов-Серафимов

Доц., д-р Цветанка Димитрова

Институт по фуражните култури –Плевен

 

Свързани новини