Болести по растенията – причинители и естество » Съвети в земеделието

Болести по растенията – причинители и естество

Болест е всяко смущение в растежа и развитието на растението, предизвикано от неблагоприятни почвени и климатични условия, от гъби, бактерии, вируси, микоплазми и пр. В зависимост от причинителите, които ги предизвикват, болестите се делят на заразни и незаразни.

Незаразните болести се развиват, когато се нарушат нормалните условия за растежа и развитието на растенията. Като небрагоприятни условия могат да сe посочат:

  • ниските температури (зимни измръзвания, есенни и пролетни слани)
  • високи температури ( слънчев пригор, изсъхване на листата)
  • излишна влага (асфикция – задушаване на корените)
  • недостатъчна влага (окапване на плодовете и листата)
  • недостатъчно осветление (етиолиране)
  • липсата на различни хранителни елементи в почвата (азот, фосфор, калий, калций, бор, манган, желязо, мед, цинк)
  • наличието на вредни химични вещества (замърсени отпадни води, фабрични газове, средства за химическа защита на растенията и др.)
  • механични повреди (градушка , дъждовна буря, повреди от селскостопански машини).

Тези болести не се пренасят от едно растение на друго.
Установяването на причинната връзка на непаразитните заболявания с факторите на външната среда ни позволява да направим необходимото за избягване на тези заболявания.
Заразните (инфекционите) болести по растенията са по-разнообразни и икономически по-вредни. Те се предизвикват от различни фитопатогенни микроорганизми (гъби, бактерии, вируси, микоплазми и висши паразити).
Гъбите са многочислена група от фитогенни растителни организми, които предизвикват най-много заболявания по растенията. Паразитните гъби се състоят от тънки , невидими нишки, наречени хифи. Тези хифи изграждат тялото на гъбата, върху което в специални плодни вместилища (пикнидии, асервули, перитеции, апотеции и др.) се образуват спори, чрез които гъбите се размножават. При достатъчно влага и топлина тези спори поникват върху различни части и органи на растенията. Навлязъл в тъканите на растението, мицелът се разпространява между клетките, като изсмуква хранителни вещества и отделя различни ферменти и токсини, с които предизвиква най-различни заболявания. Като най-чести признаци на гъбни заболявания могат да се посочат: увяхване на цели растения или на части от тях, пригорни петна с най-различна форма, големина и цвят по различните вегетативни части на растението(корени, листа, стъбло, плодници и др.), загниване на плодовете, деформация на листата и др.
Гъбите презимуват върху дърветата, като мицел или плодни тела по клоните и пъпките или върху окапалите по земята листа.
Развитието на гъбите се извършва по определен цикъл. Различават се първични заразявания, които се предизвикват от спори на презимували форми и вторични заразявания, които стават със спори, получени от първичните.
Бактериите са едноклетъчни безхлорофилни микроорганизми с размери 0.06-3.5 микрона, кръгли или пръчковидни, с камшичета (подвижни) или без камшичета (неподвижни). Повечето от бактериите проникват в растенията през устицата или чрез механично повредени тъкани. Едни от тях се развиват в паренхимната тъкан и предизвикват разпадане на междуклетъчното вещество, което се проявява, като пригор или гниене. Други се размножават в проводящите цеви на растенията, задръстват ги и се получава бактериално изсъхване, а трети причиняват туморни или ракови образувания.
Оптимални условия за развитие на бактериите са: температура 20-25 градуса по целзий, висока влага, неутрална или основна среда на субстрата. Бактериите се запазват и зимуват обикновено в болните и изгнилите части на растенията. При масово размножаване бактериите изтичат на повърхността на 2 паразитирания гостоприемник в вид на малки капчици, откъдето чрез дъждовните капки се разнасят и причиняват нови зарази и заболявания.
Вирусите са ултрамикроскопични, вътреклетъчни паразити, които се намират на границата между живата и неживата материя, но със свойства на жива клетка, най-важното е, че могат да се размножават. По химичен състав те са сходни с белтъците на живата протоплазма. Могат да се видят само с електронен микроскоп.
Преди години учените успяха да създадат вируси по изкуствен начин.
Проникнали в живата клетка на растението , вирусите предизвикват различни заболявания, като бързо се размножават в корените, леторастите, клонките, пъпките, цветовете и плодовете и причиняват различни изменения в тях. Разпространяват се чрез насекоми (листни въшки, цикади и др.), нематоди, семена, поленов прашец и чрез присаждане.
Микоплазмите са също много дребни паразити от рода на гъбите, но много приличат на вирусите. Представляват протоплазма, но без обвивка, която при определени условия започва да се развива в междуклетъчните пространства, като вътрешен паразит.
За борба с вирусните болести по растенията не са установени химични средства. За да се избягнат повредите от тях, трябва да се засаждат здрави растения, да се изкореняват и изгарят болните и да се води борба с преносителите (насекоми, нематоди и др.)
По растенията паразитират и някои висши (цветни) паразити, които смучат сок от тях и стават причина за заболяването и отслабването им. Такива са кускутата, синята китка, имелът и др. Те нямат хлорофил и не могат да се хранят самостоятелно.

 

Свързани новини