Болести по бубите » Съвети в земеделието

Болести по бубите

Черничевата копринена пеперуда, представляваща одомашеният вид копринена пеперуда, е възприемчива към болести и се атакува от неприятели и паразити. Отглеждането й у нас е сезонно, продължава от пролетта до ранна есен, но тъй като бубите се отглеждат години наред, това спомага за съхраняването на болестотворните организми.

 

Пебрина

Пебрината (нозематоза) на копринената пеперуда е заразна болест, която се предава от паразит – протозоа от рода на ноземите, който преминава през четири стадия на развитие – планонт, меронт, спорант и спора. По тялото на болните често се появяват малки тъмни петънца и насекомото изглежда като посипано с черен пипер, оттам произлиза и името на болестта (пебрине – посипан.с черенпипер).

Възприемчивост. Проявява се през всички стадии на развитието, като в младите възрасти на гъсениците заразяването е много по-бързо, а при по-големите възрасти – по-бавно. В първия случай заболяването протича остро, а в по-късните етапи от развитието носи характер на бавно протичаща хронична инфекция. Грената, гъсеницата, какавидатаипеперудатаболедуватотпебрина.

Източник на инфекция. Това е главно храната, заразена със спори. Предава се от една гъсеница на друга чрез спорите, съдържащи се във фекалиите или освободени по друг начин от болната гъсеница, пеперуда или какавида – от хемолимфата, чрез трупове, кожици от линеенето, както и пренесени в бубарницата от насекоми. Жизненият цикъл на ноземата завършва за една седмица при студено и за около четири днипри топловреме. Предразполагащи фактори за развитие на ин фекцията са недостатъчната устойчивост на бубите и наличието на друга инфекция.

Признаци. Основните признаци на тази болест са неравномерното развитие на бубите, затрудненото отделяне на свлеклото (старата кожичка) при сън и появяването на тъмни петна по тялото. Заразените яйца са обикновено единично разположени, тъй катосалишениотлепливовещество, спомощтана коетообикновено сеподреждатедно до друго. Яйцата са скупчени или единични. Голям е процентът на неоплодените и мъртвите яйца. Гъсеничките се излюпват често неравномерно или не се излюпват въобще. Когато болестта е в началния си стадий, клиничните признаци липсват, но след известно време бубите стават вяли, без апетит (съвсем престават да се хранят), което води до неравномерност в партидата, т.е. линеенето и растежът са нередовни. Това е най- сигурният белег за заболяване от пебрина. Гъсениците имат различна големина, движат се бавно, при сън главите им висят надолу. Те масово умират в края на втората възраст. При по-възрастните кутикулата се набръчква, загубва блясък, появяват се неправилни тъмнокафяви или черни петна. Завиват се лоши и тънкостенни пашкули. При заразената какавида коремната област е мека, издута и тъмна на цвят. Пеперудата е с черни петна по корема и крилата, които са деформирани; антените са изкривени. Както какавидата, така и пеперудата могат и да не покажат никакви признаци на заболяване.

Профилактика. Най-разпространеният метод на профилактика е този на Пастьор за микроскопска селекция на женските пеперуди, вече снесли яйцата си. При откриване на спори под микроскоп сноските и пеперудите се изгарят. Чрез тази мярка е възможно унищожаването на болестта. Сноските се потапят в 2% разтвор на формалин за няколко минути и след това се промиват с течаща вода. Спазва се стриктна хигиена, внимателно се преглежда партидата за неравномерност. Подходящи за почистване на бубарниците и люпилните са разтвори на 3% формалин и 2% сода каустик. В непочистените бубарници заразата е опасна за бубите години наред, особено ако помещението не се огрява пряко от слънцето и влажността е висока. Лекарствени средства за борба с болестта няма.

 

Септицемия (гнилокръвие)

Септицемията е общо заразяване на хемолимфата, обусловено от размножаването в нея на бактерии , които са силно патогенни. Възприемчивост. Бубите са възприемчиви през всички стадии на своето развитие, най-вече през гъсеничния период.

Източник на инфекция. Това са гнилостните бактерии в околната среда, които проникват в хемолимфата през пресните ранички – при нараняване и контакт с гниеща постеля, умрели гъсеници и при голяма гъстота на партидата. Бактериите проникват само през наранената кожа. Особено лесно е да се травмират след линеенето или чрез нокътчетата на лъжливите крачета, които служат като своеобразен скарификатор. Колкото бубите са по-нагъсто, толкова вероятността от заразяване е по- голяма. Ухапвания от оси, мравки и други насекоми също създават условия за заразяване, а ентомопатогенните гъбички с тръбичките си могат да внесат бактерии в хемолимфатанабубите.

Признаци. Бубите са слабо подвижни, но запазват нормален вид, при натиск се образува ямка, която бавно се възстановява. При остра форма бубите повръщат стомашен сок с парченца несмлян черничев лист със зелен или жълто-зелен цвят. Преди смъртта си бубите се гърчат, а труповете на първо време запазват вкочаненото си състояние. При пеперудата трупът се размеква, крилата и кракатаопадват.

Профилактика. За дезинфекция на бубарниците се препоръчва 3% разтвор на сода каустик. Поддържа се идеална хигиена, текущите дезинфекции се провеждат и през последните дни преди захрастването. Заболелите и умрелите буби се обират внимателно и се поставят в затворен съд с дезинфекционен разтвор. Пашкулите не се свалят от храстите до осмия ден от захрастването, почистват се на ръка от вълнежа и спешно сеизпращатв събирателнияпункт, а оттам -веднагазаизсушаване.

 

Стрептококов ентерит (гатина)

Тази болест е отдавна известна на бубохранителите; нарича се още светлоглавост или гатина. Причинява се от бактерии.

Възприемчивост. Заразяват се бубите главно през последните възрасти, особено веднага след сън.

Източник на инфекцията са главно болните буби и хората от персонала (със замърсени ръце). Жаби, попаднали в бубарницата, също могат да пренесат заразата.

Предразполагащи фактори за развитие на инфекцията са слабото и нередовното хранене, съчетано с отглеждане при висока температура.

Признаци. Характерно е бавно развитие и прогресиращо изтощение. Болните ядат малко, кожата им е отпусната, с бръчки, кафеникава. Бубите се развиват неравномерно, около задния проход има зацапвания вследствие разстройство на храносмилателната система. Те не мога да преживеят на храносмилателната система. Те не мога да преживеят линеенето поради слабост. Част от болните буби успяват да се завият, превръщат се в какавиди и дори в пеперуди. Пашкулите обаче обикновено са недозавити, тънки, лесно деформиращи се, съдържат умряла какавида или пеперуда, които са неразложени, изсъхнали и незацапващи пашкула. Голям е процентът на т.нар. “пашкули-джуджета”, т.е. дребни, спечени пашкулчета, които болните успяват да завият.

Профилактика. Основното е поддържане на идеална хигиена на ръцете на персонала, тъй като тоалетните (с човешките екскременти) са източник на зараза. Инвентарът също трябва да се почиства и дезинфекцира, а след отглеждането на партида с признаци на стрептококов ентерит е наложителна и повторна дезинфекция.

 

Ядрена полиедроза

Ядрената полиедроза или грасерия (жълтеница) е широко разпространено заболяване. Причинява се от вирус, който е много устойчив към условията на външната среда. Той се размножава в хемолимфата (кръвта) на бубата.

Възприемчивост. Заразяването става главно през гъсеничния стадий. Заболяването се характеризира с висока контагиозност. Вирусът остава в организма на насекомото през цялата онтогенеза, преодолявайки метаморфозата и предавайки се трансфазно от ларвата до възрастното поколение.

Източник на инфекцията. Основният източник за възникване на болестта при бубохраненето е заразяването на семето повърхностно с вирус. Дезинфекцията чувствително снижава заболеваемостта. Има два начина за предаване на заразата: чрез замърсяване (контаминиране) – при излюпването си гъсеницата поглъща вируса от повърхността на яйцето, и чрез вътрешно заразяване – когато той е в самото яйце. Хлебарки, мравки и други насекоми пренасят вируса в бубарницата.

Предразполагащи фактори са резките охлаждания на телата на бубите, високата влажност, въздушното течение, храненето със сочен, мокър, нетемпериран и обгазен с формалин, флуор или камфор черничев лист.

Признаци. Коремните прешлени на бубите се издуват пръстеновидно, те изглеждат силно сегментирани; кожата се напряга, става блестяща като намаслена хартия. Бубите се разпълзяват и оставят, на мокра следа. В последните стадии на болестта е характерно т.нар.”затлъстяване” – тялото силно надебелява и се скъсява, изглаждат се границите между сегментите. Гъсениците лежат неподвижно, имат млечнобял (порцеланов) до сламеножълт цвят. От пукнатата кожа изтича мътна хемолимфа. Болните се завиват, отделят коприна, но я разпиляват, а ако успеят да се завият, тялото им залепва от вътрешната страна и се образуват т.нар. “глухи пашкули”.

Профилактика. За да не умират бубите от грасерия, се препоръчват следните профилактични мероприятия: предварително почистване на бубарниците и инвентара, идеално измиване и провеждане на дезинфекция с 5% разтвор на хлорна вар, 3% разтвор на сода каустик или 4% разтвор на формалин; поставяне на болните или умрелите буби в специален съд с дезинфекционен разтвор, затворен с капак (в никакъв случай те да не се дават за храна на домашните птици); осигуряване на непрекъснато проветряване; ако има болни и умрели, всяка сутрин се пръска с 3% разтвор на сода каустик или 5% разтвор на хлорна вар. Следобед се провежда прашене с една част хлорна вар на прах и осем части негасена вар на прах, смесени много старателно; избягване на температури за отглеждане над 28-30°С и под 20°С и висока относителна влажност над 75-90% през последните възрасти.

 

Цитоплазмена полиедроза

Тази болест се причинява от вирус, който инфектира само червото на бубите. Болестта се проявява внезапно вследствие провокиращото действие на неблагоприятни фактори. С отделения върху храната и постелята вирус се заразяват здравите буби.

Признаци. Заболелите буби имат намален апетит или въобще не се хранят, отделят меки, топчести изпражнения, навързани като верижка с ципеста маса. Екскрементите на бубите преди смъртта са белезникави. На много от болните червото леко изпада или в края си е винаги изцапано.

Профилактика. Вирусът е силно чувствителен към дезинфекционни разтвори. Мерките за предотвратяване на болестта са както при грасерията: отглеждане на бубите при хигиенични условия; избягване на увехнали, груби, замърсени, мокри или влажни листа; непрекъснато проветряване и разреждане; болните и умрелите индивиди навреме да се изхвърлят в съд с дезинфекционен разтвор и с капак

 

Инфекциозна вирусна флашерия

Заболяването се предизвиква от вирус, с който се заразяват бубичките от младите възрасти, но има породи, напълно устойчиви към тази болест. Заразяването

става през устата, като вирусът се размножава в червото. Огромно влияние оказват гнилостните процеси в черничевите листа, недостатъчната резистентност на породата, недостатъчната аерация на помещението и други отклонения от екологичните параметри.

Признаци. Заболелите буби са с намален апетит, просветнал главогръд, повръщат стомашен сок и имат диария. Чрез екскрементите на заболелите храната се зацапва и по този начин става източник на заразяване на здравите буби.

Ако заболяването протече остро (при възприемчивите породи), след инкубационен период от седем до десет дни бубите почерняват, завилите образуват ципеста обвивка вместо нормален пашкул, умират вътре, разлагат се, появяват се изтечения с остра миризма. Тялото на бубите става меко, прилича на мехче, главите им увисват надолу и от устата им изтича зловонна черна течност. Тази картина преди смъртния изход се обуславя от размножаването в червата на болните буби на множество бактерии от различни видове, но основният фактор е вирусът, който разрушава епителните клетки на червото и така се създава възможност чревните бацили да проявят действието си. Пашкулите на успелите да завият буби са с черни петна, просмукали са секретите на умрялата вътре гъсеница и миришат много лошо.

Профилактика. За да се избегне тази болест, важно е да се използват за бубохранене устойчиви към вируса на флашерията породи (при тях инфекцията протича латентно, т.е. без явни признаци, защото добре е изразен имунитетът на чревната стена и заразеният епител се самоотхвърля, чревните клетки се “оронват” и изхвърлят с екск- рементите). Необходимо е да се провежда цялостна дезинфекция преди и след всяко бубохранене, както и по време на бубохраненето на бубите заедно с постелята. Бубите трябва да се хранят само с чисти и свежи черничеви листа. В момента се разработват няколко схеми за инактивиране на вируса в околната среда и инхибирането му в организма на бубите с помощта на т.нар. “вирусни инхибитори”, каквито са за този вирус производните на гуанидина. Засега ефективни лекарствени средства за борба с болестта няма.

 

Мускардина (каменица)

Мускардината (“каменната болест”, “каменицата” или “керечът”) е заболяване, познато на много бубохранители, разпространена в цялата страна. Причинява се от гъбичка, чиито спори са широко разпространени във въздуха, по инвентара и в самата бубарница, особено ако тя се намира близо до реки, езера, особено блата.

Възприемчивост. Могат да се заразят всички стадии на развитието на насекомото, но най-силно възприемчиви те са през гъсеничния и през какавидния стадий.

Източник на инфекцията. Гъбичката се внася в бубарницата със заразения въздух, инвентара, чрез насекомите и персонала. Източник са и труповете на умрелите гъсеници, особено престоялите няколко дни и покрити с мицел побелели трупчета, които са истински инкубатор за спори.

Предразполагащи фактори са недостатъчното проветряване на бубарницата, над 90% относителна влажност и температура над28°С.

Заразяването става в повечето случаи през кожата, като не е задължително тя да е наранена (както това е при септицемията), защото спората на гъбичката прораства чрез тръбичка в тялото на бубата, като разгражда кожната покривка със специални вещества (ензими). Не е изключено заразяване през устата или през трахейните отворчета (през дихателната система), особено ако замърсяването (контаминирането) със спори е високо. Особено чувствителни са бубите по време на линеене.

Признаци. Заразените буби губят апетит, стават лениви, по-късно по кожата им се появяват кафяви петна, особено по коремната област. Петната са леко релефни, изпъкват от кожната покривка и имат ясно очертани контури, докато при пебрината е обратното – петната са разлети и по-скоро са “вдлъбнати”, тъмнокафяви до черни. Бубата престава да се движи, умира от три до пет дни след заразяването. След още три дни трупчето се покрива с налеп от мицел и спори на гъбичката, втвърдява се и никога не се размеква и разлага. Налепът може да бъде различен по цвят в зависимост от вида на гъбата- причинител – бял, зелен, жълт, кафяв или черен. В повечето случаи е бял, трупчето изглежда като посипано с гасена вар, откъдето е и името на болестта. Бубите, които успеят да завият пашкули, умират в тях във вид на ларва или какавида, втвърдяват се и се покриват с характерния бял налеп вътре в пашкула.

Мерките за борба се свеждат до провеждане на предварителна и заключителна дезинфекция и обработка на бубите в първите възрасти с 1-3% разтвор фолизан трокенбайце или 1% разтвор на метилтопсин в смес с негасена вар. Ако се открият умрели от мускардина буби, останалите се прашат сутрин или вечер с хлорна вар. Ако внезапно се открият много болни или умрели буби, постелята заедно с бубите се пръска с 5% разтвор на хлорна вар, след което се изхвърля и се продължава с прашене. Постелята се изгаря. 

 

Свързани новини