Биологичното зеленчукопроизводство се базира на основните изисквания за биопроизводство като цяло, но е съобразено с особеностите и специфични изисквания на зеленчуковите култури. Този тип на производство е алтернатива на конвеционалното производство на основата на установените технологии в тази област. Биологичното зеленчукопроизводство лесно може да се приложи във фамилни стопанства.
Характеризира се с няколко особености:
- Произвежда се качествена, здравословна храна с висока биологична стойност;
- Производството се базира изцяло на употребата на органични субстанции и изключва внасянето на химични вещества под формата на торове и препарати за растителна защита;
- Запазва околната среда от замърсяване и поддържа екологичното равновесие;
- Запазва, поддържа и обогатява естественото почвено плодородие;
- Oпазва водните басейни и подпочвени води от замърсявания с химични субстанции;
- Намалява разходите за химични пестициди и торове, като се използват само вътрешностопански биологични средства;
- Необходим е едногодишен или двугодишен период на конверсия.
За успешното и правилно извеждане на този тип производство трябва да се вземат под внимание следните изисквания:
- Да се осигури голямо видово и сортово разнообразие;
- Да се подбират култури с различен период на вегетация и да се осигури целогодишно -използване на площта;
- Изборът на култури да е съобразен с биологичните им изисквания;
- Да се обърне внимание на видовете и количество неприятели и болести по растенията;
- Да се осигури подходящо сеитбообращение;
- Да се осигурят достатъчно хранителни вещества;
- Осигуряване на голямо видово и сортово разнообразие.
Осигуряването на голямо видово и сортово разнообразие е един от ключовите фактори при биологичното производство. Създават се смесени посеви, като културите се засаждат на лехи или бразди. Смесените посеви са тези, на които се отглеждат едновременно различни зеленчукови видове. На начинаещия градинар се препоръчва като начало да експериментира с няколко култури на малка площ, а в последствие да увеличи тяхното разнообразие. След време, сам ще планира и отглежда подходящи растителни асоциации. Комбинирането на растенията трябва да е съобразено с обема и дължината на кореновата система. Извличането на хранителни вещества е от по-плитките и дълбоки почвени слоеве. Трябва да се съчетават видове с различен хранителен режим, усвояващи различни хранителни елементи, като по този начин се избягва едностранното извличане на хранителни вещества. Изборът на растения да е съобразен и с техния хабитус, така че да не се засенчват и взаимно да не си пречат. За тази цел по-високите растения се засаждат в центъра на площта, а тези с по-голяма листна маса и хабитус, както и пълзящите по краищата на насаждението. Печели се място и същевременно се осигурява по-добро покритие на почвата. Спазването на агротехническите срокове на отглеждане също е важен фактор за правилното извеждане на този тип производство. Необходимо е да се спазват и изискванията за хранителната площ на всеки вид.
Изключително важно при смесеното отглеждане на културите е ползата от взаимното им влияние чрез отделяне от корените и листата на ароматни вещества, наречени фитонциди, които предпазват растенията от нападение на болести и неприятели. Понякога може да повлияят и на вкуса на консумативната част на съседните растения.
Подбор на култури с различен период на вегетация с цел целогодишно използване на площта
Правилният избор на културите според тяхната вегетация дава възможност за уплътнено използване на площите чрез отглеждане на две, три понякога и четири култури за една вегетация. Ограничената площ на малките стопанства и нуждата да се получава повече продукция от единица площ налагат оптималното й използване. От друга страна вторите култури обогатяват почвата с хранителни вещества, предпазват я от ерозия и намаляват плевелната растителност.
Избор на култури според биологичните им изисквания
Засаждането на зеленчуковите култури трябва да бъде съобразено с техните биологични изисквания. В биологичното зеленчукопроизводство се прилагат установените (същите) срокове за сеитба и засаждане според конвенционалните технологии за отглеждане.
Важно! Да се обърне внимание на видовете и количество неприятели и болести по растенията
Биологичното зеленчукопроизводство лесно може да бъде компроментирано, ако не е съобразено с микроклиматичните особености на района и предпоставката за силно намножаване на болести и неприятели за културите, включени в схемите на отглеждане. В тази връзка е важен изборът на сорт и неговата устойчивост към причинители на бактериални и гъбни заболявания, както и към някой вируси. Разнообразието от такива сортове на българския пазар е ограничено и се предлага твърде беден сортимент. Местните сортове са придобили естествена устойчивост, но те не са високодобивни и не отговарят на качествата за външен вид на продуктовата част . Ако градинарят не може да намери устойчиви или местни сортове, в този случай е препоръчително да се отглеждат няколко сорта от един и същи зеленчуков вид. Болестите атакуват избирателно растенията, а болните растения и тези страдащи от липса на достатъчно хранителни вещества стават обект на нападение от неприятели, най-вече от акари и въшки. Степента на поява и нападение на неприятелите също зависи от климатичните условия и годината на отглеждане.
Борбата с болести и неприятели се извежда чрез препарати и отвари на растителна основа или други органични вещества. Много добро средство за борба срещу неприятелите е засаждането по краищата на насаждението на растения с репелентно действие. Такива са различните видове тагетис и босилек. Предпоставка за намножаването на болестите е и микроклимата в посева. Задължително е осигуряване на достатъчна циркулация на въздуха, ето защо растенията се засаждат на по-големи разстояния. Не са препоръчителни схемите за засаждане на конвенционалните технологии на отглеждане.
Осигуряване на подходящи сеитбообращения
Осигуряването на подходящи сеитбообращения редуцира както намножаването на почвени патогени, така и на плевелната растителност. Силното й размножаване конкурира и застрашава развитието на отглежданата културата. Забраната за употреба на хербициди в биологичното производство затруднява борбата и налага търсенето на подходящи методи за справянето с този проблем. От значение е правилната и навременна обработка на почвата, но водеща роля има сеитбообръщението. Сеитбообръщението е краткосрочен или дъглосрочен план за видовете зеленчукови култури, които ще се отглеждат в градината, за тяхното разположение по време и място и цялостната организация на производството. Редуването на културите, техните биологични особености, схеми на отглеждане и специфични почвени обработки възпрепятстват размножаването и видовото разнообразие от плевелна растителност. От друга страна, подходящото редуване на културите поддържа почвеното плодородие, като изборът на подходящия предшественик е особено важен фактор при биологичното производство. Правилното сеитбообращение подобрява физико-механичните свойства на почвата и регулира водният и хранителен потенциал. Успешно се прилагат схемите за сеитбообращения от конвенционалното земеделие.
Осигуряване на достатъчно хранителни вещества за растенията
Няколко източника за хранене на растенията могат да бъдат използвани в биологичното земеделие. Отглеждането на култури от сем. Бобови като предшественик, благодарение на азотфиксиращата си способност обогатяват почвата с азот. От друга страна след прибирането на стопански използваемата част, листно-стъблената маса може да бъде заорана (зелено торене) или компостирана.
Компостът е органичен тор, продукт от смесването на различни органични отпадъци от селското стопанство и бита. Добър източник на хранителни вещества и много добро средство за оползотворяване на градинските отпадъци От друга страна компостът подобрява структурата и водно-въздушните свойства на почвата. Компостирането е лесноосъществим процес. Може да се извърши в определен участък в градината или в съдове – т.н. компостери. За получаването на качествен компост е необходимо да се спазва определена технология на компостиране. Освен като източник на хранителни вещества, компостът има защитни свойства срещу почвени патогени.
Най-често използван източник на торене в биологичното зеленчукопроизводство е оборски тор (полуугнил или угнил), но той задължително трябва да е от био ферма. Приложен след компостиране е по-ценен като тор, тъй като процесът е екзотермичен, температурата, която се отделя е над 60°С и убива кълняемостта на плевелните семена.
Към органичните торове се отнасят и течен оборски тор, птичи тор, костно брашно, рибено брашно, водораслови продукти и др. Най-лесно достъпни за градинаря са зеленото торене, компостът и оборският тор. На българският производител се предлагат и няколко промишлени торове, които имат специално разрешение за използване в биоземеделието.
Необходимо е всеки градинар да си води дневник за дейностите в градината през годината. Записват се:
- дати на сеитба;
- дати и схеми на засаждане;
- почвени обработки;
- дати на торене и видове торове;
- агроклиматични особености на годината, степен на нападение и видове болести и неприятели;
- средства за растителна защита;
- особености през вегетацията, прибиране на реколтата и добиви.
Дневникът ще улесни планирането на сеитбообращенията през следващата година. Съдържа пълна информация за състоянието на градината през годините и приложените практики.
Гл. ас. Цветанка Динчева Институт по зеленчукови култури „Марица“, Пловдив