Аквафермите в България трябва да постигнат производство от 20 хил. т до 2020 г. » Съвети в земеделието

декември 05, 2020

Аквафермите в България трябва да постигнат производство от 20 хил. т до 2020 г.

Аквафермите в България трябва да постигнат годишно производство от 20 хил. т към 2020 г. Тази цел е заложена в Национален стратегически план за развитието на аквакултурите в България, изготвен от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). В момента проектът е публикуван за обществени консултации.

От стратегията става ясно, че при еврофинансиренето приоритет ще имат фермите с годишно производство над 100 т продукция. С евросредства ще се насърчава разнообразяването на видовете в аквафермите, както и производството на застрашени морски видове като калкан и черноморска стрида.

Стратегията обхваща периода 2014-2020 г. Тя трябва да бъде представена на Еврокомисията най-късно в деня на предаването на оперативната Програма за морско дело и рибарство (2014-2020). В документа се анализира състоянието на  аквакултурата, разгледани са и насоките за устойчивото развитие на сектора. Планирани са действия за намаляване на административната тежест за производителите.

 

Производството сега

 

Регистрираните в ИАРА рибни ферми са общо 451. Общото количество продукция от аквакултури за 2012 г. в България е 7 557 т.

До 2007 г. производството в сектора расте и достига около 7500 т годишно. Тази положителна тенденция се обръща през 2011 г. и 2012 г., когато производството значително спада с около 2300 т, в сравнение с 2010 г. Това се обяснява с общата икономическа рецесия в страната и Европа и последвалите спад в потреблението и трудности за малкия и среден бизнес, към които се числят в голямата си част и производителите на аквакултури в България.

Продукцията на аквакултури в България се доминира от производството на риба, следвано от производството на черна мида. От ракообразните основен обект на култивиране е езерният рак, чието производство за 2012 г. е 3,4 т, или 0,05% от общата продукция от аквакултури за страната за същата година. През последните години е регистрирано и производство (под 1 т) на защитен от българското законодателство вид речен рак.

Представители главно на 2 семейства риби формират продукцията от аквакултури в България за периода 2007-2013 г. От възникването на рибностопанска дейност у нас, преди повече от век до сега, най-значително е производството на шаранови риби, следвано от това на пъстървови.

През последните 5-10 г. видовете се обогатяват. Причините са няколко – забраните за улов на есетрови риби, навлизането на съвременни технологии, позволяващи отглеждането на екзотични видове. След забраната се развива есетровъдството.

Навлизат нови видове като африканския и каналния сом, както и барамунди – в  затворени  системи.

Все още делът на местните видове, например бяла риба и костур, е незначителен спрямо общото производство.

Бъдещата диверсификация в производството трябва да е насочена към включването на ценни видове от местната фауна, които по една или друга причина не са били обект на култивиране у нас, се казва в стратегията. Перспективни видове са бялата риба, костурът, линът, дунавската пъстърва, морските кефалови и калканови риби и други.

От чуждите видове най-масово в производството са навлезли пъстървовите риби.

Броят на фермите за черноморска мида е 43 с обща продукция за 2012 г. от 878 тона.

 

Кои са успешните ферми?

 

„Микро” предприятията с продукция до 10 т годишно са 139. За 2012 г. те са произвели 504 т риба. 31 са фермите с до 1 т годишно производство. Производственият потенциал на сегмента е в рамките на 2 976 т годишно производство. Въпреки многото оператори, този сегмент произвежда едва 6,7% от общата продукция. Анализът показва, че това производство не е достатъчно рентабилно.

В сегмента на „малките” производства – от 11 до 49 т, могат да бъдат причислени 59 ферми с годишно общо производство за 2012 г. от 1267 т продукция. Приносът им към общото количество годишна продукция е 16,8%.

Въпреки малкия си брой – 14 акваферми, делът на „средните” производства за 2012 г. е 923 т, или 12,1% от общото количество за страната.

Гръбнакът на производството в подсектора е формиран от 13 големи производства, на които се падат 64,46% от общото количество продукция за 2012 г., или 4871 т. Тук се наблюдава ръст в производството за 2012 г. спрямо 2011 г. от 37%.

Според анализа подпомагането на големите ферми следва да е приоритет на програмата, тъй като те са структуроопределящи и тяхното развитие влияе пряко върху жизнеспособността на отрасъла. Заявеният производствен потенциал на тези обекти е в размер на 7011 т.

226 ферми не са подали данни, вероятно поради липса на активност или стартирането на ново производство.

 

Консумация на риба

 

Консумацията на риба средно на домакинство в страната през 2012 г. е 11,8 кг, а средно на лице е 5,1 кг. Шаранът е най-често консумираният вид риба. След него се нареждат дъговата пъстърва, бялата риба, сребристата каракуда и др. На тези видове риба се дължи 68,6% от общото потребление на риба.

Общото количество консумирана риба и рибни продукти през 2012 г. в домашни условия и в заведенията за обществено хранене е: средно на домакинство 23,9 кг, средно на лице – 10,2 кг. Произведените в страната риба и рибни продукти са около 45% от общо консумираните.

Данните за световната консумация са за 18,6 кг на човек годишно, а за Европа – 21,4 кг на глава от населението годишно, като най-голямо е потреблението в Португалия – 56,9 кг на глава от населението годишно.

 

Ефектът от евросредствата

 

Финансирането за сектор „Рибарство” през предприсъединителния период (2000-2006 г.) чрез САПАРД е в размер на 12 млн. евро. 14 преработвателни предприятия и 26 ферми са сключили договори за целия период. При аквафермите реализираните проекти са 15, с финансиране от 4,7 млн. лв. Годишното производство от тези ферми е близо 1/3 от аквапродукцията в България.

Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013 е с бюджет от 54 млн. лв., като една от целите бе да се развие аквакултурното производство. По данни на МЗХ от август по програма „Рибарство“ са договорени 98% от средствата, а са разплатени 48 на сто.

В резултат на програмата е подпомогнато изграждането на производство на шаран и шаранови риби в обем 1340 т. По програмата е финансирано и производството на 2048,5 т пъстървови риби. При изготвянето на анализа са финансирани и проекти, реализирането на които ще доведе до производство на миди и риби в размер на почти 11 хил. т.

При запазване на обемите на производство от останалите ферми в страната, или обем от около 7500 тона, очакваните общи количества производство към 2020 г. ще надхвърлят 18 хил. т, смятат експертите.

 

Перспективите

 

Анализаторите отбелязват, че политиката на ЕС в последните години е към намаляване на  стопанския риболов в морски води. Те припомнят още, че е доказано намаляването на естествените популации. Същевременно търсенето на риба и рибни продукти на световно и европейско ниво се увеличава, особено в страните с висока консумация на риба. „Заместител” се явяват аквакултурите, в частност морските аквакултури.

Поради тази причина в стратегията се препоръчва фермите за производството на шаран, които нямат добър експортен потенциал, да се пренасочат към нови видове с по-добри възможности за пазарна реализация.

Брутната добавена стойност на сектора за 2012 г. е около 5 млн. лева, а заетите са 469 души.

Идеята в стратегията не е да има механично увеличаване на тоновете произведена продукция (до 20 хил. т годишно към 2020 г.), а  отрасълът да бъде преструктуриран, отбелязват авторите на документа.

Отглежданите видове трябва да се разнообразят, като се насърчават фермите за соленоводни видов (в т.ч. и проекти за квотирани и застрашени видове като калкан и черноморска стрида), видове с експортен потенциал и подходящи за преработка.

Стопанствата ще се конкурират успешно, ако се реализират проекти за интензивно отглеждане чрез въвеждането на иновативни технологии.

От стратегията става ясно, че приоритет ще бъде финансирането на ферми с годишно производство над 100 т продукция, тъй като приносът на този тип стопанства е огромен.

 

За автора

Сродни публикации