Посевите редовно се проверяват и ако се открият поражения от “снежна плесен” (особено в прорасналите посеви), снегът се притъпква с валяци. На откритите площи се прави снегозадържане, а в нивите, където се задържа вода, тя се отвежда.

Пшеницата не понася вода и ако посевът престои повече от 10 дни под нея, то той напълно загива. За да се избегне това, през топлите дни на януари около по-ниските ниви трябва да се направят отводнителни канали.

Подготвят се азотните торове и тороразпръскващата техника за подхранване на есенниците. Към края на месеца в равнинните и по-топли райони на страната, през дните, когато почвата е замръзнала се подхранват посевите. Ако през есента не е извършвано подхранване с азот и азотната норма не може да се внесе на два пъти, то цялата норма се внася през зимата. При опасност от изнасяне на азота на наклонени площи с водите от бързо топящ се сняг, азотната норма се внася на два пъти – януари-февруари и в края на март.
При температура по-висока от 6-7 градуса през топлите часове да се извършва обследване на площите за обикновена полевка. По диагонал на блока се броят колониите. Затрупват се 10 колонии и след 24 часа се проверяват. Броят на отворените ходове разделен на 10 дава плътността на 1 дка – при плътност на 1 колония на дка започва залагане на примамки.

При наличие на 2-3 ларви или 2-3 повредени растения на един квадратен метър се третира срещу житен бегач, като ларвите са в трета възраст.