Овощарство - февруари » Съвети в земеделието

декември 11, 2024

Овощарство – февруари

Средната месечна температура за Северна България и високите полета е между 1 и 0°С, а за Южна и Черноморието – между 1 и 3°С. За нормално количество валежи през месеца се смята до 40 дм3/м2, а за планините и най-южните райони – 40-100 дм3/м2.

Ветровете през февруари са предимно западни и северозападни със средна скорост 2-3 м/с. В Добруджа и по Черноморието духат най-често североизточни ветрове и средната им скорост за около 1/3 от дните на месеца надвишава 10-15 м/с.

През февруари голяма част от овощните видове и сортове са във фенофаза на принудителен покой, т.е. изискванията на пъпките към студ са задоволителни и те са в покой само заради неблагоприятните метеорологични условия. Ето защо ненормалните затопляния през този месец могат да доведат до активизиране на жизнените процеси, отслабване на закалката и при повторно понижаване на температурите – до повреди на вегетативните и плодните органи. Най-бързо реагират на затоплянето лешникът, дрянът, кайсията, бадемът, прасковата, джанката и сливата, следвани от черешата, вишнята, крушата, ябълката, дюлята и мушмулата.

 

Агротехнически мероприятия

Полагат се системни грижи за свеждане на загубите на плодове при съхраняването в плодохранилищата до минимум, както и за предпазване на посадъчния материал за пролетно-лятно засаждане на ягоди от мухлясване и прерастване.

 

В овощните градини

  • довършва се изкореняването на болните, остарелите и изсъхналите неплододаващи вече дървета;
  • продължава ремонтът на старите и изграждането на новите телени конструкции;
  • продължава зимната резитба за производство и подмладяване на семковите овощни видове;
  • при затопляне на времето се засаждат дръвчетата в новите овощни насаждения;
  • продължава дълбокото внасяне на фосфорни и калиеви торове, ако има условия за това;
  • при благоприятно време започва резитбата за производство на костилковите овощни видове;
  • добре да се извърши варосване на стволовете на дърветата след старателно остъргване на напуканата кора, ако през есента не е направено и времето през месеца позволи.

 

В овощния разсадник

Започва засаждането на подложките в питомника.

Преглеждат се околираните през предходната година подложки. Премахват се превръзките (ако не е извършено през есента). Присаждат се на калем подложките, чиито окуланти са загинали през зимата.

Изрязва се дивата част на подложката над пъпката. Голямо значение има мероприятието да се проведе преди започване на сокодвижението, защото в противен случай младото растение отслабва. Подложките се изрязват на 2-3 см над присадената пъпка с наклон на отреза, обратен на страната на пъпката.

Изрязване на подложката на чеп на 12-15 см над присадената пъпка се практикува в разсадници, изложени на силни ветрове. Тогава младия летораст се привързва за чепа за предпазване от откъсване.

При подходяща влага се извършват първите обработки в междуредието с култиватор или дискова брана, а в реда – с фреза с отклоняваща се секция, за да се подготви почвената повърхност за третиране с почвени хербциди.

Събират се калеми за предприсаждане на дърветата от малоценни сортове и пропаднали през зимата пъпки в овощните разсадници.

 

В насажденията от други култури

  • продължава контролът във вегетационните съоръжения за доотглеждане на актинидията;
  • продължават грижите за отглеждане на подложки за цитрусови и фисташка в топли оранжерии.

 

Растителнозащитни мероприятия в овощните градини през февруари

В слънчевите дни на февруари овощарите трябва да извършат предварителни обследвания. Това се прави с цел да установи плътността и наличието на зимуващите неприятели. При провеждането на зимната борба срещу тях е необходимо да се съобразяваме с икономическите прагове на вредност.

Изрязване на изсъхнали клони с цел унищожаване на натрупана зараза от ранно кафяво гниене, брашнеста мана по ябълката и прасковата, шарка по сливата, бактериално изсъхване, корояди, дървесинояди и други вредители. Премахване на старата кора с цел унищожаване на някои видове акари, плодови червеи и други.

Провежда се зимното пръскане на ябълките, крушите и сливите срещу:

  • зимуващите форми на неприятелите;
  • срещу къдравостта и сачмянката на прасковата и кайсията;
  • ранното кафяво гниене.

Зимното пръскане се провежда при сухо време, температури на въздуха над 0°С и безветрени дни. При зимното пръскане не трябва да се прави икономия от работни разтвори тъй като за да се унищожат причинителите на болести и вредителите е необходимо обилно обливане на дърветата. Пръска се обилно с бордолезов разтвор в концентрация 1-1,5 %, като се обливат обилно всички клони. Синият камък, който остава след изпаряването на водата препятства развитието на кафявото гниене по плодовете и къдравостта по листата на прасковата. При ябълката успешно може да се използва 5-7% разтвор на карбамид.

 

Резитба за плододаване

Най-добре е резитбата за плододаване да се извърши след преминаване на зимните студове, от началото на сокодвижението, т.е. от началото на февруари до средата на март. При тази резитбата за плододаване се извършват две операции: съкращаване на клонките и прореждане. Преди резитбата за плододаване всяко дърво се оглежда внимателно и се преценява какво трябва да се направи. На-напред се премахват всички счупени, изсъхнали и повредени клони. След това се пристъпва към така нареченото просветляване на короната – отстраняват се всички клонки, които растат успоредно или навътре и взаимно си пречат. На плододаващи, но с по-слаб растеж дървета трябва да се извърши по-силно съкращение на плодните клонки. Обратно – при по-силни дървета – съкращаването на плодните клонки е по-слабо.

Силните резитби на младите дръвчета забавят изграждането на короната и встъпването в плододаване. Силна резитба се прави само първата година след засаждането. През следващите години съкращаването на леторастите трябва да бъде сведено до минимум и само да се премахват клонките, които растат навътре в короните.

Резитбата започва от старите плододаващи дървета, които развиват плодните си пъпки по-рано, а след това да се премине към по-младите. С цел намаляване рисковете от измръзване при повратни късни студове първо трябва да се режат по-студоустойчивите видове /ябълка, круша, слива/ и след това по-топлолюбивите /вишна, череша, праскова и кайсия/.

Непосредствено след резитбата отрезите се замазват с блажна боя или бял латекс, с прибавяне на Шампион -1% или Фунгуран – 1%.