Животновъдство - февруари » Съвети в земеделието
Животновъдство – февруари

Месецът бележи началото и на първите пролетни грижи в животновъдството. Кратките периоди на затопляне след продължителния студен януарски месец е добра възможност за по-продължителни разходки на животните. Чистият въздух и слънцето са добър стимул за по-добра работа на всички органи и системи.
Основните дейности през месеца са насочени към хигиената и поддържане на оптимален микроклимат в помещенията за животни и са свързани с някои сезонни заболявания,продължили от януари – дихателните заболявания при телетата и прасетата, колибактериозите и салмонелозите.

В ГОВЕДОВЪДНАТА ФЕРМА

През зимните месеци и особено към края на зимата – месец март много често се подценява значението на ежедневните разходки на бременните крави и особено на юниците, а това е една от причините за трудните раждания.
Как се предпазват юниците и кравите от трудни раждания? За да се предпазят юниците от трудни раждания, най-напред трябва да се съобразяваме с възрастта на заплождане – трябва да не се допуска ранно заплождане, особено на юници с недостатъчно телесно развитие и преди тазът им да е достигнал нормални размери. Ако се заплождат с бици от месодайна порода правилно е за юниците да се избират по-дребни бици.
На юниците и на кравите през бременността, особено през последните два месеца, се осигуряват ежедневно 3-5 часово движение и нормирано хранене, което да предотвратява прекомерното нарастване на плода. Последните дни преди раждането се спира даването на обемисти фуражи (силажи, каши и др.), които притискат плода и му пречат да заема предродилна позиция, а им се осигурява доброкачествено сено. При юниците е целесъобразно на края на бременността (15-10 дни преди отелването) дажбата да се намали наполовина, с което се ограничава прекомерният растеж на плода.
През месец февруари животните са в условията на зимно отглеждане. Важно е да се създаде подходящ микроклимат в помещенията за отглеждане на телетата. Най-вредни за здравето им са резките температурни промени,съчетани с наличие на течение и повишена влажност на въздуха.Освен това простудените телета усилено потребяват фураж,а прирастът им намалява с 15-20 процента.Оптималната температура и влажност на въздуха за телета от 1 до 3 месечна възраст са съответно – 14-18°С и 70%,а за телета на възраст от 3 до 6 месеца – 12-16°С и отново 70% влажност.
Присъствието на сочни фуражи (силаж, сенаж, цвекло, моркови) в зимните дажби е от особено значение за млечната продуктивност на високопродуктивните животни. Също така трябва да се има в предвид ,че в първите месеци след отелването лактиращите животни се нуждаят от повече хранителни вещества,за усиленото млекоотделяне. Поради намаления апетит и голямото количество на фуража,който трябва да поемат те не успяват да го изконсумират и недостигът обикновено се покрива от разграждане на телесни резерви.Не бива да се допуска това да е прекалено,защото може да доведе до заболяване от кетоза и намаляване на млечната продуктивност. За тази цел животните трябва да се хранят с висококачествени фуражи.
Висококачественото сено е отличен фураж за дойните крави и е желателно да се дава по 4-6 кг дневно.За предпочитане е люцерновото сено пред ливадното. Царевичният силаж е друг основен фураж и се дава в количество от 20-25 кг дневно.Кръмно цвекло от 10 до 40 кг подобрява млечността. Зърнените фуражи се дават по 0,5 кг за всеки килограм мляко над 8 кг.

В ОВЦЕФЕРМАТА

Протича масово оагване на овцете. За успешното протичане на агнилната кампания и опазване на всички родени агнета е необходимо хранене с качествени фуражи. Незаменими фуражи през този период са качественото ливадно или люцерново сено, което се дава в количество 0,5-1,5 кг. и висококачествени концентрирани фуражи. Осигуряват се боксови прегради за новородените агнета, използвания инвентар се дезинфекцира редовно, постелята да е суха чиста ,да не е плесенясала През първите две три седмици майките са заедно с агнетата защото същите бозаят и през нощта. В дневната дажба на една овца трябва да влизат още около 400-600 гр. концентриран фураж, силаж 2 кг., слама 1 кг., каменна сол на воля.
Агнетата предназначени за угояване се отбиват на 35-45 дневна възраст, при живо тегло 12-15 кг, а одобрените за разплод на 90-100 дневна възраст при живо тегло 25 кг.

В КОЗЕФЕРМАТА

Козите също са преминали на оборно отглеждане, но, когато температурата позволява те трябва да се изкарват навън. Приемането на замръзнала вода и храна е причина за аборти. Може да изкарвате козите на паша и през зимата при условие, че времето не е дъждовно, няма поледици и мъгли. Това се отразява благоприятно на организма, подобрява се смилаемостта на фуражите и по-доброто им усвояване.
Месец февруари съвпада с края на втората половина от бременността при козите, която продължава пет месеца (от 146 до 158, средно 150 дни). Коремът на козата се подува и започва да увисва. Движението на плода през последните седмици може да се забележи или да се почувствува с ръка, леко опряна на корема на козата. През този период, когато плодът бързо нараства и се развива, за получаването на добре развити, здрави и жизнени ярета е необходимо майките да се хранят добре – с богати с белтъчини и минерални вещества фуражи. През последния месец от бременността на козите се дават лесносмилаеми и с малък обем фуражи и не трябва да се изкарват на паша на далечни разстояния, тъй като лесно се уморяват. Непродължителната разходка в хубаво време е необходима, защото спомага за по-лекото раждане.

В ПТИЦЕФЕРМАТА

В птицевъдството вече се залагат яйцата за люпене на общо ползувателния тип пилета. Птицевъдите отглеждащи и предлагащи през пролетта едномесечни такива, трябва да обърнат внимание на няколко основни момента:

  • Внимателно да бъде подбрано родителското стадо от което произлизат разплодните яйца или вече излюпени пилета, както по кръстосвани породи, така и по здравен статус. Да не се използват за люпене яйца събрани от селския двор с неизяснен произход, те нямат генетичните заложби характерни за използваните майчини линии в родителските стада.
  • Да не се „спестяват“ ваксинациите от профилактичната програма. Ваксинациите оскъпяват себестойността незначително, но във времето налагат производителя на пазара като произвеждащ здрави птици. Извоюването на такава известност в голяма степен подпомага реализацията за години напред.

През зимата за кокошките носачки са нужни повече грижи, поради ниските температури и лошите климатични условия. Необходимо е придържането към оптимални параметри в помещенията – 16-20°С. При температури по-ниски от 10-12°С носливостта рязко намалява и разходът на фураж се увеличава, а оттам идват и лошите икономически резултати.
Имайки предвид проникналата у нас зараза от шап животновъдите отглеждащи чифтокопитни животни – говеда, биволи, овце, кози, свине трябва да спазват всички указания дадени им от органите на НВМС и да следят животните си за евентуална поява на някои от следните признаци по животните и своевременно да уведомяват обслужващите ги ветеринарни лекари:

  • поява на афти и везикули по устата ,копитата и папилите на млечната жлеза;
  • остра куцота и обилно слюнкоотделяне;
  • треска;
  • значителен спад на млеконадоя при млекодайните крави.

Еднокопитните и птиците не заболяват. Човекът е възприемчив като заболяват предимно децата. Заболяването обикновено протича леко.