В говедовъдната ферма

Основна грижа на животновъда е подготовката за зимуване на животните. Много е важно помещенията за животните добре да ги зазимите, за да не прониква в тях зимния студ. Въздушните течения са причини за простудни заболявания. Освен това всеки градус понижение на оптималната температура в помещението е за сметка на количеството на фуража, което животното използва за поддържане на телесната температура вместо за продукция.

Сега животновъдите трябва да правят все по-често сметка за фуража, с който ще разполагат през зимата. Преживните без сено и слама не могат. Много важно е осигуряването на необходимите сочни фуражи, най-вече чрез приготвянето на царевичния силаж, съобразно фуражния баланс на фермата.

Използването на балансирани дажби при храненето на преживни животни осигурява най-добри резултати. Затова трябва да се знае, че нуждата от суров протеин при преживните е средно около 15% от сухото вещество в дажбата. При сухостойните крави, овце, биволици, кози и през втората половина на растежния период при младите животни за разплод и угояване нуждите от суров протеин са по-малки. От повече протеин имат нужда високопродуктивните лактиращи крави. За малките телета, малачета, агнета и ярета се произвеждат специални т.нар. стартерни смески с 18% суров протеин.

 

В овцефермата

Есента е привидно най-спокойния период при отглеждане на овцете. Приключило е доенето, преминава и заплождането, храненето също не е проблем. Нека не забравяме, че точно в този период се формира в най-голяма степен бъдещата продуктивност на овцете. На първо място при една нормално проведена случна кампания, при добре подготвени овце-майки трябва да се очаква и по-висока плодовитост. Но ако искаме да получим повече нормално развити и жизнеспособни приплоди, независимо от продуктивното направление, храненето задължително трябва да се подобри, като се включат предимно концентрирани и висококачествени груби фуражи.

Есента е сезонът, когато се появяват някои заболявания по овцете. На пръв поглед те са безопасни, но ако не се вземат предпазни мерки, често се стига до големи загуби. При неправилно пресушаване се появяват мастити. Затова преглеждането на вимето, особено при високо млечните овце е належащо. При влажна есен се създават условия за копитните заболявания. Редовното почистване (подрязване) на копитата и периодичното им дезинфекциране (с разтвор от син камък или формалин) може да ви спести много грижи през зимата.

Есента е подходящо време и за проявлението на тимпаниите, преяждането и абортите. Тимпаниите или острите подувания на търбуха, се предизвикват от хранене с лесно разлагащи се фуражи, при ферментацията на които се отделят много газове. Това са предимно бобовите култури – люцерна, детелина, зелен грах, див синап, зеле и плесенясали груби храни. Натрупаните газове в търбуха причиняват подуване на корема, съпроводено с ускорено или трудно дишане, застояване и изоставане от стадото. Болното животно губи апетит и не преживя.

За това преди да се изкарат на паша, на площи с богата на сочни бобови култури, профилактично подхранвайте овцете със сухи фуражи.

Първата грижа за болното животно е то да се спре от движение или придвижването му да стане много бавно, като предните крака са на по-високо място, с голям наклон за да се облекчи дишането.

Ранните аборти през есента също може да нанесат големи щети. Те се предизвикват от фитоестрогенни вещества, които се съдържат в сочната растителност, появила се след есенните дъждове, най-често след паша на сочни бобови култури – грах, люцерна, детелина или на пресен подраст на зърнено – житни култури – ечемик, овес, пшеница. Ранните аборти могат да бъдат избегнати, като след заплождането в продължение на един месец такава паша се ограничи до два часа и се извърши подхранване с висококачествени полусухи фуражи. При отглеждане на мъжки шилета заедно с овцете майки тези фитоестрогенни вещества могат да предизвикат у тях полова активност, което не се отразява добре на стадото, затова те трябва да бъдат изолирани.

Важно е фуражите за зайци да съдържат сурови и несмилаеми влакнини. Когато несмилаемите влакнини са по-малко от 10% от сухите фуражи на смеската, има опасност от смъртоносна диария .
Нуждите от енергия и хранителни вещества при прасетата до 50-80 кг жива маса за разплод и угояване са еднакви. След тази възраст съдържанието на калция и фосфора при разплодните животни е необходимо да се завиши с 0.5-1%. Храненето на разплодни женски трябва да осигури достигането на 135 кг жива маса на 9-месечна възраст, когато се заплождат.