Животновъдство - март » Съвети в земеделието
Животновъдство – март

Първият календарен месец на пролетта се характеризира с преходност на атмосферните прояви. Средните месечни температури са положителни(освен в планините)и за северната част на страната са между 4 и 6,3ºС, по крайбрежието на Черно море между 4 и 6,3ºС (хладна пролет), а за Тракия и долината на река Струма са между 6 до 8ºС. През месеца влажността на въздуха е висока, валежите са предимно от дъжд (в планините и от сняг). Слънчевото греене се увеличава и достига стойности между 131 и 170 часа.

През месец март продължава дератизацията (борбата с вредните гризачи) започнала през февруари.
По-топлото време позволява извеждането на младите животни на открито и дава възможност за основна дезинфекция на помещенията на новородените и подрастващите животни (телета и прасета). Всички новородени (или групи телета) на еднаква възраст се заселват в почистена и дезинфекцирана клетка – система „пълно-празно”. Текущата дезинфекция се извършва без вдигане на прах и след изпразване на клетката или бокса. Съдовете за изкуствено хранене се обеззаразяват след всяко използване.

 

В ОВЦЕФЕРМАТА

При овцете това е сезонът на отбиването на агнетата и започване на доенето. Сезонни заболявания са гангренозният мастит и ектимата при овцете, а заглъхналият през зимните месеци копитен гнилец се изостря от разкаляната почва и от травматизирането на копитата от все още замръзващата кал в ранните часове на деня. И трите заболявания са заразни.
Гангренозният мастит засяга овцете и козите през периода на оагване и доене. За да се предпазят овцете и козите от заболяването, необходимо е преди всичко да се подобри хигиената, да се почиства и дезинфекцира редовно вимето, да се издоява докрай, да се подстригват овцете, да не се позволява на агнетата да бозаят от други овце майки.
Предразполагащи за заразяване с ектима по овцете са условия , при които се получават драскотини и наранявания – мочурливи места, пасища с храсти и тръни, каменливи терени, стърнища и др. Болестта се проявява през пасищния сезон. Заразяват се агнетата и яретата под 6–месечна възраст и възрастните овце и кози. Човекът също е възприемчив към заразяване. Съществува ваксина срещу заразна ектима при овцете и се прилага в стационарните за болестта стада на всички бременни овце, шилета и агнета след отбиването.
За предпазване от копитен гнилец помещенията трябва да се почистват и да се дезинфекцират, а копитата да се обрязват и да се правят профилактични бани – на входа на фермата овцете се прекарват през 10-20 см дълбоки вани, в които е поставен 5-10%-ов формалинов разтвор или 5-10 %-ов разтвор на меден сулфат. Районира се пашата, като всеки участък се оставя свободен най-малко 15 дни.
Агнилната кампания приключва. Особено внимание трябва да се обърне на лактиращите овце-майки. Натоварването на организма е голямо и грижите трябва да бъдат насочени към едно правилно и балансирано хранене, което да осигури запазване на телесното състояние, получаване на повече мляко и нормален растеж на вълната. Основното количество мляко от овцете се получава през зимния период и рано напролет, когато все още се хранят на ясла. Първият период на лактацията, който продължава около 60 дни започва след оагването. Храненето през първите дни след оагване е от голямо значение. Основен източник на хранителни вещества и витамини през оборния период е висококачественото сено. Нискокачествените груби фуражи не ги изхранвайте на овцете-майки. Дневно на овца трябва да осигурите 1,5-2 кг сено. Подхранвайте овцете-майки и с необходимото количество концентриран фураж, в количество 0,4-0,6 кг според млечността. При наличие на сочни фуражи /тикви, моркови, картофи и др./ може да ги включите в дажбата до 2-3 кг на ден. Правилното хранене е от особено значение за растежа, развитието и бъдещата продуктивност на агнетата. Обикновено агнетата за угояване може да отбиете на 40-45 дневна възраст и при достигане на живо тегло 10-12 кг. Тези, които сте оставили за ремонт на стадото може да отбиете на 90-100 дневна възраст и живо тегло 25 кг. Непосредствено след отбиване трябва да храните агнетата със същите фуражи, с които сте ги хранили до отбиването. Женските шилета, които оставяте за разплод трябва да имат добър произход, да произхождат от майки с висока млечност.

В КОЗЕФЕРМАТА

При козите сега е периодът за масово оярване. Характерни признаци за предстоящото раждане са: животните стават неспокойни, често лягат и стават, набъбване и зачервяване на половите органи. При наблюдение на тези признаци трябва да отделите животните в предварително приготвен родилен бокс. След раждане следва да почистите ноздрите и устата от слузта, да прережете пъпната връв на разстояние 8-10 см от корема и да дезинфекцирате мястото. Плодът се оставя да се оближе от майката. Забозаването на ярето трябва да стане до 15-20 минути. При недостатъчно мляко на майката следва да осигурите захранване от други кози с по-висока млечност или с биберон. Оярването обикновено се извършва в помещенията и затова трябва да поддържате необходимата хигиена вътре в тях. Когато яретата се отглеждат заедно с майките те бозаят по всяко време. Това често предизвиква нараняване на цицките на козите. За да избегнете това след навършване на 15 дневна възраст може да отделите яретата и да ги пущате 3 пъти дневно да бозаят. След втората седмица може да започнете да им давате висококачествено сено и концентратна смеска. Растежът на яретата през първите месеци зависи изключително от млечността на козите-майки. Подходящи концентрирани фуражи за тях са: пшеница, царевица, ечемик, трици, шротове. Сеното може да давате на воля. Концентрираният фураж се увеличава постепенно и е добре да го залагате трикратно или четирикратно. След 8-10 ден от оярването в дажбата на козите може да включите и сочни фуражи.