Успехът на всяка животновъдна ферма зависи от знанията и уменията на собственика й. Здравето и продуктивността на преживните животни зависят от правилния преход към зелено хранене. Основната дажба, която през зимния период е съставена предимно от консервирани фуражи, постепенно намалява и започва включването на зелени. Преходът от зимно към зелено хранене е критичен момент за преживните животни поради следните проблеми:

• намалява консумацията на сухо вещество с основната дажба;
• бързо се променят тревостоят и качеството на основните хранителни вещества през пасищния период;
• смущават се ферментационни е процеси в търбуха. Бързият преход от зимно към зелено хранене може не само да намали количеството и на продукцията, но и да предизвика здравословни проблеми. Външна проява на този неблагополучия са редките фекалии на животните и специфичната им неприятна миризма.

Поради тези проблеми преходът трябва да се извършва постепенно, за да се предпазят животните от храносмилателни смущения в предстомашията. Даването на зелени фуражи трябва да започне с количества до 15% от сухото вещество на обемистите фуражи. Една седмица преди изкарване на пасището към грубите фуражи се прибавя зелена трева, която постепенно се увеличава докато привикнат животните.
През първият ден преди изкарване на паша животните се подхранват и престояват на пасището 2-3 часа. През следващите дни престоят се увеличава и от 7 до 10 ден достига 8-10 часа. Особено внимание се обръща на болните, слабите, бременните и подрастващите животни.

 

Говедовъдство

През месец април животните са в условията на оборно и постепенно преминаване към пасищно отглеждане. Трябва да се осигурят нормални условия за постепенен преход за това. За целта дажбите да се балансират добре по сухо вещество, протеин и енергия. Особено внимание да се обърне на лактиращите животни, за да не се допусне намаляване на млечността, като се осигури необходимото сухо вещество през пасищния период. За целта в дажбите се включват: груби фуражи – 4-5 кг сено, 3 кг слама и царевичак и концентриран фураж по 400 гр. на килограм мляко.
Сеното се включва в дневната дажба на кравите в рамките на 1 до 1,5 кг. на 100 кг. живо тегло, като минималното количество не трябва да бъде под 0,5 кг. Слама и царевичак се включват в дажбите, когато има недостиг на сено. Тяхното участие в дажбите на високопродуктивните крави се ограничава поради ниската им хранителна стойност. Препоръчително е даването на до 1 кг слама за набавяне на необходимия обем на дажбата. Залага се обикновено вечер след доенето.
Преди излизане на паша животните да се обезпаразитяват и където е необходимо да се подрежат копитата.
От правилното пресушаване и продължителността на сухостойния период зависи млечната продуктивност, заплодяемостта и продължителността на използване на животните.Това е периода на подготовка за следващата лактация. За избягване на грешки при пресушаването е необходимо да се спазват следните условия:

• проверява се здравословното състояние на вимето преди пресушаването. Болните се лекуват, след което се пристъпва към пресушаване. От дажбата се изключват сочните фуражи и за няколко дни се оставят на нискоенергийни фуражи /ливадно сено и салама от житни/. На кравите с по-висока млечност може да се ограничи достъпът до питейна вода за няколко дни.
• сменя се постоянното място в обора с друго в края на редицата, което ще спомогне за по-лесната смяна на дажбата и ще създаде стресова ситуация способстваща за намаляване на млечността.
• след достигане на млечност от 5-6 кг се преминава към еднократно доене, а след няколко дена и към преустановяване на доенето. Индикатор, че млекообразуването е преустановено, е цветът на изцедената от цицката струйка, която трябва да бъде с цвят на захарен сироп.

До пълното преустановяване на млекообразуването продължава ежедневното третиране на цицките с дезинфекционен разтвор използван преди пресушаването.
Оптималната продължителност на сухостойния период е 50-60 дни, през което време трябва животните да се поддържат в състояние на средна охраненост. С цел нормалното протичане на последния период на бременността се следват следните правила:

• за предпазване от родилна пареза се поддържа ниско ниво на калция. Не е желателно изхранването на люцерново сено повече от 4,0-4,5 кг. Включването на трици в дажбата поддържа баланса на калция и фосфора
• ограничават се фуражи, увеличаващи обема си /сухи цвеклови резанки/. Необходимо е предпазване от плесенясали, замръзнали и машини фуражи
• за предотвратяване оток на вимето се намалява солта до 30 гр. дневно на глава.
  Избягва се поенето със студена вода. Прави се ежедневна разходка 2-3 км. при слънчево и тихо време.

Качеството на млякото зависи и от доилните чорапчета. Доилните чорапчета осъществяват контакта между вимето на животното и доилната инсталация.Те са изложени на много агресивните въздействия на високата температура, химически агенти при дезинфекцията и механични въздействия по време на доенето. Добрите резултати при работата на доилните чорапчета зависи от:
Еластичността – от нея зависи осъществяването на такта „масаж“ Непълният масаж води до забавяне на млечния поток.
Гладка вътрешна повърхност Наличието на пукнатини или грапавини води до задържането на млечни остатъци и микроорганизми влошаващи качеството на добитото мляко, а също е източник на предаване на инфекции от маститните на здравите крави.
Редовната подмяна на чорапчетата и гумените маркучета. При използването на стари чорапчета може да се загуби около 5% от млякото. Доилните чорапчета се подменят на не повече от 1200 доенета или на 6 месеца /което събитие е първо/. Млечните и късите пулсови маркучи се подменят на не повече от една година. Останалите гумени части се сменят най-малко веднъж годишно.
В помещенията се извършват мероприятия за подобряване на микроклимата. След есенно-зимният период трябва да се проверят покривните конструкции, системите за вентилация ако има такива, водопровод, канализация ел. системи и компресори на доилните инсталации. Април е подходящ за почистване на торища, силажни ями и площадки да се провери за течове и се укрепят отводнителните съоръжения.
Телета до 8 месечна възраст може да се отглеждат в специализирани клетки тип „иглу” като се спазват следните изисквания за размери 100х150 см и височина минимум височината при холката на животното. С повишаване на дневните температури се увеличава рискът при съхранение на млякото в млекопункта на фермата, като е необходимо да бъде завишен контролът при почистване със специални препарати и борбата с мухите.

 

Овцевъдство

Агнилната кампания е приключила и започва отбиване на агнетата. Агнетата предназначени за угояване се отбиват на 35-45 дневна възраст, при живо тегло 12-15 кг., а одобрените за разплод – на 90-100 дневна възраст при живо тегло – 25 кг. Групират се в зависимост от възрастта и живото тегло и трябва да им се осигури балансирано хранене, включва се 600 гр. сено и 300 гр. концентриран фураж. Незаменими фуражи през този период са качественото ливадно или люцерново сено, което се дава в количество 0,5-1,5 кг. на овцете майки и постепенно се намалява. Осигурява се на майките достъп до сол и до минерални смески под формата на блокчета.
Преди изкарването на паша животните се обезпаразитяват и се подрязват копитата.
При преминаване от оборно към пасищно отглеждане овцете са претенциозни по отношение на дъждовно, влажно и студено време. На пасищата трябва да има заслони за прикриване при неблагоприятни условия на по-младите животни. Недопустимо е да лягат на влажна и мокра почва, което довежда до простудни заболявания и диарии.
Болестите при овцете, причинени от неправилно хранене и обмяна на веществата, са:

АГОНИЯ НА ТЪРБУХА. Характеризира се със забавяне или пълно спиране на търбуховите движения. Овцете заболяват най-често когато приемат трудно смилаеми, развалени фуражи – като плесенясала слама или зашило сено. Освен това едностранчивото хранене с кюспета, цвекло, зеле, както и поенето със студена вода, даването на заскрежени или замръзнали фуражи също причиняват атония на търбуха. Нередовното или недостатъчно поене също са причина за възникването на атониятал.

ВЪЛНОЯДИЕ. Лоша привичка при агнетата и овцете да ближат и поемат вълна от други овце. Болестта се проявява при оскъдно хранене на бременните и дойни овце. Понякога обхваща и голям брой агнета и възрасни овце, които започват да ближат, а по късно и да дъвчат и да поглъщат замърсената вълна. Погълнатата вълна не се смила, а се образуват топки, които могат да запушат червата.

МУСКУЛНА ДИСТРОФИЯ. Това е заболяване при младите животни с нарушение обмяната на веществата в организма и изменения в скелетната и сърдечната мускулатура. Боледуват най-често агнетата. Мускулната дистрофия се разглежда като форма на хиповитаминоза Е и хипоселеноза в организма на животните. Острата форма протича през първите няколко дни след раждането. Проявява се с паралитична слабост на крайниците и може да обхване 40-50% от агнетата в стадото, като смъртността достига от 40 до 90% На болните животни се дава вътрешно или мускулно натриев селенит, витамин Е, метионин, цистин, селед.На бременните овце се дава по 5 мг.натриев селенит периодично през 10 дни.

УРОЛИТИАЗА при агнетата. Тя е болест при мъжките агнета и шилета, която се проявява с намаляване и спиране на уринирането поради запушване на пикочната тръба с пикочен пясък. Основната причина, която обуславя образуването на пикочен пясък, е високото съдържание на фосфор в концентратните смески при интензивното угояване на агнетата. Появата на болестта се подпомага и от недостатъчната осигуреност на животните с вода за пиене. Първите признаци се появяват 30-40 дни от началото на угояването със затруднено уриниране и спиране на уринирането. Появява се подуване на долната част на корема и кристали по вълната около препуциума. Лечението започва с гладна диета за 1-2 денонощия. На болните животни се дава сено богато на калций и свободен достъп до вода. В продължение на една седмица всеки ден се дават З-4 гр. нишадър, готварска сол и калциеви соли в смеските.

 

Козевъдство

Трябва да се засилят грижите при отглеждане на новородените, навреме да забозават и при необходимост да се подхранват. В помещението за отглеждане се поддържа подходящ микроклимат. Може да се изкарват козите на паша при условие, че времето не е дъждовно и няма слани. Това се отразява благоприятно на организма, подобрява се смилаемостта на фуражите и по-доброто им усвояване.
През април козите пасат с охота младата сочна трева и крехки клони на дървета и храсти, приетата храна е с високо водно съдържание която е със слаба хранителна стойност и има слабително действие, предпоставка за стомашночревни разстройства. В дажбата е необходимо да се включат концентрирани, груби фуражи /сено и слама/ и готварска сол.

 

Коневъдство

Случният период в коневъдството започва от началото на февруари и завършва в края на юни. Желателно е заплождането да се извърши в този период, за да може следващото раждане да бъде през следващата пролет.За да се получат висококачествени приплоди от кобилите майки, важно значение има периодът на заплождане и изборът на жребец да бъде в съчетание на добро хранене и отглеждане. Бременността при кобилите продължава около 11 месеца /от 312 до 355 дни/, като продължителността на половия цикъл е 20-22 дни, а на еструса е 4-7 дни. Овулацията настъпва между 72-140-ия час от началото на еструса. Важно условие за постигане на добра заплодяемост и плодовитост е своевременното откриване на разпасаността и покриването в най-подходящия момент. Разпасаността се открива чрез:

• наблюдение на външните признаци за разпасаност;
• жребец пробник;
• вагинално изследване.

При разпасаност кобилата позволява да бъде заскочена от жребеца, стои неподвижно и може да бъде покрита. На този етап най-често се практикува естественото заплождане. Най-добрите разплодници са съсредоточени в държавните конезаводи, частните племенни конеферми и институтските бази, а именно: Конезавод „Кабиюк“ Шумен, с жребци от Чистокръвна английска, Чистокръвна арабска, Източнобългарска, Шотландско пони; Конезавод „Стефан Караджа“ Балчик – жребци от Чистокръвна английска, Ресиста, Източнобългарска, Шотландско пони; Конезавод „Хан Аспарух“ Разград – жребци от Чистокръвна английска, Ресиста, Източнобългарска и Тежковозната порода; ИЖН Костинброд – жребци от Тракененската порода; Тракийски университет Ст. Загара – Хановерска порода; Конна база Арбанаси – жребци от породата Холщайнер.

 

Птицевъдство

През настоящия месец се залагат яйца за люпене като е необходимо да се спазят някои условия:

• Подбиране на родителското стадо, от което произлизат разплодните яйца.
• За предотвратяване възникването на заболявания се прилага система от ветеринарно-санитарни мероприятия-миене и дезинфекция на яйцата.