юни 18, 2018

НА ФОКУС
Slide thumbnail
Slide thumbnail
Slide thumbnail
Slide thumbnail
Курс 150 часа пчеларство 728х90

БИБЛИОТЕКА

  1. ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ

    Многогодишни зеленчукови култури

    Апарагусът (Asparagus Officinalis), е многогодишно зеленчуково растение от семейство Лилиеви, Получаваните от него аспержи се считат за аристократи сред зеленчуците. На-ред с черния хайвер и трюфелите, те заемат достойно място в списъка на изтънчените храни. С високата си биологична стойност и фин вкус аспержите се считат за един от най-деликатесните зеленчуци

     

     

    За първи път аспержите се споменават в писмен източник от IV век преди Христа, от бащата на медицината Хипократ Според него те са много полезни при стомашни разстройства и действат като диуретик. По-късно римляните започват да култивират аспержите и Марк Морций Катон (234 – 149 г. пр.Хр.) е написал първото достигнало до нас ръководство за отглеждането им.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Артишокът е многогодишно растение, което ботанически се отнася към сем. Сложноцветни. За нашата страна тази зеленчукова култура е почти непозната или съвсем слабо позната на някои любители градинари. Счита се, че артишокът произхожда от Средиземноморието, а името му се среша често в ръкописите на Плиний и Калумела като растение, което е традиционно за  римската кухня. Историческият преглед показва, че той е бил една от основните храни на хората от древния Египет. Отглеждането на артишока като зеленчуково растение в Европа започва сравнително късно – XV – XVI век. Днес тази култура е разпространена в много страни от петте континента. По данни на ФАО площите в света възлизат на 2 853 000 хектара, а общото производство на 7 754 000 тона. Най-големи са заетите с тази култура площи в Азия, следвана от Африка и на трето място е Европа. Най-големи производители на артишок са Китай. Индия. Египет, Италия, Испания, Бразилия, Гърция и др.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Аспержата (Asparagus officinalis), известна в света и като аспарагус, е многогодишно растение от семейство лилиеви. Произхожда от Средиземноморието или Мала Азия и е отглеждана като деликатес още от древните гърци и римляни, а методи за отглеждането са описани 200 години пр.н.е. С високата си биологична стойност, съдържание на витамини, минерални вещества и добра смилаемост аспержата се счита за деликатесен и скъп зеленчук. Тя се отглежда за едногодишните крехки стебла (филизи), наричани „свещи“. Докато са в почвата, те са месести, сочни и крехки и имат дебелина 1.5 – 2 см. Израснали над почвената повърхност, „свещите“ загрубяват и позеленяват.

     

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Листностъблени зеленчукови култури

    ПРОИЗХОД ,СВОЙСТВА И ОПИСАНИЕ

     

    Броколи (Brrassica oleracea var. botritis) е член на семейство зелеви и е тясно свързано с цветното зеле, брюкселското зеле и алабаша. Съществува известно объркване в литература-та относно таксономията на цветното зеле (карфиол) и броколи.

    Броколи и карфиол са два деривата на зеле-то, селекционирани за техните незрели, деликатесни глави. Двете култури са със сходна морфология, изисквания, технология на отглеждане и използване. Броколито се отглежда за гроздо – видните зелени (или пурпурни) съцветия от цветни пъпки, които се берат преди отваряното. Главите на цветното зеле се състоят от абортирали, деформирани цветни пъпки, които са спрели развитието си. Растенията могат да дадат жизнени цветове и семена, ако се отгледат като ранна култура при условия на ранно и трайно топло време и продължителен ден през пролетта.

    Културата се цени за високата хранителност и диетични свойства на главите. Хранителните вещества \л витамините са концентрирани от листата в цветните пъпки, които са много по-ценни от листата на обикновеното главесто зеле. Броколито и карфиолът са с високо съдържание на антиокосиданти и с добре изразени антиракови свойства.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    За да се получи продукция от спанак през октомври и ноември, сеитбата се извършва през втората половина на август до около 15 септември.

    За по-ранна пролетна продукция спанакът се засява през първата половина на октомври, а в по-топлите райони на страната и до към 20 октомври. Презимуващият спанак трябва да е образувал 3-4 листа преди по-трайното и силно застудяване на времето, за да не пострада от зимните студове

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Целогодишно производство на салати

     

     

    Добрите пазарни цени, високото потребление и възможността за целогодишно производство правят салатите (Lactuca sativa) все по-популярни и в България. Ве-че на големите зеленчукови пазари в страната и почти във всички търговски вериги, както и в атрактивните ресторанти салати могат да бъдат закупени или консумирани по всяко време. При тава често цените им са достатъчно атрактивни, в зависимост от сезона.

    Разнообразието от сортове и форми кара потребителите бързо да променят навиците си. Ако доскоро марулята бе най-консумирана, то вече типовете батавия на много места я изместват. В Северна Европа изключително популярни са мини марулите и мини салатите – ниски, компактни растения с бърз растеж, изключително крехки и с висока реализация в търговските вериги.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Сортове. За есенна сеитба с реколтиране рано през пролетта се използват сортовете Едър зимен, Матадор 15/29 и Хемус.

    Предшественик. Спанакът се отглежда след предшественици, които освобождават площите чисти от плевели. Той с успех може да се отглежда след ранни домати, ранни картофи, рано прибрани средно ранни домати, краставици, зелен фасул, зимни житни и др.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    В нашата страна спанакът се отглежда за ранно полско и късно есенно производство, като последното заема значително по-голям дял от получаваната продукция. За  на реколтата през зимата и рано напролет той се сее през втората половина на септември до 10-15 октомври.прибиране

    Спанакът е студоустойчиво растение. Необходимо е да се посочи, че той е типично растение на дългия ден. При отглеждане през зимните месеци и рано напролет при естествени условия на късия ден той образува по-големи и по-обемисти розетки, с по-тъмно оцветени листа и по-високо съдържание на каротин, хлорофил и витамин С.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Агроклиматичните условия на България позволяват предзимно отглеждане на някой зеленчуци на открито. Подходящи зеленчукови култури за това производство са бакла, главесто зеле, лук за зелено, чесън за зелено, салата и спанак. В южните райони с мека зима предзимно може да се отглежда и градински грах.

    Отглеждането на зеленчуци на открито освен за продукция за пазара е широко разпространено и в дворните градини. От една страна се уплътняват сеитбообращенията, а от друга се произвеждат свежи зеленчуци в сезон, когато разнообразието е изключително ограничено.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

     

    Предимството на такова отглеждане е, че продукцията става готова за консумация рано напролет – главестите салати през втората половина на март, а марулите – към средата на април, когато на пазара асортиментът от пресни зеленчуци не е голям.

    Семената се засяват в края на август – началото на септември за Северна България и в средата на същия месец за останалите части на страната. Засяването става на открити лехи, на добре аерирани и огрявани от слънцето места. За 1 кв. м са необходими 1,5-2 г семе. В лехите се поддържа умерена влажност. Прави се прореждане, ако разсадът е гъст. Той е готов за разсаждане, когато образува 4-5 същински листа (30-40 дни след поникването). Засява се обикновено на етапи, като по този начин се осигурява винаги млад и непрорасъл разсад.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Бързият растеж, късият вегетационен период, добрата зимоустойчивост, и особено добрите вкусови и диетични качества правят салатите търсени за пазара на зеленчуковите култури. Те се отглеждат в различни региони на страната както за ранно производство, така и за късно. При ранното производство се постига добра пазарна цена.

    За форсирано ранно производство най-често салатата се отглежда в полиетиленови оранжерии или полиетиленови тунелчета, а за късно производство – също в полиетиленови оранжерии.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Главестото зеле се отглежда у нас като ранна пролетна култура за консумация в прясно състояние и като средно ранна и късна есенна култура, продукцията на която се използува засега почти изключително за приготвяне на кисело зеле, а една много малка част — за съхраняване в прясно състояние.Ранното зеле се отглежда като първа култура през пролетта, след прибирането на която на същото място се отглеждаткъсни зеленчуци (фасул, краставици, спанак, домати и др.).

    Преди засаждането на късното зеле за есенно-зимно потребление площта се заема с предкултури, които се прибират рано (ечемик) или имат къс вегетационен период (краставици, ранни картофи, грах и др.).

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Обикновеното главесто бяло зеле е един от най-разпространените зеленчукови видове у нас, наред с доматите и пипера. Неговата популярност се дължи на неголемите изисквания към климат и почва, високи добиви и добрите вкусови, хранителни, диетични и лечебни свойства.

    В последно време обаче все по-голяма популярност придобива производството и консумацията на други по-нови видове зелета, като цветното (карфиол), броколито и китайското зеле. Относително по-малко известни са къдравото (савойско) и брюкселското зеле. Тези нови видове се отличават със специфика и някои предимства по отношение на кулинарни и вкусови качества, което ги прави интересни за производители, търговци и консуматори.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Брюкселското зеле (Brassica oleracea var. gemmifera) принадлежи към семейство зелеви, към което са също главестото зеле, цветно зеле, броколи и алабаша. То е популярна култура в хладните райони на Северна Европа, където измествало голяма степен главестото зеле. Името му произлиза от Белгия, където е било отглеждано в 16 столетие и от там разпространено в околните европейски страни. Предполага се че произхожда от мутация на савойското зеле.

    По своята биологична стойност и деликатесен вкус брюкселското зеле се нарежда на едно от първите места сред храните от растителен произход. То съдържа 150-250 мг витамин С, който е в много стабилна форма и не се разрушава при съхранение. Богато е също на витамини също В2, РР и каротин, минерални соли, въглехидрати, багрилни вещества, етерични масла и органични киселини. Поради високото съдържание на желязо е подходяща храна за лекува-не на малокръвие. В Европа и САЩ се цени много заради деликатесния вкус.

     

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Отглеждането на брюкселско зеле в страната в сравнение с главестото е ограничено. В голям брой европейски страни обаче то е широко застъпена зеленчукова култура. Продукцията му се използва за приготвянето на различни ястия, което се обуславя от неговите вкусови, хранителни и биологични качества и се приема за деликатесен зеленчук. Според редица изследвания брюкселското зеле по тези качества превъзхожда останалите зелеви култури.

     

    Това е мразоустойчива култура, но е особено чувствителна към засушаването, поради което поддържането на оптимален воден режим в почвата е едно от условията за получаването на високи и качествени добиви. Брюкселското зеле е силно взискателно и към физико-химичните свойства на почвата и хранителния режим. Растенията се развиват добре на богати на органично вещество, пропускливи глинесто-песъчливи почви с рН от 6,6 до 7,4.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
     

    Главестото зеле е взискателно към почвата и хранителния режим в нея. Най-добре се развиват растенията на аерирани, дълбоки, средно влагоемни почви. Не са подходящи тежките, глинестите и киселите почви. Подходяща за растенията е неутралната или близка до нея почвена реакция.

    С образуването на сравнително голяма растителна маса (розетки с кочани и зелки), най-често от 5000 до 8000 кг на декар, за сравнително кратък вегетационен период, се обосновава и взискателността му към хранителния режим. Ето защо торенето с минерални и органични торове е един от решаващите фактори за получаването на високи и качествени добиви.

    Потребността на растенията от хранителни вещества през вегетационния период е различна.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    През 1927 година руският учен Н.И. Вавилов дефинира произходните центрове на редица културни видове, в това число и на китайските видове зеле. Те произлизат от планинската част на Централен и Западен Китай и районите на низините, разположени наоколо като основен регион, и Япония като вторичен център. Освен в Китай и Япония този вид зеле широко се отглежда и в Корея. Виетнам и Северна Америка. Китайското зеле е един сравнително нов зеленчук, но вече добил популярност в Западна Европа и в България. Консумацията на китайско зеле у нас непрекъснато расте и производителите реализират добри доходи.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Броколито е едногодишно растение от семейството на зелевите култури. По хабитус (външен вид) прилича на цветното зеле. Продуктовата част е цветна глава, която е зелено или зелено-виолетово оцветена. Главата се състои от плътно прилепнали, дребни, неразтворени цветни бутони с част от носещото я външно стъбло.

    Консумира се под формата на различни видове салати и ястия. Съхранява се след шоково замразяване.

    Броколито съдържа вещества, блокиращи развитието на рака и по тази причина в световен мащаб консумацията и производството му непрекъснато нарастват.

    У нас епизодично се появява на пазара след 1990 година, като присъствието му се налага трайно в по-големите консумативни центрове и реномираните ресторанти.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    ПОЧВА

    За карфиола е важно да се осигурят оптимални условия за развитието му. За ранно отглеждане се препоръчват леки добре дренирани почви. За лятно и есенно отглеждане се предпочитат песъчливо глинести почви с добър водозадържащ капацитет или леко глинести почви. При рН по-ниско от 7 се повишава рискът от развитие на гуша по зелевите култури.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

     

    Бок чой е вид китайско зеле (Brassica chinensis L.) със силно удебелени дръжки на тъмнозелените си с удъжено яйцевидна форма листа. В Западна Европа и Америка този вид зеле е добре познато както на производителите, така и на консуматорите. В Холандия се произвежда целогодишно. В страните на Изтока, откъдето и произхожда – Китай Япония, Корея и др., е много популярно и предпочитано като листен зеленчук. Там приготвят от него вид кисело зеле, което корейците наричат „кимчи“. В Русия е познато като „дръжково зеле“ и напоследък се радва на засилен интерес от страна на гастрономите. Съдържа комплекс от най-ценните за човешкия организъм витамини и биологично активни вещества, които повишават имунитета и предпазват от редица болести.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Луковични зеленчукови култури

    1. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ

     

    Празът като зеленчукова култура се отглежда повече от 2000 години. Той е бил известен на древните народи – гърци, римляни, перси. Произхожда от Средиземноморието и Западна Азия.

    Днес разпространението му е по-всички континенти, като най-много се отглежда и консумира в Европа и страните от Далечния изток (Азия).

    У нас празът се отглежда във всички райони на страната. Площите заети от него, обаче са много по-малки в сравнение с тези, заети от обикновения лук. Консумира се лъжливото му стъбло почти само през зимата и рано през пролетта, предимно в свежо състояние.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    За целта са подходящи добре аерирани и влагоемни почви, богати, чисти от плевели и осигурени с вода. Нито много тежките, нито много леките песъчливи почви са пригодни за такова отглеждане. На една и съща площ лукът може да се отглежда след 4-5 години.

    Подготовката на почвата започва веднага след прибирането на предшественика. Мястото се дискова и наторява с около 30-35 кг/дка амониева селитра, 20-22 кг суперфосфат и 25 кг калиев сулфат. След внасянето на фосфорните и калиевите торове площта се изорава на 18-20 см. След това двукратно се култивира и бранува, като с последната обработка се внася половината от азотния тор.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Лукът е типична култура за есенно засяване или засаждане. Продукцията излиза на пазара през ранните пролетни месеци, когато необходимостта от пресни зеленчуци е особено голяма.

    В сеитбообращението лукът се „настанява“ след рано прибиращ се предшественик: бобови, житни култури. Подходящи за отглеждането на лук са богатите с хранителни вещества, структурни, отцедливи почви, чисти от многогодишни коренищни и кореновоиздьнкови плевели.

     

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    В практиката са утвърдени няколко основни направление при производството на лук глави: производство на лук от арпаджик (двегодишно), едногодишно производство чрез директна сеитба; едногодишно производство на воден лук (каба) чрез разсад. При отглеждането на лук глави чрез директна сеитба са се наложили също две направления:

     

    – ранна сеитба на семената през февруари – най-късно до 15 март и прибиране на главите в края на юли, началото на август;

    – предзимно отглеждане със сеитба на семената в края на август -началото на септември и прибиране на продукцията в края на май – началото на юни.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Многогодишни зеленчукови култури

    Апарагусът (Asparagus Officinalis), е многогодишно зеленчуково растение от семейство Лилиеви, Получаваните от него аспержи се считат за аристократи сред зеленчуците. На-ред с черния хайвер и трюфелите, те заемат достойно място в списъка на изтънчените храни. С високата си биологична стойност и фин вкус аспержите се считат за един от най-деликатесните зеленчуци

     

     

    За първи път аспержите се споменават в писмен източник от IV век преди Христа, от бащата на медицината Хипократ Според него те са много полезни при стомашни разстройства и действат като диуретик. По-късно римляните започват да култивират аспержите и Марк Морций Катон (234 – 149 г. пр.Хр.) е написал първото достигнало до нас ръководство за отглеждането им.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Артишокът е многогодишно растение, което ботанически се отнася към сем. Сложноцветни. За нашата страна тази зеленчукова култура е почти непозната или съвсем слабо позната на някои любители градинари. Счита се, че артишокът произхожда от Средиземноморието, а името му се среша често в ръкописите на Плиний и Калумела като растение, което е традиционно за  римската кухня. Историческият преглед показва, че той е бил една от основните храни на хората от древния Египет. Отглеждането на артишока като зеленчуково растение в Европа започва сравнително късно – XV – XVI век. Днес тази култура е разпространена в много страни от петте континента. По данни на ФАО площите в света възлизат на 2 853 000 хектара, а общото производство на 7 754 000 тона. Най-големи са заетите с тази култура площи в Азия, следвана от Африка и на трето място е Европа. Най-големи производители на артишок са Китай. Индия. Египет, Италия, Испания, Бразилия, Гърция и др.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Аспержата (Asparagus officinalis), известна в света и като аспарагус, е многогодишно растение от семейство лилиеви. Произхожда от Средиземноморието или Мала Азия и е отглеждана като деликатес още от древните гърци и римляни, а методи за отглеждането са описани 200 години пр.н.е. С високата си биологична стойност, съдържание на витамини, минерални вещества и добра смилаемост аспержата се счита за деликатесен и скъп зеленчук. Тя се отглежда за едногодишните крехки стебла (филизи), наричани „свещи“. Докато са в почвата, те са месести, сочни и крехки и имат дебелина 1.5 – 2 см. Израснали над почвената повърхност, „свещите“ загрубяват и позеленяват.

     

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Плодови зеленчукови култури

    ЗАХАРНА (СЛАДКА ) ЦАРЕВИЦА

    Няма друго културно растение, от което да се добиват толкова много продукти, както от царевицата. При тази култура съществува голямо разнообразие на форми, изразено с няколко подвида (конски зъб, мека, твърда, восъчна и покрита царевица), между които е захарната (сладка) царевица. У нас тя е все още малко позната, но придобива нарастващо разпространение. Днес мнозина проявяват интерес за отглеждане на захарна царевица за собствени нужди или с търговски цели. Българинът вече приема захарната царевица като ценна и здравословна храна.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Диня с квадратни страни би се харесала на всеки. Тя е удобна за транспортиране и лесно се помества в хладилника. При това се отглежда по традиционния начин, без каквито и да било химически или генетични въздействия. Квадратната диня по нищо не се различава от обикновенната.

    Как да отгледаме диня във вид на куб?

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Присаждане на дини и пъпеши

    Един от начините за повишаване разнородността и добива от единица площ при дините и пъпешите, както на открито, така и в култивационни съоръжения е присаждането. Смисълът на присаждането е да се използва помощната коренова система на подложката. При дините за подложка се използва кратуната, а при пъпеша – тиквата (обикновена или бяла едроплодна; за оранжерийно производство за предпочитане е едро плодната).

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Технология за отглеждане на пъпеши

    Традиционното отглеждане на пъпеши у нас на открити площи е средноранното производство, чрез директна сеитба на семената. Плодовете се предлагат на пазара през месеците август и септември. Периодът на консумация може да бъде удължен до късна есен чрез застъпването на сортовете, чиито плодове след прибирането се нуждаят от следберитбено доузряване.

    Пъпешите са светлолюбиви и топлолюбиви растения. Оптималната температура за растеж и развитие е 28-30°С.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    ДИНИТЕ И ПЪПЕШИТЕ КАТО СЛЕДРАЗСАДНИ КУЛТУРИ В НЕОТОПЛЯЕМИ ПЛАСТМАСОВИ ОРАНЖЕРИИ

    Неотопляемите оранжерии, покрити с полиетиленово фолио са основния вид култивационни съоръжения за отглеждане на гъст и пикиран разсад за полското производство на повечето разсадни зеленчукови култури. Уплътняването на оранжерийните площи след изнасянето на разсадите на полето с други култури, за получаване на зеленчукова продукция, е важно условие както за поддържане и повишаване на почвеното плодородие, така и за постигането на по-добри икономически резултати. То предполага по-висока култура на земеделие, по-бърза възвръщаемост на капиталовложенията за строителството на оранжериите, както и по-ефективно и рационално използване на трудовите ресурси и на наличната техника. Безспорен е и социалният ефект, свързан с осигуряване на по-големи количества висококачествена зеленчукова продукция и по-добро снабдяване на населението с пресни зеленчуци, които са жизнена необходима храна от гледна точка на нормите за здравословно и рационално хранене.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДИНИ И ПЪПЕШИ НА ОТКРИТИ ПЛОЩИ

    Дините и пъпешите са традиционни за българското градинарство зеленчукови култури, чиито плодове инат отлични вкусови качества и са обект на засилено търсене, и масова консумация през летните месеци. През този период на годината те се приемат след предварително охлаждане и имат изключително освежаващо, и благотворно въздействие върху човешкия организъм. Консумацията им засилва усещането за естествена наслада от, приетата храна, което е много важно условие за рационално и здравословно хранене.

    Независимо от съществуващите традиции и богатия практически опит, често при отглеждането на двете култури се допускат пропуски от технологичен характер, поради несъобразяване с биологичните им особености. В резултат на това растенията формират по-ниски добиви, а получената продукция е с влошени хранително-вкусови качества.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    При климатичните условия в нашата страна, за ранното полско производство на редица основни зеленчукови култури се налага предварителното производство на разсад. Известно е, че производството на качествен разсад гарантира до голяма степен получаването на добра зеленчукова реколта.

    Използването на добре отгледан зеленчуков разсад позволява производството на по-ранна реколта, по-пълно гарниране на посева, намалява разхода на семена, улеснява земеделските практики срещу неблагоприятните атмосферни условия и вредителите по културите.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Патладжан (Solanum melongena)

    Сем. Картофови (Solanaceae)

     

    ПРОИЗХОД

     

    Родината на патладжана са тропичните райони на Индия, а по-малка група произхожда от Централен и Южен Китай. Първите сведения за него са се появили в Европа едва през XVI век. У нас е пренесен от турците. Днес тази зеленчукова култура заема важно място в азиатските страни – Индия, Китай, Япония, Иран, Турция, Индонезия.

    Калоричността на плодовете на патладжана не е голяма. Те съдържат 93% вода, около 3% захари, целулоза, калиеви соли и друга, както и малки количества Витамин В, С и каротин. Патладжаните са полезни при профилактиката и лекуването на атеросклерозата. Наличността на значително количество калиеви соли в плода увеличава диетичната му стойност, защото те спомагат за отделянето и изхвърлянето на течностите от организма. Патладжаните се препоръчват като храна за възрастни хора, страдащи от сърдечносъдови заболявания, особено при наличието на отоци вследствие на нарушена сърдечна дейност. Патладжаните са полезни и при подагра, защото те спомагат за изхвърлянето на солите на пикочната киселина заедно с урината, но не са подходяща храна при доказани заболявания на бъбреците и жлъчката.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    През февруари метеорологичните условия напомнят за пролетта със затопляния, но пък с резките си застудявания показват, че зимата не си е отишла. Нараства броят на слънчевите дни. През месеца преобладават типичните за зимата студени и мрачни дни, но в сравнение с януари възможността за работа на полето е много по-голяма.

    През периода се отглежда разсадът за ранното и средно ранно полско зеленчуково производство. Опазването му от вредители гарантира изнасянето на полето здрави растения и съответно намален брой химически пръскания срещу вредителите през вегетацията. На полето през това време се отглеждат само ограничен брой листни зеленчуци, зимуващи лукови култури и ранно зеле.

     

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    За получаването на високи добиви и качествена продукция от зеленчуковите култури от съществено значение е качеството на разсада. За ранното и средно ранното производство на домати, зелен пипер и патладжани производството на разсад се организира в подходящи за целта култивационни съоръжения. Това са стоманен остъклени оранжерии (отопляеми и неотопляеми) и оранжерии с полиетиленово покритие (с техническо отопление или без отопление). Топлоизточниците трябва да осигуряват поддържане на температури от порядъка на 20-22°С.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    ЗНАЧЕНИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

     

    Грахът е ценна зърнено-бобова култура, семената на която се използват за храна на хората и фураж на животните. Семената се консумират в зряло или зелено състояние. Хранителната стойност на граха се обуславя от високо съдържание на белтъчини (26-27%, на третото място след соята и лупината). Зелената маса е богата на протеин и витамини и е ценен фураж.

    Предимствата на граха като култура са много: като бобова култура, обогатява почвата с азот; възможно най-добрия предшественик – освобождава почвата рано и я оставя чиста от плевели; невзискателна към почва и условия на отглеждане; високо съдържание на пълноценен протеин; изключително добри кулинарни качества и пр. Грахът е широко разпространена култура в света, но в последно време се наблюдава тенденция за намаление на площите и общото производство.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Подготовка на площта – зеленият фасул е сравнително по – невзискателен към предшественика. Много благоприятно е неговото развитие след краставици, зеле, картофи. Също добри предшественици са зърнено – житните и кореноплодните култури. Не бива да се отглежда като монокултура, да не идва по – рано от четири години на същото място. Площите трябва да са подравнени и с подходящ наклон при отглеждането на зелен фасул с гравитачно поливане. Непосредствено след прибирането на предшественика площите се обработват с дискова брана. С тази обработка се унищожават растителните остатъци и се заравняват поливните бразди. На силно и некачествено обработени площи след оран с лемежен плуг добри резултати се получават с почвообработваща фреза.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    ЗАКЪСНЕЕТЕ ЛИ СЪС СЕИТБАТА НА ГРАХА, РИСКУВАТЕ ДА ПРИБЕРЕТЕ НИСЪК ДОБИВ

     

     

    * Застъпването на сортовете от трите групи – ранни, средноранни и късни, в съотношение 40:30:30 гарантира етапност и добро  производство.

    * Основната грижа през вегетацията е поддържане на оптимална влажност на почвата през критичните фази от развитието на растенията: сеитба – поникване, бутонизация и цъфтеж, завръзналиване на зърното.

     

    Зеленият грах е един от основните източници за подобряване на белтъчния баланс в храната на човека и същевременно суровина  за консервната промишленост. Стопанското значение на тази култура се определя още и от възможността за отглеждане в ранните пролетни месеци, както и от наличието на технологии с комплексна механизация на производството.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Понякога наричат зеления фасул „растително месо“, защото е много богат на протеини, белтъци, въглехидрати и минерали. Той съдържа влакнини (целулоза), витамините С, РР, ВВ, както и вещества, които понижават количеството на лошия холестерол в кръвта. Особено ценно е, че в този зеленчук има комплекс от незаменими аминокиселини, които влияят върху основни процеси на обмяната. Имат значение за растежа и развитието на организма.

    Неговата родина е Централна и Южна Америка, което никога не е пречело у нас, както и в други европейски страни да го имат за приятел и брат и да правят от него национални ястия. В Европа фасулът (Phaseolus vulgaris) е пренесен през XVI век – първо в Испания и Португалия, а след това в целия континент. У нас стига около XVIII век и е приет доста радушно. Макар да се засява по-ограничено, неговото производство има важно значение за консуматорите и е една от традиционните зеленчукови култури в България. Освен това зеленият фасул като бобова култура има голямо агротехническо значение за зеленчуковите сеитбообращения. Той обогатява почвата с азот. Полето след фасул е с рохкава структура, чисто от плевели и подходящо за всички останали култури освен тези от сем. Бобови.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

     

    Фасулът е едногодишно растение от семейство Бобови (Fabacea). Видът се разделя на два подвида в зависимост от височината на стъблото – ниски (пешаци, храстовидни, детерминантни) и високи (вейкови, увивни, индетерминантни).

    Ниските форми са с височина на храста 50-60 см, стъблото е с къси междувъзлия, високо изправено, неполягащо, а върхът завършва с цветове. Подходящи са за промишлено производство. Техният хабитус позволява почвените обработки и прибирането на продукцията да се извършват механизирано.

    Високите форми на дължина са над 2 т, стъблото е с дълги междувъзлия и с непрекъснато растящ връх. За отглеждането им е необходимо да се изгради конструкция по която растенията да се увиват. Отглеждат се предимно в дворните градини. Изключително подходящи са за припланински условия, където климатът е по-хладен и условията са по-благоприятни за цъфтеж и опрашване на цветовете.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Зеленият фасул се отглежда широко в цял свят като градинска или полска култура поради ценните си диетични и хранителни качества и изключително разнообразното кулинарно приложение. За разлика от зрелия (бял) фасул той не се отглежда за зрелите семена, а за свежите зелени бобове (чушки). Градинският е представен с много голямо разнообразие на форми по отношение височина и разклоненост, изправеност на стеблото, оцветяване, големина (дължина и широчина) на бобовите и цвят на семената.

     

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    По размер на заети площи в пластмасови оранжерии и по произведена продукция пиперът е на трето място след доматите и краставиците. Поради дългия вегетационен период и продължителното плододаване, културата заема култивационните съоръжения от април до октомври. Постъплението на продукция започва значително по-рано в сравнение с ранното полско производство. Това е свързано с удължаване периода за консумация на пресни плодове и с по-висока средна реализационна цена – респективно с по-добри икономически резултати.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    У  нас са застъпени две основни направления в полското производство на пипер – за зелен пипер и за червен пипер за мелене и консервиране. В зависимост от ранозрелостта на използваните сортове производството на зелен пипер се разделя на още две направления; ранно и средноранно. За ранно производство са подходящи сортовете едроплоден, сладък, дълъг пипер Сиврия 600, Златен медал, Албена, Люлин F1, Хебър Чорбаджийски и др., от широките – Калинков 800/7, Весна; от дребноплодните лютиви – Джулюнска и Пловдивска шипка. Подходящи са също софийска капия, Горнооряховска капия и др. За средноранно и късно производство се използват сортовете Сиврия 600. Хебър, Бяла капия 1, Златен медал 7. Албена, Куртовска капия 1619, Пазарджишка капия, Ратунд шуменски, Ратунд български, Шипка бяла, Чорбаджийски и др.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    От гледна точка на издръжката на производството този начин има редица предимства.Само спестяването на средствата за производство на разсада, е достатъчно да се прилага и този начин на отглеждане на червен пипер за мелене, а така също и за консервната промишленост. Успехът му , обаче зависи от няколко фактора:

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Пиперът произхожда от Южна Америка – от Гватемала и Мексико. Индианците от тропическа Америка са го отглеждали от древни времена. Пиперът и сега се среща в родината си като многогодишен полухраст в диво състояние. В Европа той е пренесен от Христофор Колумб и бързо се е разпространил из континента, а в България идва през 16-ти век. Между културните растения пиперът е ненадминат по вариране на сортовите признаци, които се влияят изключително от условията на отглеждането му.

    Пиперът се нарежда на пето място сред зеленчуците в света по производство и по площ, а у нас – на второ място след доматите. Значението му за човека се дължи на ценните хранителни и вкусови качества на плодовете му, които са източник на витамини, на органични киселини, на захари, на алкалоида капсацин,който има парлив вкус и дразнещо свойство, на етерично и растително масло, на багрилни вещества. Сортовете пипер се делят на две групи – сладки и лютиви. По съдържание на витамин С сладките пиперки превъзхождат всички зеленчуци и имат повече захари, а по-малко капсацин, отколкото лютивите.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    През втората половина на юли посевите с ранния и средноранния пипер обилно плододават и цъфтят, поради което грижите трябва да са насочени към осигуряване на достатъчно влага е почвата и опазването им от допълнително заселване на причинители на болести и неприятели. Късните пипери формират първите завръзи, а в по-топлите райони навлизат и в беритбена зрелост.

    При различните производствени направления на пипера (полско или оранжерийно – ранно, средно ранно и късно производство) винаги една от стопански значимите болести или неприятели има приоритетно развитие, поради което с предимство се извежда борбата с тях. При полското производство на пипер това са маната (фитофтора капсици), вбосилчването( краставичната мозайка /КМВ), столбурът и вертицилийното увяхване. При отглеждането на пипер в оранжерии с предимство се води борбата срещу оранжерийната белокрилка и черната мана (Cladosporium capsici). Тази мана се причинява от паразитна гъба, която за своето развитие непрекъснато изисква висока относителна влажност на въздуха.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Температура за отглеждане на краставици.

     

     Оптимална температура за растеж и развитие на краставиците е 25-28 °С. Семената поникват при трайно установяване на почвената температура над 14-15 °С, но оптималната температура, при която семената поникват за 3-4 дни е 25-30 °С. При температура под 14 °С растежът на растенията спира, а при продължително задържане на температурата под 14 °С цветовете окапват. При температура 0.5 °С растенията загиват. При температура над 40 °С растежът също спира.

     

    Салатни краставици

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    През април все още грижите за опазване на зеленчуковите растения от болести и неприятели са насочени към оранжерийните култури.

    БАКТЕРИЙНИЯТ ПРИГОР, известен още като ъгловати петна е широко разпространена болест, от която силно страдат краставиците. Първите признаци се появяват като дребни воднисти петна, ограничени от малките жилки на листата. При влажни условия, особено сутрин, от долната страна на петната се отделят светли капчици от бактериален ексудат. Централната част на петната некротира, опада, листата се надупчват и имат парцалив вид. Заразяването в ранните етапи от развитието на плодовете предизвиква некротиране и деформации. Върху по-късно инфектираните плодове се развива меко гниене, което достига до семената.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    През април все още грижите за опазване на зеленчуковите растения от болести и неприятели са насочени към оранжерийните култури.

    БАКТЕРИЙНИЯТ ПРИГОР, известен още като ъгловати петна е широко разпространена болест, от която силно страдат краставиците. Първите признаци се появяват като дребни воднисти петна, ограничени от малките жилки на листата. При влажни условия, особено сутрин, от долната страна на петната се отделят светли капчици от бактериален ексудат. Централната част на петната некротира, опада, листата се надупчват и имат парцалив вид. Заразяването в ранните етапи от развитието на плодовете предизвиква некротиране и деформации. Върху по-късно инфектираните плодове се развива меко гниене, което достига до семената.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Краставиците, отглеждани в оранжерии страдат както от инфекционни болести, така и от неинфекциозни, които са резултат от влошаване на факторите на околната среда. За развитието си тази култура изисква много влага и топлина и всяко отклонение от оптималния температурен и воден режим води до смущения в растежа им, които те преодоляват бавно за разлика от другите култури, т.е те страдат най-много от климатичните стресове.

     

    ПОВРЕДИ ОТ ЗАНИЖЕНИ ТЕМПЕРАТУРИ

     

    Ако в оранжерията се задържи по-дълго време температура под 15°С, в областта на кореновата шийка на краставичните растения започва пожълтяване и загниване на кората. Те изостават в развитието си и продуктивността им силно намалява. Ако условията са благоприятни за растеж и развитие, растенията образуват много плодове. Но едно захлаждане на времето само за няколко дни и заоблачаване, води до бързо окапване на младите завръзи Една част от останалите плодове спират да нарастват, докато премине този стрес. След това те започват бавно да растат, но месото им е грубо, понякога кисело и стават негодни за консумация. Това са някои от неинфекциозните болести.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Краставиците на открито се отглеждат в две производствени направления – средно-ранно и късно производство. Отглеждат се дългоплодни, среноплодни краставици и корнишони (късоплодни краставици)

     

    1. ИЗБОР НА СОРТ

     

    От дългоплодните салатни сортове се препоръчват Гергана и Вихра, от средноплодните Мидори, а от късоплодните – Победа, Левина, Тони, Калиопа и Катя. При сортовете корнишони съществува много голям избор, предимно от внос.

    Сортът Вихра е оранжериен тип краставица, но в домашната градина може да се отглежда на открито.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Краставиците са втората по значение и заемани площи зеленчукова култура, отглеждана в пластмасови оранжерии след доматите. Сравнително късият вегетационен период на разпространените в страната салатни и дребноплодни сортове (корнишони) ги очертава като отлична уплътняваща култура, която може да се отглежда в оранжериите след освобождаването им от ранните домати през втората или третата десетдневка на месец юли.


    Въпреки, че е възможно директно засяване на семената на подготвената оранжерийна площ, най-добрият технологичен вариант за производство на късни краставици е чрез предварително отглеждане на разсад. Това е свързано с по-ранно встъпване на растенията в плододаване, удължаване на беритбения период и повишаване на добива с 30-40%.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Сортовото разнообразие при краставицата у нас е много голямо. То се обуславя от силно развитата световна и наша селекция и от -многото производствени направления на културата. През периода 1974 – 2001 година в ИЗК „Марица“ Пловдив беше разгърната амбициозна селекция по краставиците и бяха създадени 21 нови български сорта за трите производствени направления. До 1994 година бяха признати и районирани 11 сорта: Вихра, Лора, Мирей и Девора – партенокарпни сортове за оранжерийно производство; Гергана и Мидори – салатини и сортове за ранно и средно ранно производство в пластмасови съоръжения и на открито; Победа, Ирен, Калиопа, Тони и Ида – дребноплодни сортове (корнишони) за промишлена преработка.

    След 1994 година бяха създадени още 10 нови сорта: Киара, Миранда, Мина и Хрисанта – оранжерийни F1 хибрида; Марина и Диметра – салатни и хетерозисни сортове с устойчивост на СМV и Бисера, Крие, Нора и Нона – дребноплодни краставици, устойчиви на брашнеста мана.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Почва

    Домати се отглеждат на почти всички типове почви. Леките топли, добре дренирани и наторени почви са най-подходящи за производството на ранни домати с високо качество. По-тежките по механичен състав почви имат по-добра водозадържаща способност и са по-добри за отглеждане на сортове с по-дълга вегетация. Тези почви могат да се използват също и когато високия добив и ранозрелостта нямат първостепенно значение.

    Ако трябва да получите добри резултати от каквато и да е почва, тя трябва да има добър запас от органични и минерални вещества. Степента на киселинност която доматите биха могли да издържат нараства значително с помощта на обилното осигуряване на органично вещество, година след година. Леко киселите почви с рН 5,5 и неутралните с рН 7,0 са найподходящи за отглеждане на домати.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Възможно е, макар и традицията да е утвърдила отглеждането на това влаголюбиво растение чрез разсад и многократни поливки. Този начин е много подходящ за собствениците на вилни места и други извънградски имоти, подходящи за отглеждане на зеленчуци. Тези места стопанинът не винаги има възможност да посети, да полее растенията. Не, че не може да си купи разсад, ако не си е произвел. Лошото е, че се купува обикновено от случайни продавачи най-често прераснал и изгубил много от корените си при изскубването му от разсадната леха.

    Няма съмнение, че най-добри резултати от безразсадови домати ще се постигнат на дълбоки, влагоемни и чисти от плевели почви. Но в края на краищата всеки използва тези, с които разполага. Най-важното е почвата да бъде подготвена добре – както за разсадовите. От богатия избор на сортове средно ранни домати за предпочитане са тези, които се отглеждат без колове или друга опорна конструкция, като Николина, Рома, Топаз, УС 82 А и др. Те не се и колтучат.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Доматите като основна култура се отглеждат за ранно, средно ранно и късно полско производство. Регулирането на растежа им
    има съществено значение за ранозрелостта, общия добив и качеството на плодовете. Независимо от богатия опит и традиции
    в отглеждането на растенията, все още се допускат грешки при извършването на вегетативните операции. Ето защо, когато
    растенията са в най-активен растеж, трябва да се обърне внимание на някои особености при извършването им.

     

    РАННИ ДОМАТИ. Отглеждат се едностъблено с редовно отстраняване на колтуците още когато те достигнат дължина
    3-5 см. При сортовете Балка, Марица 25, Балкан, Лука и други, които са склонни към самозадънване при колтученето не се
    отстранява най-горното разклонение по стъблото. Чрез него може да се възстанови нарастването и да се оформи продължител на стъблото. При тази група сортове, ако изресяването в първо и второ съцветие е силно, може в зоната под четвъртото и петото съцветие да се остави колтук с 1 -2 съцветия по него. Върхът на ранните домати се отстранява 55-60 дни преди крайния срок на прибирането.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Отглеждането на ранни домати в неотопляеми оранжерии, покрити с полиетиленово фолио е основно производствено направление, което все повече се разширява и измества ранното полско производство. Най-важната причина за това е възможността за получаване на първите узрели плодове към края на м. май, т.е. с около 15-20 дни по-рано в сравнение с полското производство, което означава реализация на по-високи изкупни цени. Това в съчетание със значително по-високите добиви и освобождаването на оранжерийната площ към средата на месец юли за отглеждане на втори уплътняващи култури е солидна предпоставка за получаване на по-голям чист доход от единица производствена площ.

     

    Успешното организиране на ранно или както го наричат в някои райони на страната супер-ранно производство на домати в пластмасови оранжерии изисква строго съобразяване с основните технологични моменти, т.е. спазване на висока технологична дисциплина.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    През първата половина на месец март разсадът от домати, предназначен за ранно плоско производство, е готов за пикиране. За да се получи оптимален стопански ефект, пикирането трябва да приключи до към 20 – 25 март. Пикиран разсад от домати се използва и за ранно производство в полиетиленовите оранжерии. Грижите и начинът на пикиране са аналогични.

     

    Подготовка на оранжерията

     

    Най-често растенията се пикират в неотопляеми полиетиленови оранжерии или в полутопли парници. В райони с по-студена пролет, може в оранжерията върху лехите да се изградят полиетиленови тунели.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Един от начините за получаване на по-големи доходи при производството на зеленчуци в пластмасови култивационни съоръжения и по-продължително снабдяване на пазара с прясна продукция за консумация в свежо състояние е целогодишното им използване чрез отглеждането на втори и уплътняващи култури. Този подход е основна предпоставка не само за реализирането на по-добри икономически резултати, но и за преодоляване на сезонността в потреблението на зеленчуци, които са незаменима част от ежедневната храна, притежаваща много висока биологична стойност.


    Въпреки че в нашата страна производството на късни домати в пластмасови оранжерии е недостатъчно развито, през последните години се наблюдава непрекъснато нарастване на интереса към него. Това е свързано със засиленото търсене и потребление на салатни сортове домати през късните есенни месеци не само на нашия, но и на външния пазар.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Доматите се нападат от многобройни икономически важни вирусни, бактерийни и гъбни болести и при отделните производства те са различни. При ранното полско производство преобладават черните листни петна, белите листни петна, фитофторното гниене, вътрешното потъмняване на плодовете.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Отглеждането на домати може да бъде разделяно според периода на отглеждане и срока на узряване на плодовете. При оранжерийно отглеждане на домати то може да бъде ранно пролетно или късно есенно, като и двата вида са приложими при отопляеми и неотопляеми оранжерии.

     

    Ранното производство в неотопляеми оранжерии протича от месеците март до юли. Подходящи сортове за целта са среднорастящите сортове:

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    При ранното отглеждане на домати в полиетиленови оранжерии винаги се използва разсад. За производството му има различни подходящи сортове. Те могат да бъдат индетерминантни, познати още като високорастящи, полудетерминантни, наричани още среднорастящи и детерминантните – нискорастящи.

    Сред подходящите високорастящи сортове попадат: Рила, Мелодия, Амати, Монро, Ванеса, Опера, Рали, Алдеана, Беле, Джесика, Буран, Амарел.

    За подходящи среднорастящи сортове могат да бъдат определени: Жар, Дорина, Балкан, Парис, Прекос.

    Препоръчителни нискорастящи сортове са: Балка, Топкапи, Ред Скин, Факир, Пикник

    Продължителността на разсадния период зависи от следните фактори:

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

  2. КАРТОФИ

    Картофи

    Картофите (Solanum tuberosum)  принадлежат от сем Картофови (Solanaceae).

     

    Картофът произлиза от Южна Америка, вероятно някъде в днешните Перу, Боливия и Чили. Отглеждани обикновено заради съдържащите си скорбяла грудки. Картофите съставляват важна част от културата на Андите и фермерите отглеждат много разновидности, притежаващи голямо разнообразие на цветове и форми. Разпространяват се в останалата част на света след контакта на европейците с Америка в късния 15 и ранния 16 век. В Южна Америка се срещат над 200 диворастящи вида.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Картофи
    1. БОЛЕСТИ

    Картофите се нападат от значителен брой болести. С най-голямо икономическо значение са вирусните, следвани от зъбните и на последно място бактерийните болести. Производителите трябва добре да ги познават, за да водят ефикасна борба с тях. Освен химична борба е необходимо да се спазват и определени фитосанитарни и агротехнически изисквания, които допринасят за опазване на културата и получаване на високи добиви.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Картофи

    Какви са изискванията на картофите към условията?

     

    Клубените на картофите покълнват при 8-10°С. Оптималната температура за растежа и клубенообразуването е 18-20°С. При температура над 30°С клубенообразубането спира. Надземната част на картофите загива при – 0,5, -1,5°С.

    Картофите изискват висока и равномерна почвена и въздушна влажност. Сухото и горещо време или рязкото изменение на влажността не им действа благоприятно. Нуждата от вода се увеличава през периода на образуването и наедряването на клубените, когато почвената влажност трябва да е над 80% от ППВ.

    Картофите са сбетлолюбиви, поради което засенчването е неблагоприятно за растежа и клубенообразуването.

    Дават добър резултат при отглеждане на дълбока, по-лека структурна почва с добра въздухо – и водопропускливост, чисти от коренища и плевели. Неподходяща за тях е тежката, студена, глинеста почва. Понасят кисела почвена реакция.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Картофи

    Бататите, известни още като „сладки картофи“, са сравнително слабо познати в нашата страна, но представляват интерес за личното стопанство. Те образуват клубени с големина от 200 г до няколко килограма. и имат висока хранителна стойност – съдържат от 24 до 28 % захари. Вкусът им е като на бялата тиква и кестена. Консумират се печени, варени или пържени. Стъблата на растенията са стелещи се и крехки. Пресни, изсушени или силажирани, те са подходящи за фураж.

     

    Поради високите им изисквания към температурата на почвата и въздуха бататите виреят само в някои полски райони, и то предимно край реките. За тях трябва да се подбират богати наносни, глинестопесъчливи почви. Подходящи предшественици са фъстъци, фасул, дини, пъпеши.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
     

    Category: Картофи

    Сортове. Импала, Конкорде, Санте, Аринда, Синора, Трезор, Дезире, Бинте, Надежда и др.

     

    Предшественици. Рано прибрани зърнено-бобови култури като фиево-овесена смес, зелен грах, бакла, спанак, тиквички, ечемик, пшеница и др.

     

    Избор на площи и подготовка на почвата. Много добри резултати се получават при отглеждането на картофите на дълбоки, рохки, структурни почви от типа на алувиално-ливадните почвени типове и канелени почви. При липса на влага в почвата задължително условие при това производство е да се извърши предварително поливане на площта. За целта през 0,8-1,2 м се прокарват поливни бразди и се подават 40-50 м3 вода на декар. След пресъхването при първа възможност площта се изорава на дълбочина 20-22 см, бранува се и се набраздява през 60 см. Според наклона на терена се оформя поливната мрежа, след което се пристъпва към засаждане на картофите.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Картофи

    Подготовка на площта преди засаждане – след прибирането на предшественика местата се изорават на 25 – 30 см и се брануват, а при нужда и фрезуват. Площите трябва да бъдат добре подравнени и осигурени с достатъчно вода за поливане. Преди засаждането се поливат браздово или чрез дъждуване. След изпръхване на почвата площта се наторява с фосфорни и калиеви торове, култивира се или фрезова, набраздява се на 75 см и се засажда. За лятно засаждане на картофите се използват площите освободени от ранни зеленчуци, ечемик, пшеница и други култури, които завършват своя цикъл на развитие до края на месец юни – началото на юли. За преодоляване периода на покой преди засаждане клубените се третират с химични вещества – гиберилинова киселина.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Картофи

    Биологична характеристика

     

     

    Изисквания към топлината.

    Растение на влажния и хладен климат.

    – за образуване на клубени – 16-18оС;

    – за покълнване на клубените – 7-8оС;

    – за нарастване на надземната част – 15-28оС

    – издръжливост на надземната част – загива при 0,8-1,5оС;

    – устойчивост на високи температури – отразяват се неблагоприятно върху растежа и развитието особено в преиода на образуване на клубените; Получава се биологична засатаряване на клубените, нападение от вирусни болести и в краен резултат силно израждане на сортовете.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Картофи

    Картофите заемат четвърто място в света по обем на производството от земеделските култури след царевицата пшеницата и ориза.

    В България ежегодно се засаждат около 400-500 хиляди декара, получава се обща продукция в размер на 400-500 хиляди тона, при среден добив 1000 –1100 кг/дка. От тях ранните картофи заемат 40-45 хил. декара.

    Те имат предимството да освобождават рано площта, което дава възможност за сеитба на втора култура или за лятно засаждане на картофи, две реколти в една година. Ранните картофи са доходна и перспективна култура. От тях се получават парични постъплния в сезон, през който няма други източници на доходи в селското стопанство. За производството им у нас има подходящи условия в много райони и особено по поречията на Марица, Струма, Янтра, Тунджа и др. Те се отглеждат в сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните – температури са между 14-20°С, максималните не надхвърлят 28°, а минималните са над 0° .

    При наличието на подходящи сортове, здрав посадъчен материал и прилагане на агротехника, съобразена с изискванията на сорта, от ранните картофи се получават високи и стабилни добиви.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Картофи

    ПИКАСО е сорт с отлични вкусови качества на клубените, които са с овална форма, плитки очи, светложълта кожица с червени петна около очите и светложълт цвят на, месото. Растенията са с висок хабитус, с дебели стъбла, светлозелени листа и бели цветове.

    Клубените, които са едри, а броят им в гнездото е среден, са предназначени за прясна консумация, съдържанието на сухо вещество в тях е сравнително ниско.

    Пикасо е подходящ за всички почвени типове, като на по-леките почви може да се засажда и по-рано. Сортът е с добра издръжливост на високи температури и засушаване. Кожицата на клубените е здрава и устойчива на натъртване (не се образуват черни петна). Дава високи добиви и има отлична съхраняемост.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Картофи

  3. ГЪБИ

    Гъби

    Кладницата (Pleurotus ostreatus) е гъба от род Кладница, спадаща към вида базидиева гъба. В определен стадии от развитието си този вид бухалковидни, цилиндрични и други израстъци, които се наричат базидии и където са разположени спорите им. Благодарение на това, че е много вкусна и лесна за култивиране, Кладницата има равна популярност с печурката.

    На практика почти не можете да сбъркате интересната форма на кладницата, която за разлика от печурките не може да се сбърка с отровната зелена мухоморка. Кладницата, която за мнозина е както хранителна, така и лечебна, има езиковидна форма от пънчето до края на гуглата. Интересен факт е, че кладницата заедно с други ядливи видове от този род съставят около 25% от световният добив на култивирани гъби.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Гъби

    Първите стъпки на гъбопроизводство в личното стопанство в България бяха осъществени преди 30 години с прилагането на примитивна технология. Компостът се прилагаше предимно ръчно, без пастьоризиране. Средният добив на прясна печурка е била 80кг. от тон употребен компост или 5-6кг. печурка от 1м2.

    Както в световното гъбопроизводство, така и у нас постепенно навлиза новата технология за отглеждане на печурки. Тя включва основно три елемента, характерни за съвременното интензивно производство на печурка:

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Гъби

    Конският тор и неговата преработка ― използвани технологии и машини

    Конският тор си остава основна суровина, от която се получава хранителната среда, в която се развиват печурките. Най ­добър компост се приготвя от тор, произхождащ от коне, чиято постеля се състои от големи количества пшенична или ръжена слама. Съществуват различни видове тор, на които може да попадне един гъбопроизводител:

    * Тежък тор

    * Къс тор

    * Лек тор

    * Дълъг тор

    * Лош тор

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Гъби

    Морфологични и биологични особености на печурката

    Морфологични особености на печурката:

    • хетеротрофна сапрофитна гъба
    • състои се от талус (мицел) и плодно тяло
    • плодното тяло се състои от пънче и гугличка

     

    Нарастване на плодните тела:

    за 7-20 дни в зависимост от температурния режим в гъбарника.
    Посадъчен материал – МИЦЕЛ, който се произвежда в специални лаборатории.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Гъби

    Производството на култивирана печурка е зависимо от много фактори. Един от най-важните, който определя и гъбната реколта, е успешната борба с болестите. В зависимост от фазата на производството, болестите могат да се проявят в печурковия компост или в гъбарника през беритбения период.
    Болестите, които могат да се появят в печурковия компост, са главно различни видове плесени. От тях най-важни са:

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Гъби

    Кладницата (Pleurotus ostreatus) е първичен сапрофит, който расте при естествени условия върху гниеща горска дървесина в дъбови, букови и други широколистни гори на умерения пояс. Технологията за нейното изкуствено култивиране е проста, лесна и евтина поради множеството изходни суровини за това (отпадъчна хартия, отпадъци от памуко-текстилната промишленост, дървесни отпадъци, отпадъци от хранително-вкусовата промишленост и др). Гъбата се култивира лесно в домашни условия. За нейното отглеждане съществуват два основни начина: екстензивен и интензивен.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Гъби

    Как да посадим печурки вкъщи? Това е въпросът , който всеки любител на гъбите си е задавал. Много от нас са правили опити да засяват печурки в домашни условия, но повечето опити са завърши ли с неуспех. Това е така защото макар и най-култивирана гъба печурката се развива при определени услови. Основната грешка на любителите е тяхното нетърпение.

    За да посадим печурка в домашни условия ни е нужен посадъчен материал. Посадъчния материал в случаят е мицел, който ние сами ще си произведем.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
    Category: Гъби

  4. ОВОЩНИ КУЛТУРИ

    Семкови видове

    Струпясването има повсеместно разпространение и определящо стопанско значение. При благоприятни условия за развитието на болестта, тя може да предизвика пълно унищожаване на продукцията в количествено и качествено отношение.

    Симптоми. Признаците на болестта се проявяват по всички надземни части на растенията – листни дръжки и листа, цветни дръжки, чашелистчета, плодни дръжки и плодове, във вид на закръглени мазни петна, които по-късно се покриват със зеленосив плътен налеп, а на края некротират. Петната се развиват от двете страни на листната повърхност. Нападнатите листа пожълтяват, изсъхват и окапват. Повредите по цветните и плодните дръжки предизвикват опадане на цветовете и младият завърз. Върху плодовете се формират различно големи тъмно маслени петна, често ограничени със сив венец.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Брашнеста Мана

    Брашнестата мана е повсеместно разпространена гъбна болест.
    Симптоми. Признаците на болестта се развиват по всички зелени растителни органи – листа, зелени леторасти и цветни части, под формата на разпръснат, бял, рехав, гъбен налеп, който предизвиква пригор и деформация на тъканите.
    Контрол. Необходима е прецизна фитосанитарна резитба на системно болните леторасти до здрави тъкани.
    Препарати. Скор, Вектра, Рубиган и други.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Ябълката е овощен вид с много голямо стопанско значение за българското овощарство. Тя е една от най-рентабилните и доходоносни овощни култури. В сравнение с другите култури на умерения климат се отличава с голяма родовитост, като дава най-големи добиви. Широкото ù разпространение се дължи на това, че сортовете имат различни срокове на зреене, понасят добре транспортирането, а периодът им на потребление е продължителен поради дълготрайността на голяма част от зимните сортове. Освен за консумация в сурово състояние от ябълките се произвеждат и редица продукти като сушени резени, безалкохолни напитки, вино, пектин и др.

    В състава на ябълковите плодове най-важна е групата на разтворимите вещества, а от тях на захарите: фруктоза (средно 8,1%), глюкоза (3,8%) и захароза (3%). Съдържат и ябълчна и римонена киселина, пектин и са богати на минерални вещества. Да не забравяме и ценните за организма витамини В1, В2, С, Е, Р и РР.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Крушите Pyrus са род дървета от семейство Розоцветни (Rosaceae). Климатичните и почвените условия са изключително благоприятни за развитие на крушата в цялата страна.Широкото разпространение на крушата в световен мащаб се дължи на ценните й плодове, както за прясна консумация, така и за преработка.

    Плодовете от висококачествените сортове са превъзходен десертен плод със сочно топящо се месо, приятен аромат и много добро съчетание на захари и киселини. Захарното съдържание в тях е около 8-11%, а органичните киселини са по-малко в сравнение с ябълката, което им придава и по-сладкия вкус. Особености. Крушата е силно растящ овощен вид и присаден на семенна подложка може да развие корона до 15 и повече метра височина.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Резитба на силно растящи круши

    По растежни образувания и характер на плододаването крушата и ябълката се твърде сходни. Крушата обаче има по-ранна пробудимост на пъпките и по-слаба разклоняемост, отколкото ябълката, особено при възрастните растения. Крушата дава дървета с по-редки, по-просветлени с пирамидален строеж корони. Тя покрива по-плътно скелетните клони с обрастващи клонки, а скелетните разклонения от различните разреди имат по-добре изразена естествена съподчиненост. По-слабата разклоняемост на крушата позволява да се прилага по-къса и по-системна резитба. Резитбите при силно растящите круши, присадени на дивачка, са в значителна степен сходни с тези при силно растящите ябълки.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    У нас ябълката е основен овощен вид както по заета площ, така и по производство и стопанско значение. Плодовете и се предпочитат заради приятния вкус и за диетичните и лечебните им качества – изключително важни за здравословното хранене на човека. Те съдържат захари /преобладава фруктозата/, органични киселини /ябълчена и лимонена/, дъбилни вещества, а аромат им придават етеричните масла. Ябълките са много полезни и заради богатото съдържание на пектин, минерални соли /желязо, манган, калий, натрий, калций/, витамини, целулоза, фитонциди и др. така необходими за човешкия организъм. Ябълките се търсят както за прясна консумация, така и за приготвяне на ябълкови сокове, пюрета, компоти, мармалад, пестил, желе, оцет и вино. Ето защо всеки овощар държи да има в градината си повече ябълкови дървета, но да получава от тях здрави и качествени плодове, което се постига с много грижи. Провеждат се 14-18 третирания с химически средства, за да се опазят от вредители, почвата трябва да се обработва редовно, да се торят, да се напояват, за да се получат желаните резултати.

    Ябълката се напада най-силно от болести и неприятели в сравнение с останалите овощни видове.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Японски учени доказаха, че системното консумиране на ябълки драстично намалява количеството мазнини в организма.

    Публикуваните резултати от направените клинични изследвания свидетелстват, че изяждането на три ябълки преди основното хранене понижава съдържанието на мазнините в кръвта с най-малко 20%.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Крушата заема второ място след ябълката по разпространение между овощните култури от умерения климат.

    Плодовете на културните сортове круша се консумират с охота в свежо състояние. Използват се като суровина за компоти, конфитюри и сушени резени. Наред с това заслужава да се отбележи и обстоятелството, че плодовете на десертните крушови сортове се търсят повече в сравнение с плодовете на добрите десертни ябълки. Плодовете на крушата съдържат и много полезни за човешкия организъм вещества – захари, минерални соли, витамини. Захарите са главно фруктоза – от 8 до 21 %. От минералните соли преобладават със съдържание на калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и арсен. От витамините в най-големи количества е вит. С, но съдържат и В1 В2, В6 И каротин.

    Световното производство на круши е четири пъти по-малко, отколкото на ябълки. Това се дължи на следните по-важни причини; малко са висококачествените зимни крушови сортове, чиито плодове подобно на ябълките могат да се съхраняват до март – април; повечето висококачествени крушови сортове зреят през лятото и есента, когато има много други плодове; не са толкова издръжливи на транспорт; крушата е по-чувствителна както към големите зимни студове, така и към повратни пролетни застудявания и слани.

     

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Костилкови видове

    Брашнеста Мана

    Брашнестата мана е повсеместно разпространена гъбна болест.
    Симптоми. Признаците на болестта се развиват по всички зелени растителни органи – листа, зелени леторасти и цветни части, под формата на разпръснат, бял, рехав, гъбен налеп, който предизвиква пригор и деформация на тъканите.
    Контрол. Необходима е прецизна фитосанитарна резитба на системно болните леторасти до здрави тъкани.
    Препарати. Скор, Вектра, Рубиган и други.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Сливите гонят анемията и ни помагат да се вталим, смятат американски учени. Според най-новите изследвания вкусният плод носи много ползи за тялото и успешно се бори с натрупаните килограмите.

    Сливите имат около 4 пъти по-малко калории от хляба, освен това са богати на минерали, витамини, ензими и целулоза. Те атакуват и подутия корем, защото имат слабително действие.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Черешовите дървета се отглеждат на едно и също място около 30 години, което налага да се спазват всички изисквания при технологията на създаване на насаждението. Всяка допусната грешка е непоправима и се отразява по-нататьк върху ефективността на плодопроизводството. Технологията включва: избор на място; предпосадъчна подготовка на площта, системи и разстояния на засаждане; избор на подходящи сортоподложкови комбинации; схема за разполагане на сортовете и засаждане.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Вишна

    Произходът на вишната води началото си от дълбока древност. Намерените костилки сред останки от езерни наколни жилища В Западна Европа свидетелстват, че вишните са използвани за храна още от праисторическия човек.
    Вишната се отглежда главно в страните с умереноконтинентален климат, достигайки до 60° северна географска ширина. Отглежда се в Русия. Украйна, САЩ, Канада, Германия, Швейцария, Франция, Унгария, Англия, Дания, Швеция. В България най-широко разпространение има в Северозападния район, Включващ Ботевград и Софийска област. Северен-централен, в които влизат Ловешка, Габровска и Великотърновска област. Североизточен – обхващащ Разградска, Силистренска и Търговищка област, и Южен – централен с Пазарджишка и Пловдивска област.

    По студоустойчивост вишната превъзхожда черешата и е подходяща за отглеждане в месторастения с по-голяма надморска височина (до 800-1000 м). При условията на Украйна много вишневи сортове издържат през зимния период до минус 35°С. Средната продължителност на живота на вишневите дървета е обикновено 25-35 години.

    Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.

    Черешата (Prunus avium L е овощен вид, КОЙТО се отглежда почти навсякъде в нашата страна, но като растение на умерения климат не понася много сухите и горещи месторастения. Дървета растат и плододават добре и имат по-дълъг живот в месторастения с дълбоки (1,5-2,0 т) плодородни почви, с добра аерация и достатъчна влагоемност. По отношение на изискванията си към почвеното овлажняване заема средно положение между останалите овощни видове, като отстъпва по устойчивост на засушаване на кайсията, бадема, ореха и сливата, но реагира добре на напояване. В началото на вегетацията нуждата на черешата от вода обикновено е задоволена от почвените запаси от есенно-зимните валежи. През следващите етапи на развитие обаче недостигът на вода в почвата се отразява неблагоприятно върху общото физиологично състояние на дърветата. Първият критичен период по отношение на водата е от края на цъфтежа до фазата на наедряване на пл